- Г-н Радомирски, размяната на заплахи между Вашингтон и Пекин продължава на все по-високи обороти. Дали в САЩ ще продължи атаката с искането Пекин да поеме и финансова отговорност за пандемията?

- Всеки проблем на САЩ играе в полза на Китай. Факт е, че Съединените щати са с огромен дълг към Китай и ако за Вашингтон има възможност по някакъв начин да се отърве от този дълг трябва поне да се опита да го направи.

Воден от тази аксиома още през февруари сенаторът Том Котън започна да твърди, че в близост до пазара на морски дарове в Ухан има биохимична лаборатория, визирайки причастността на Китай към пандемията. Използван беше и бивш китайски служител на тази лаборатория, който каза, че не обвинява никого, но уточни, че пазарът и лабораторията са само на шестстотин метра един от друг. Според сенатора можело да се предположи, че някой случайно по този начин е пренесъл вируса в града.

Впоследствие този китайски служител заяви, че „най-вероятно“ е сбъркал, но беше „сбъркал“ много навреме. Американците веднага подхванаха тезата, а Помпео дори въведе термина „ухански вирус“, което осуети подписването на съвместното комюнике на външните министри на Г-7, тъй като мнозинството от колегите му бяха против него.

Хора от ЦРУ посетиха Ухан, но не намериха никакви доказателства. От Пентагона потвърдиха, че и те не разполагат с достоверно уличаващи Китай факти. Известният американски микробиолог Ричард Ебрайт също обяви, че вирусът е с естествен произход .

Но двама републикански сенатори, Марша Блекбърн и Линдзи Греъм, усетиха, че ако можеш да не платиш, няма нужда да го правиш. Те бяха подкрепени от още четирима сенатори, от името на които Джош Хоули дори внесе законопроект, предлагащ „Китай да бъде принуден да плати“, тъй като оттам идва вече трета епидемия, а американците все още не са компенсирани за това.

Те обвиниха Китай в укриване на информация за коронавируса и на тази основа поискаха да се отпише поне част от американския държавен дълг към Китай под формата на „обезщетение за нанесени вреди“. И за да бъде Поднебесната напълно подчинена финансово, целият свят бе призован да фактурира Китай за загубите си от пандемията.

Оценявам това като политически блъф, тъй като ако Китай бъде „вкаран в ъгъла“, той може да отговори по начин, при който ще се наложи на американците да плащат допълнително, за да представят сегашната си инициативата като „лоша шега“.

- Появи се информацията, че Китай планира да продаде част от американския дълг, което би сринало долара. Вашата прогноза – дали Китай ще изиграе този коз?

- Понастоящем Китай разполага с американски държавни облигации на стойност 1,09 трилиона долара. Ако Китай изхвърли целия си американски дълг на пазара, с господството на долара ще бъде свършено. Това обаче ще доведе до колапс на цялата световна финансова система и ще засегне не само САЩ, но и всички други държави и най-чувствително сред тях – Китай и неговия износ.

Поради това по-вероятно е Пекин да ускори започналата преди 7 години тенденция да се освобождава от все по-рисковите американски ценни книжа. За този период китайците се „освободиха“ от почти една пета от американските съкровищни бонове. А ускоряването на този процес ще се окаже особено болезнено за Вашингтон в период, когато Белият дом планира рязко увеличаване на емисиите си, за да финансира своите програми за борба с пандемията и нейните икономически последици.

Съществува и възможността от „съпътстващи щети“ за Вашингтон под формата на ускоряване на стремежа на Китай към създаването на военно-политически и финансово-икономически съюзи, насочени срещу Съединените щати. Няма съмнение, че подобно развитие на Китай ще има тежки последствия за Запада като цяло.

Но да не се опиташ да се възползваш от възможността, би означавало да не се уважаваш. Това правило дълбоко е залегнало в американското възприятие за околния свят. Така че, ще станем свидетели на ново„надхитряне“ в американско-китайското противопоставяне, към което освен търговско-финансова се прибави и информационно-идеологическа борба.

- С атаката срещу Китай Тръмп отклонява вниманието от своите грешки във връзка с пандемията. Успешно ли го прави до този момент?

- Вашингтон не можа се пребори с изкушението да не използва ситуацията с коронавирусната епидемия в своя полза. Провалът на американската система за здравеопазване, където зад красивата фасада се откри животозастрашаващ интериор, изискваше вниманието срочно да бъде насочено към нещо, което да го отклони от неприятните за Вашингтон предположения. Твърде често започнаха да се чуват реплики за англо-американско участие в произхода на вируса, което в комбинация с икономическата криза и заплахата от гладни бунтове в резултата на очертаващата се изключителна тежка икономическа рецесия заплашва окончателно да го раздели с ролята му на световен хегемон.

Но в света все още има важни играчи, за които властта в глобална перспектива е по-важна от бизнеса и дори от парите. И за тях ситуацията, която се развива през последните месеци, е точно това, от което се нуждаят. Те затварят вече изчерпания неолиберален проект и започват нов, в който очакват да заемат водещите позиции. Те моделират различен свят, в който ще има по-различен бизнес, други пари, други институции и други компании. И всичко, което се случва, е много изгодно главно за тях. Заради това те имат крайна нужда от него. Защото в противен случай ще загубят всичко.

И следователно виковете на американските сенатори срещу Китай „дръжте крадеца“ са като хитростта на самия крадец от известния афоризъм. Все още не е дошло времето на преден план да излязат фармацевтичните компании с ваксините си - вирусът все още не е изчистил работната площадка за всички бъдещи промени.

Историята на коронавирусната ваксина прилича на историята на създаването на атомната бомба. Сега обаче вместо ядрени учени на преден план излизат микробиолозите. Оръжията просто се менят, но противниците не се променят. Информационната война за това „кой е първият носител на вируса“ с развитието на епидемията показва повече, отколкото се опитва да скрие. И това вече е добре, защото по-добре разбираме в кой свят ще живеем в близко бъдеще.

Продължаващата вече 12 години криза на неолибералния модел на капитализма създаде такава геополитическа безизходица, особено за Съединените щати, която може да бъде преодоляна само чрез взривяване на съществуващата система, тъй като се оказа, че вече няма възможности за нейната еволюционна адаптация и следователно тя няма бъдеще. А взривяване по тертипа на ХХ век – чрез световна военна борба вече не върши работа, тъй като заплашва и тези, които търсят новия ред на световния капитал. Пандемията обаче – случайна или не – дава прекрасни възможности за контролирана смяна на модела.

Тези, които сега все още защитават неолибералния модел на глобализма, са ариергарда на либералната армия. Това са служители на световните организации, които ще загубят местата си с краха на досегашния глобален проект, това са и акционерите в компаниите, които се обогатяваха чрез глобалните финансови транзакции. Всички те сега губят пари, а в бъдеще – постове и влияние.

- Как тълкувате и коментарите на Джордж Сорос, че САЩ и Китай не могат да работят заедно, че китайският народ се управлява от диктатор?

- Въпросът за това, че Китай трябва да бъде по някакъв начин спрян в развитието си по пътя към изместването на САЩ от ролята на единствен хегемон, е едва ли не единственият проблем, по който в американския елит има пълен консенсус. Може да има различни виждания за това как да бъде постигнат искания резултат и как да бъдат обосновани действията на Вашингтон, но това не променя самата цел. Няма разлика във вижданията по този въпрос както между републиканците и демократите, така и между представителите на официалната власт и на т.н. „дълбока държава“, към която справедливо или не причисляват и Сорос.

Изборът му за „диктаторското управление“ не е изненада. За него и Орбан, и Путин и всички, които не споделят неговия светоглед са „диктатори“. Очаквам тази теза да се доразвива от неолибералните среди, като китайското ръководство бъде обвинявано в конкретно „диктаторство“ - „ленинизъм“ и „сталинизъм“. Това би внесло известни негативни конотации и в китайско-руските отношения, от които определена полза биха имали САЩ.

- Очаквате ли изненади в електоралната динамика в САЩ във връзка с президентските избори?

- За Тръмп, който беше считан до началото на март за безспорен фаворит в предстоящите президентски избори, се очертава трудна борба за втори мандат.

Все още не може да бъдат правилно оценени последствията от пандемията, която сега е в разгара си в САЩ. Още по-трудно е да бъдат анализирани последиците от все по-задълбочаващата се икономическо-финансова криза. През следващите 6 месеца до изборите в САЩ могат да се случат още много неща, които сега биха се възприели само като конспирологични или алармистки прогнози. Не забравяйте, че през 1917 г. временното правителство в Русия е на власт само малко над 6 месеца.

А ако говорим по-конкретно – първи по-сериозни прогнози може да се очакват едва в началото на септември – след като преминат конференциите на републиканците и демократите. Основните тези при републиканците ще се съсредоточат върху причастността на семейството на кандидата на демократите към корупционни сделки в Украйна (като „бомбата“ може да дойде от Китай, където също имало „уличаващи данни“ за връзките на сина на Байдън с китайския бизнес), а за демократите – върху несправянето на Тръмп с пандемията и тежките икономически щети в резултат на неадекватните действия на Белия дом. Светът с притаен дъх ще наблюдава борбата за това, кой в голяма степен ще влияе на бъдещето му през следващите буреносни години.

- Тръмп спря вноската на САЩ в Световната здравна организация, западноевропейски медии също атакуваха СЗО с обвинения за колаборация с Китай и прикриване на информация. Къде точно стои Европейския съюз в този изострящ се конфликт?

- Европа се превръща в един от фронтовете на голямата американско-китайска война, която премина към следващия, по-висок праг, след обвиненията на Тръмп към Пекин.

Според френския политолог Флорент Парментие „ако политиката е да определиш някого за свой противник, тогава трябва да признаем, че Тръмп беше първият, който обозначи тази роля за Китай, а не за Русия. Това е съществена промяна: Русия отдавна има лоша репутация, а първите санкции срещу нея за нарушаване на човешките права датират от края на 19 век.“ Новата реалност засяга пряко Европа, защото тя трябва да реагира. Но за разлика от Студената война, която Западът и Съветският съюз водеха помежду си, когато европейските политици, европейската експертна общност и европейските медии играеха единствено за Вашингтон, днес ситуацията е по-неясна. Москва е удобен „враг" не само защото е позната. Русия се възприема като военна заплаха, както се вижда от обосновката на санкциите срещу нея. В Европа помнят, че руски войници са влизали в Париж и в Берлин. А Пекин току-що започва да се превръща във „враг“. И докато Европа не очаква военна агресия от него, тя се изправя пред растящия китайски икономически натиск, като й е трудно да разграничи „правилната“ от „безскрупулната“ конкуренция, а още по-трудно й е да убеди общественото мнение в китайската враждебност.

Китайските недоброжелатели са едновременно „възпрепятствани“ и „подпомагани“ от коронавирусната пандемия. „Пречи“ им с факта, че китайското правителство оказа помощ на Италия и още няколко европейски страни, докато Европейският съюз и неговите институции, както и страните-локомотиви на ЕС „проспаха“ момента. А им „помага“ с това, че китайската дипломация в Европа започна да „показва зъбите си“ в отговор на обвиненията към Пекин. Във Франция и Полша се водят „войни в Twitter“ между посланиците на Китай и САЩ. Дипломатите си обменят публични нападки, поставяйки местните власти в неловко положение.

Авангардът в Европа на изострящата се американско-китайска война са главно тези, които правят бизнес на основата на трансатлантическо сътрудничество или получават директно субсидии от Вашингтон. Но има и недоволни гласове. Германия засега показва сдържано, но скептично настроение към САЩ. Ето Ви един цитат - според германския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, по време на пандемията, Тръмп е казал „толкова възмутителни глупости и лъжи, че се радва на доверието само на своите привърженици“. И „това е фатално“, защото „неосведоменността къде приключва китайската дезинформация и къде започва Тръмп, отслабва не само американската позиция, но и целия Запад в борбата срещу Китай, която значително надхвърля рамките на борбата срещу болестта“. Според изданието, ако кандидатът на демократите спечели президентските избори през ноември тази година, Берлин може би ще приеме по-благоприятно антикитайската риторика на Вашингтон.

Като цяло повратен момент може би ще бъде достигнат, когато и ако самите европейци бъдат принудени да плащат за борбата срещу Китай. Това все още не се е случило.

Според бившият австралийски премиер Кевин Руд в статия за Foreign Affairs от 6 май новата реалност и новите заплахи обаче могат да имат значение в това отношение. Решението на американските власти да спрат инвестициите на американските пенсионни фондове в Китай, ограничаването на китайските запаси от американски държавни облигации или преминаването към нов етап на валутната война (изострена от старта през април на новата държавна криптовалута в Китай) бързо ще премахнат „финансовото лепило“, което държеше икономиките на Запада и Китай заедно. А решението на Пекин да върви към по-голяма милитаризация на проекта „Един път – един пояс“ ще увеличи риска от избухване на прокси войни. Освен това с нарастването на конфронтацията между САЩ и Китай многостранната дипломация, както и нормите и институциите, които са в нейната основа, започват да се провалят.

Много от тези институции – нагледен пример е споменатата от Вас СЗО - сами се превръщат в арена на конкуренция. С отслабването на Китай и САЩ международната система няма да има "системен мениджър", който би могъл да я поддържа в работно състояние. Подобно развитие все още може да не е студена война 2.0, но започва да прилича на студената война 1.5. И Европа, в това число и нашата страна, трябва да се подготвят за нея, защото вземането на стратегически решения ще се окаже решаващо за по-нататъшната им съдба.

Валентин Радомирски е дипломат от кариерата. Бил е извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова. В периода 2005-2009 г. е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член на Българско дипломатическо дружество. Носител на почетния знак „Златна клонка на МВнР”. Изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.

http://epicenter.bg