АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ГЛЕДНА ТОЧКА

Гледна точка
19.05.2020 / 10:58

ФИЛИП БЛОНД: ЕС НЕ Е ЕВРОПА. ТАЗИ ПРОГРЕСИСТКА ИСТЕРИЯ ТРЯБВА ДА СПРЕ

“Европейският съюз не е съвсем Европа. Често дори той въплъщава точно обратното. Постепенно той се превърна в нещо като ужасен анклав, от който малък неизбран и непредставителен елит води война срещу ценностите, към които се привързани европейските народи. Тази прогресистка истерия продължава и днес, а именно спрямо поляците и унгарците. Съвременният либерализъм е все по-враждебен към идеята за свобода и се опитва да наложи ценностите на малцинствата на мнозинството, наказвайки строго онези, които се осмеляват да оспорват пагубното му начинание. Все повече се притеснявам за бъдещето на автентичния либерализъм в Европа и смятам, че европеистите, които уж са негови аташета, са най-лошите му защитници. Продължавам да мисля, че е възможен алтернативен и постлиберален европейски ред и се надявам, че ще мога да изиграя роля за неговото възникване”, заявява Филип Блонд, бивш съветник на бившия британски премиер Дейвид Камерън, в интервю за “Фигаро”.

- Много френски наблюдатели смятат, че коронавирусната криза бележи началото на нова ера. Споделяте ли тази гледна точка?

- Не съм сигурен, че тази криза води до реална промяна. От историческа гледна точка, забелязваме, че големите пандемии често са имали малко последствия. Чумата в Атина през 430 г. пр. Хр. не е сложила край на войната срещу Спарта. По същия начин испанският грип през 1918 г. не e застрашил капиталистическата парадигма и доминиращото по онова време социално равновесие. Пандемиите, които наистина са променили хода на историята, се характеризират с изключително висока смъртност. Черната чума, която убива между една трета и половината европейско население, значително е намалила работната ръка, което е повишило значително заплащането на работниците и е ускорило края на крепостничеството и еволюцията на отношението към земята. По същия начин опустошителните болести, внесени от западните хора в Латинска Америка в модерната епоха, са улеснили испанската колонизация и са ускорили края на много местни цивилизации.

Тази пандемия засилва статуквото и радикализира вече съществуващите процеси. Мишел Уелбек несъмнено не греши, когато казва, че утрешният свят ще бъде същият, “само малко по-лошо”, а изхабяването на човешките отношения ще се засили. Революциите възникват, когато средните класи са изправени пред много голяма несигурност и силна неудовлетвореност, които пораждат търсене на подкрепа отгоре, т.е. от държавата. Много вероятно социалната държава ще бъде по-модерна от всякога в края на кризата. Най-несигурните ще имат нужда от нея, така както и средната класа и много предприятия, които се борят срещу фалита. Продължителността на тази криза е много несигурна. Същото важи и за способността на различните държави да се справят с катастрофалните икономически последици. Начинът ни на живот може да бъде засегнат, така както и отношението ни към капитализма, околната среда и второстепенни проблеми, като защитата на животните. Но всички тези сътресения остават все още неясни засега.

Най-важното според мен е да помислим за основните тенденции, за радикализацията на процесите, за които говорих по-горе, които пандемията ще изостри. В политически план основната тенденция съответства на разпадане на либералния международен ред и неговото заместване с друг начин на управление. Така че можем да се запитаме дали коронавирусът ще възкреси либерализма или ще обяви края на тази идеология. Дали ще станем свидетели на възхода на едно постлиберално прозорливо мислене за общността или ще останем безсилни пред възраждането на агресивния и етноцентричен национализъм? Накратко, пред нас има три алтернативи: енергичен либерализъм, щастливо постлиберално преустройство или гмуркане в мътните води на национализма.

- Значи според вас коронавирусът е етап от по-широко реорганизация?

- Абсолютно. Разлагането на либерализма продължава вече повече от едно поколение. Тъй като културният либерализъм и икономическият либерализъм действаха заедно за раздробяването на обществото и разрушаването на живота на най-скромните, беше неизбежно да се появят бунтове в отговор на нарастващата икономическа и културна несигурност на народите. Избирането на Доналд Тръмп в Белия дом, “жълтите жилетки” или дори Брекзит са убедителни примери за това. Тези основни тенденции до голяма степен предшестват вируса, който просто разголи границите на системата, основана на либералната глобализация и на постомодерния индивидуализъм. Историята е изтъкана от непредвидени неща и е трудно да се каже какво ще бъде бъдещето. Според мен глобализацията образува изключително устойчива система, която вероятно ще оцелее, благодарение на напредналата взаимозависимост между хората и държавите.

За да се върна към Брекзит, това наистина е решаващ етап. Великобритания остава една от най-проспериращите и влиятелни нации в света. Основните комунитаристки тенденции, особено по отношение на миграцията, и технократичното измерение на европейския проект в крайна сметка бяха посрещнати с враждебност от британския народ. Той искаше да каже “не” на космополитното презрение и разбиването на начина му на живот. Нуждата от покровителствена, дори протекционистка държава беше в основата на вота за Брекзит, после на вота за Консервативната партия (която за първи път от век насам получи масовата подкрепа на народната класа). Правителството на Борис Джонсън сега разчита до голяма степен на работниците и на британците, които са в несигурно положение, за разлика от Лейбъристката партия, колонизирана от хора отгоре и от либералните ценности (за които автономията е по-висша от солидарността). Така че ние преживяхме абсолютен политически разрив. Брекзит беше епицентърът на тази революция.

- Вие самият сте гласували против Брекзит и в миналото бяхте много критичен спрямо Борис Джонсън. Промени ли се гледната ви точка оттогава?

- Гласувах против Брекзит, защото вярвам, че Европа остава пътеводна светлина на западната цивилизация, едно от най-красивите бижута в човешката история. Великобритания винаги се е борила срещу враговете на Европа и на Запада. Така тя е спечелила много решаващи битки. А европейските гробища са пълни с гробове на британски войници, загинали, за да защитят нашето християнско наследство, политически свободи и европейския хуманизъм. Що се отнася до общите корени, смятах, че напускането на Европейския съюз е синоним на дезертьорство.

Но Европейският съюз не е съвсем Европа. Често дори той въплъщава точно обратното. Постепенно той се превърна в нещо като ужасен анклав, от който малък неизбран и непредставителен елит води война срещу ценностите, към които се привързани европейските народи. Тази прогресистка истерия продължава и днес, а именно спрямо поляците и унгарците. Съвременният либерализъм е все по-враждебен към идеята за свобода и се опитва да наложи ценностите на малцинствата на мнозинството, наказвайки строго онези, които се осмеляват да оспорват пагубното му начинание. Все повече се притеснявам за бъдещето на автентичния либерализъм в Европа и смятам, че европеистите, които уж са неговите аташета, са най-лошите му защитници. Продължавам да мисля, че е възможен алтернативен и постлиберален европейски ред и се надявам да мога да изиграя роля за неговото възникване. В тази връзка вече виждам Брекзит като шанс за всички онова, за което винаги съм се борил. Дори и да съжалявам за влиянието, което загубихме, излизайки от Европейския съюз.

- Беше ли Европейският съюз на висотата на тази криза?

- Европейският съюз не прояви никаква солидарност с никого. В подобна криза може само да рухне митът, че ЕС е политически проект за сдържане на Германия в едно по-широко пространство. Точно обратното, получихме доказателство, че ЕС е икономически проект, който поставя целия европейски континент под германско господство.

- Твърде привързан ли беше Борис Джонсън към продължаването на икономическата дейност, за сметка на човешкия живот, по време на тази криза?

- Не може да се отрече, че страните, които въведоха по-рано карантина, имат много по-ниска смъртност. Достатъчно е да видим разликата между Западна и Източна Европа. Човешката равносметка на здравната криза във Великобритания наистина е една от най-лошите в Европа, но е трудно да се посочи един виновник, на който да се припише цялата вина. Нашите научни съветници се оказаха много арогантни и се опираха на фалшиви математически модели и симулации. Първоначално тичахме след химерата на колективния имунитет и така и не се отказахме напълно от нея, въпреки че пътьом променихме стратегията, предвид катастрофата, към която се бяхме запътили.

Правителството също има грешки, ако вземем предвид липсата на запаси, особено на комплекти за индивидуална защита и липсата на планиране. Но това не е специфично британски провал. Вярно е, че в началото Борис Джонсън взе лошо решение, забавяйки излишно карантината. Можем да разберем, че Консервативната партия ще бъде сочена с пръст, но можем и да се радваме, че накрая човешкият живот надделя над икономиката. Фактът, че Борис Джонсън докосна смъртта, със сигурност бе решаващ.

- Показва ли тази криза провала на държавата и на пазара?

- Наистина смятам, че доведената до крайност автономия води до авторитаризъм и че необузданият културен либерализъм изисква присъствието на всесилна държава. Левите етатисти и десните либертарианци отказват да видят тази реалност. Ненапразно Швеция, една от най-развитите либерални държави в Европа, има толкова развита социална държава. Тази държава не се поколеба да пожертва възрастните и най-уязвимите хора на олтара на свободата. Кризата показа, че всемогъщата държава и всемогъщият пазар водят до провал и че институциите трябва да бъдат направлявани от по-висша ценност. Почти няма общество, което да се ръководи от и за парите. Хората имат нужда да бъдат управлявани от нещо друго. Животът не може без смисъл и без посока, което ние забравихме в отношението си към политиката и икономиката, която изградихме. Решавайки, противно на логиката за автономия, че няма да изоставим възрастните хора, ние мълчаливо признахме, че искаме да възкресим любовта като основната ценност на нашата цивилизация.

- Смятан сте за теоретик на “червения торизъм” (red torysm). Бихте ли дефинирали това понятие?

- Наистина бях сред първите, дори първият, който обясни, че либерализмът е единна доктрина, икономическият либерализъм включва културния либерализъм и обратното. Културният либерализъм на левицата през 60-те г. на ХХ век отвори пътя за икономическия либерализъм, който бе развит през 70-те години. Илюзорно е да се мисли, че може да се защитава едното измерение на либерализма и да се отхвърля другото. Ето какво разбирам, говорейки за “червен торизъм”: икономически лява доктрина (в смисъл, че икономиката трябва да служи на общото благо, а не на интересите на олигархията) и дясна в културно отношение (в смисъл, че привързаността е нашата култура, корени, семейство, нацията и човешкият живот над всичко останало). Мнозина се подиграват на тезите, които защитавам от 2010 г., но аз съм убеден, че те са в сърцевината на новата британска политическа парадигма и ще играят решаваща роля в политическото бъдеще на Запада. За да говори на народните класи, консерватизмът трябва да се еманципира от старите си опекуни и да се предефинира, което означава да се откаже да бъде либерален.

- Социалният и народен консерватизъм ли е доктрината на бъдещето?

- Кризата на либерализма ще се засили и алтернативите на този модел само ще печелят популярност, дори ще дойдат на власт. Либерализмът ще може да устои, само ако алтернативните проекти останат в капана на една хибридна концепция за политиката, като тази на Доналд Тръмп. Трябва да работим за възраждането на нациите и да извлечем най-доброто от тях: солидарността, борбата срещу неравенствата, противопоставянето на социалните привилегии и т.н.

Въпреки крясъците и истерията на либералния лагер, смятам, че има какво да научим от Полша и Унгария. Тези две страни въведоха много по-ефективни мерки, околкото либералните държави, за да се борят срещу бедността и социалната несправедливост. Техният модел ми се струва напълно уместен, за да осмислим трансформацията на Европа в утрешния свят. Нека не забравяме обаче, че тесният национализъм има граници. Християнството, за което претендират поляците и унгарците, не трябва да пренебрегва универсалното измерение на християнския етос и значението на ближния.

В крайна сметка, бъдещето, което желаем за нашата цивилизация, минава през националната идея и добродетелите на християнството. Този нов европейски ред би могъл да бъде възприет от останалата част на света, като начало от Америка, като източник на вдъхновение.

Филип Блонд е един от най-влиятелните британски мислители. Съветник на Дейвид Камерън през 2010 г., преди да се дистанцира от него, Филип Блонд теоретизира в есето си Red Tory понятието “червен торизъм”, т.е. едновременно традиционен, народен и социален консерватизъм, десен в културно отношение, но еманципиран заблудения по отношение на глобализацията либерализъм.

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/filip-blond-nuzhen-ni-e-postliberalen-evropejski-red

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев