ПОРЕДНА РУСКА ПРОВОКАЦИЯ – ИЛИ ПОРЕДНА РУСОФОБСКА ПАРТЕНКА ЗА 24 МАЙ?

Преди години умувах тук защо Трети март, макар и голям наш празник, не е подходящ за национален празник, защото ни разделя на русофили и русофоби. И защо вместо него 24 май трябва да ни бъде национален празник, защото обединява българите, пък и ни свързва с други близки народи. Така мислеха и много други. Да, но българските десни запретнаха ръкави да отровят и 24 май и го превърнат в кален терен за схватки на русофили и русофоби.

Още незабравили 9 май с декларацията на Майк Помпейо и посткомунистическите министри-васали, прочетохме в „Медиапул“ за „Нова руска провокация за 24 май вместо поздрав“.

Източникът на „новината“ бе съобщение на агенция „Фокус“, излязло три часа по-рано и озаглавено по-скромно: „Изложба на РКИЦ в София представя Кирил и Методий като реформатори на славянската азбука и създатели на църковнославянския език“. Последва бърза пукотевица в социалните медии, появиха се анонимни уж руски тролове, пишеши лунатични постове, и кастрещи ги професори, сред които и един специалист по общите въпроси, проф. Кирил Топалов, който ни разкри сензационно, че „славянски език няма“ и че налагането на термина у нас било „продукт на съветския натиск“. Дигна се голям шум. Излезе публикация в „Свободна Европа“.

Както си му е редът, днес най-после рекох да проверя как стоят нещата. В интернет пише, че всъщност РКИЦ е затворен и работи онлайн. Изложба за 24 май и славянската писменост не фигурира в планираните събития за месеца. „Фокус“ съобщава, че става дума за изложба „пред вратите“ на РКИЦ. Има само снимка на надпис под репродукция на руска икона на св. Кирил от XVII в., по всяка вероятност лепната отвътре на витрината на затворения РКИЦ, която икона „буди особен интерес“. До нея се вижда крайчец на друга икона на св. Йоан Бо[гослов], нямаща общо със славянската писменост. Изложбата била на „Московски държавен обединен музей-резерват“.

Очевидно интересът на „Фокус“ се буди не от иконата на св. Кирил сама по себе си, а от надписа отдолу, който гласи: „Св. Кирил, наречен Философ (827-869) и брат му Методий Моравски – родени в гръцкия град Солун (Салоники), реформатори на славянската азбука, създатели на църковнославянския език, първи разпространители на грамотността и просвещението в Русия“.

„Московският държавен обединен музей-резерват“ (Московский государственный объединенный музей-заповедник) е сегашното (от 2005 г.) название на църквата-музей в Коломенское, в която съм ходил някога – красива е и била на особена почит сред френските импресионисти. Това е местен музей, подчинен на отдел „Култура“ на московското кметство, чиято компетентност не стига до кирилометодиевистиката.

На сайта му има непретенциозен материал за 24 май – „деня на славянската писменост и култура“, в който пише, че великите просветители Кирил и Методий са подарили на света кирилицата (http://www.mgomz.ru/sobitiya/dorogie-druzya-pozdravlyaem-vas-s-dnyom-slavyanskoy-pismennosti-i-kulturyi) и че по случай празника посетителите на сайта и страниците им в социалните мрежи (музеят е затворен) ще могат да видят разни неща, включително иконата „Равноапостолният Кирил, учител славянски“: http://www.mgomz.ru/sobitiya/ikona-ravnoapostolnyiy-kirill-uchitel-slovenskiy, под който се мъдри въпросният надпис, но я няма иконата на св. Йоан Богослов, която е снимана от „Фокус“ на витрината на РКИЦ заедно с нея.

Не става дума значи за официална изложба в музея в Москва за 24 май, камо ли за официална руска изложба в София, а за неща от сайт на московски музей. Как иконата и „интересният“ надпис, очевидно работа на неизкусен в историческите тънкости музеен копирайтер, са се озовали на витрината на РКИЦ в София, как са били забелязани там от репортера на „Фокус“ и как станаха горещо дебатирана от българските медии и професори тема на връх 24 май – това не мога да кажа.

Защо неизвестният московски копирайтер пише, че Кирил и Методий са „реформатори“ на славянската азбука и първи разпространители на грамотността и просвещението в Русия“? Това са популярни руски интерпретации, свързани с дейността на Кирил в Херсонес Таврически, античен гръцки град в чертите на днешния Севастопол.

Покрай присъединяването на Крим в 2014 г. в Русия много често се говореше, и от Путин, че люлката на християнството в Русия е Херсонес. Това е условно вярно, доколкото става дума за днешните руски земи, а не за руския народ. В черноморските елинистически градове християнството прониква още в I в. Според преданието на БПЦ апостол Андрей Първозвани проповядва в Одесос (Варна) в 56 г. н.е. ръкополага за пръв епископ св. Амплий, един от 70-те ученици. Разбира се, в I в. н.е. нито в Крим имало руси, нито в Одесос – българи. Тези народи възникват значително по-късно, от IX в. нататък.

Няма данни също, че Кирил в 859-861 г. е срещал славяни в Херсонес. В Пространното му житие се казва, че той пътува с дипломатическа мисия до хазарите, които молят ромейския василевс за съвет дали да приемат юдаизма, исляма или христянството. В Херсонес Кирил „намери евангелие и псалтир, написани с рушки букви, и човек, говорещ на този език... и отдели гласните и съгласните букви“. Последното сведение е важно и най-вероятно значи, че в „рушките“ букви нямало знаци на гласните звуци и сигурно те били семитски (афроазиатски, както е прието сега да се казва).

Преди да намери „рушките“ букви, в Херсонес Кирил изучил еврейския език, беседвал със самарянин и чел самарянски книги. Някои български езиковеди също предполагат, че буквите в глаголицата, създадена няколко години по-късно за Моравската мисия на братята, които не съществуват в гръцката азбука – като ш, щ, ц – са заимствани от семитското писмо, с което Кирил се запознал по време на пътуването си до хазарите. Значи в днешния Севастопол, а тогава елинистическия град Херсонес в Хазарския хаганат, Кирил проповядвал на евреи и хазари и научил семитски букви, които му били полезни за глаголицата, понеже в гръцката азбука ги няма, а звуковете се срещат често и в семитския, и в славянския език.

Това е според мене най-достоверното тълкуване на текста под иконата на витрината на РКИЦ. В него трудно може да се намери вреден антибългаризъм – по-скоро провинциален руски патриотизъм, какъвто и у нас имаме в изобилие. Но още веднъж – не става дума за официална изложба на руската страна в България или за официално изявление на руски представител. Текстът е взет от сайта на руски музей, подчинен на град Москва, и очевидно не е предназначен за международна употреба.

А само преди две седмици българските медии вряха и кипяха от умишлената провокация на българското правителство към Русия на най-големия й празник – Деня на победата – с декларацията, подписана от българския външен министър. Значи би било логично да чуем нещо реципрочно от Лавров или Песков на 24 май. Нещо като Путин за „македонските земи“ преди години, а не чухме.

Следващите неща съм ги писал много пъти вече, но все се налага да ги повтарям. Проф. Кирил Топалов идва да ни открие, че съветският натиск е причина всички домашни и чужди извори от IX-Х в. да наричат езика на Кирил и Методий и на учениците им в България „славянски“.

Колко пъти препрочитахме приписката на Тодор Доксов от 907 г.: „Тия благочестиви книги... преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тодор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14... В същата година почина на 2 май в събота вечерта божият раб, бащата на този княз... великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти.“

Всичко е толкова ясно. Езикът на Кирил и Методий, на учениците им, на Преславската школа се самонарича, разбира се, словѣньскъ. Във всички извори: „Прочее преди славяните нямаха книги“. Славянска е и азбуката – и глаголицата, и кирилицата. Българският владетел, разбира се, е български. Българският народ е български. „Българският княз Борис покръсти българите в годината етх бехти“ (доколкото помня, петият месец от годината на таралежа) по прабългарския лунен цикличен календар, който тогава още бил в сила.

Кога славянският ни език започва да се самонарича „български“? Обикновено се приема, че в ХI в., когато споменът за особения неславянски език на прабългарите вече избледнял. Аналогията с името на народа ни може да помогне. Омуртаг в началото на IX в. строго разграничава българите от славяните. Тодор Доксов вече нарича всички поданици на българския княз „българи“. Процесът протекъл за по-малко от век. Тодор в началото на X в. нарича езика на българите „славянски“. Вероятно след сто години и езикът ни вече се самонарича „български“. Тогава вече са видими и езиковите различия между нашия и другите славянски езици, които не били видими още в IX в. България е покорена от Византия и желанието на повечето българи да се българеят, т.е. да се асоциират със спомена за българското царство, се е засилило. Ромеите не връщат дори старото име на Варна, така здраво новото се е укоренило. Във всеки случай в латинския превод на влахобългарските документи от XIV в. езикът, на който са написани в оригинал, се нарича български – „при съмнение предимство да има българското писмо, carta Bulgarica“.

Съвременната археология категорично показва, че „кирилицата“ е възникнала в X век в Преславската книжовна школа, тъй че правилно би било азбуката ни да се казва „симеоница“ (мнението не е мое, а на видния руски лингвист от ХХ в. Николай Трубецкой, живял известно време и в България). За българския читател ще е интересна и излязлата в 2006 г. книга на Флорин Курта (Florin Curta) „Югоизточна Европа в Средновековието, 500–1250 г.“ (Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250), която обобщава данни и изводи и на много съвременни български автори. Анализът на особеностите на езика на най-старите глаголически и кирилски паметници също показва, че при последните преобладават източните (преславски) езикови особености, а при първите – западните (охридски). Влиянието на кирилицата зад граница е най-силно на изток, а на глаголицата – на запад. Всички староруски паметници са на кирилица, в Хърватско глаголически надписи се срещат чак до XIX в.

Старобългарският книжовен език, до XI век и в самата България наричан „словѣньскъ“, е оформен също най-вече в Преславската школа. Кирил оставил сравнително малко преводи от гръцки на словѣньскъ, само за най-насъщните черковни треби. Голямото мнозинство кирилски текстове от старобългарската книжнина, особено по-сложните, са преведени и оригинално съставени в Преславската школа. Там е изкована философската ни терминология – битие, същност, естество, качество, количество. България в лицето на Преслав не само спаси делото на Кирил и Методий от затриване, но го повдигна на качествено нова степен и го разпространи в огромна и за днешно време част от света. Това даде възможност, както подчерта руският литературовед Дмитрий Лихачов, руската средновековна книжнина да тръгне с летящ старт към духовните висоти, които по-късно достигна.

И така, нашата писменост („кирилица“) и книжовен език не са дело на „ромейски мисионери“, „дипломати“ или „шпиони“ – според предпочитанията на пишещите, не са донесени от Гърция, Херсонес или Великоморавия, нито пък са създадени в територията на днешна република Северна Македония, а са дело на български книжовници на служба на българския владетел в историческата сърцевина на България – днешния наш Североизток. Най-важното събитие в историята ни било наше суверенно решение и дело. България тогава била суверенна велика сила. То било отстоявано с майсторско лавиране между чуждите силови центрове.

Виж, Солун в IX в. си е ромейски град, а чак след XV в. станал предимно „еврейски“. Московският автор явно има предвид, че днес е в Гърция. Светите братя, бидейки ромеи, явно имали славянска жилка, т.к. не е логично чисти ромеи да знаят тъй добре славянски. „А всички солунци говорят славянски“, пише в житието. Не само Солунско, и същинска Гърция в VI-VII в. се пославянчила чак до Морея и островите. Ромеите били пъстър „суперетнос“, в който славяните били твърде много както в Европа, така и в Мала Азия. Славяните в Солунско спадат към „българската група“ славяни. Те влизат в българската държава и народност още в IX в. и остават българи поне до Балканските войни. В Кукуш до Солун са родени Гоце и Смирненски. Славяните в същинска Гърция и други, останали под ромейското царство, след векове усилия на василевсите са асимилирани, а някои от българите в днешна Северна Гърция се крепят и до днес. Но т.нар. Брегалнишна мисия на Кирил е вероятно мит от времето, когато у нас започнали да българизират светите братя, т.е. от XI в. нататък.

Българското културно влияние в Русия започва вероятно с нашествието на княз Светослав в 968 г. и отнесените от него от Преслав в Киев книги. Името на езика в Русия тогава е „славянски“, но в 968 г. и в България е същото. Особено се задълбочава влиянието в XIV-XV в. Книжовният език на Преславската и Търновската школа е основата на днешния руски литературен език, който е много по-близък до среднобългарския на патриарх Евтимий от нашия новобългарски език. Терминът „църковнославянски“, в който сам по себе си няма антибългарска крамола, се появява в Русия едва в началото на XIX в., когато руският се еманципира от „българско робство“, в което бил живял чак до Пушкин. Но и до днес в него остават огромен брой българизми, често дублети с домашни руски думи като гражданин – горожанин или Владимир – Всеволод.

В помощ на разбирането на последното от читателите, незапознати с езикознанието – в праславянския език имало корени като „гард“ и „валд“, които в български и сръбски (и чешки) преминават в „град“ (чешки – „храд“) и „влад“, в руски – в „город“ и „волод“ и в полски – в „грод“ („груд“) и „влод“. Това става с необходимост, като природен закон. Естествени за руския език са формите горожанин, Новгород, Всеволод – а формите гражданин, Новград, Владимир са българизми в руския език, каквито днес има много стотици.

Както 9 май е за Русия светая светих и никакви западни и български провокации за тази дата там не се търпят, така и 24 май и азбуката за българите са светая светих и никакви руски недомислици като за „македонските земи“ на Путин у нас не се търпят. Русия не бива да дразни и наказва българите заради провокациите на антибългарския режим на ГЕРБ. Той няма да векува.

Време е обаче Русия най-после да подобри чувствително качеството на дипломатическото и информационното си присъствие в България. Българите от години гледат RT на английски и отдавна нищо в духа на старата гламава царска или съветска пропаганда не е приемливо на български дори в медиите, които носят официално името „руски“. Русия трябва да издигне представата за себе си в България. Българите са над 80% емоционални русофили, но Русия трябва да поработи здраво, за да плени и умовете им. В това число и да не дава поводи за раздухване на бури в чаша чай като последната, дори с невинни бележки на витрината на РКИЦ.

Автор: Валентин Хаджийски

https://glasove.com/categories/komentari/news/poredna-ruska-provokaciya-ili-poredna-rusofobska-partenka-za-24-maj