На 24 май честваме празника на буквите, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Прославяме делото на Светите равноапостоли Кирил и Методий.

Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския сановник Лъв – помощник-стратег на солунската област. За майка им Мария се предполага, че е славянка.

Методий е управител на област, населена със славяни. Константин завършва най-висшето училище – Магнаурската школа, където изучава „елински изкуства”: граматика, поезия, геометрия, диалектика и „всички философски науки”: риторика, аритметика, астрономия и пр. с най-добър успех.

Като библиотекар на Патриаршеската библиотека в църквата „Св. София” и преподавател в Магнаурската школа Константин проявява блестящите си философски, ораторски и полемични способности, заради което е изпратен на духовна мисия при арабите (сарацините) в Багдадския халифат (850).

Към 855 г. в манастира „Полихрон” двамата братя сътворяват славянската азбука – глаголица, създават книжовна славянска лексика и започват превода на свещените книги. В основата на новия книжовен език лежи солунското българско наречие, което те познават отлично.

През 860-861 г. Кирил и Методий са изпратени на мисия при хазарите в Кримския полуостров, а след това при аланите и навсякъде проявяват блестящи способности.

През 863 г., по молба на Великоморавския княз Ростислав, Кирил и Методий са изпратени във Великоморавия. Тук те подготвят духовници, превеждат богослужебни книги и за 40 месеца създават славянската литургия. В Блатненското княжество за шест месеца обучават 50 ученици.

На църковния събор във Венеция римските духовници ги обвиняват, че са нарушили триезичната догма, създавайки книги на славянски език. Константин Философ с блестящо красноречие защитава правото на всеки народ да има свой книжовен език.

Отношенията с Римската църква се подобряват и през декември 867 г. братята пристигат в Рим, тържествено приети от папа Адриан ІІ. Папата освещава славянските книги и е отслужена литургия на славянски език. След едногодишен престой в Рим Константин се разболява тежко, приема монашеското име Кирил и умира на 14.02.869 г. Погребан е в римската църква „Св. Климент”.

Методий е ръкоположен за архиепископ и назначен за папски легат за Среден Дунав и Панония. Немското духовенство продължава с интригите и преследването му и на църковен съд в Регенсбург го осъждат на заточение в манастира „Елванген” в Швабия.

През последните години от живота си Методий завършва превода на Библията и сътворява проповеди, молитви и песнопения на славянски език, като продължава неравностойната борба с немското духовенство. На 06.04.885 г. великият славянски проповедник издъхва.

След смъртта на Методий (885) останалите ученици от групата начело с Климент, Наум и Ангеларий бягат от гоненията на нвмското духовенство към България, където българският владетел Борис I посреща книжовниците радушно, дава насърчение и подкрепа на тяхното свещено дело. Създадени са 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.

Наум оглавява школата в Плиска, която е преместена в Преслав (893) и става известна като Преславска книжовна школа.

Климент е изпратен (886) да основе школа в югозападните български земи с център Охрид (известна като Охридска книжовна школа), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена от Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.

Така се създават нужните условия и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията е заменен с народностния български език, разбираем за практически всички българи и славяни в онези времена.

Кирил и Методий създават азбуката, но и много молитви, полемични трудове, църковни служби и песнопения, догматични съчинения и преводи. Най-известното стихотворно произведение на Константин-Кирил Философ е „Проглас към Евангелието”, а на Методий – „Канонът на св. Димитър Солунски”.

Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на България. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им - Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий - се създава култът към „Светите седмочисленици”.

Всяка година на 11 (24) май в България се почита най-светлият празник – на братята Кирил и Методий.

През 1851 година по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Светите братя. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май по стар стил и 24 май по нов стил постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата.

С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. църковното честване е отделено и остава на 11 май - на Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий.

Днес се навършват 45 години от откриването на паметника на Светите братя Кирил и Методий пред сградата на Народната библиотека в София (днес Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий").

24 май е и празник на народните читалища.