Депутатите приеха мерките след 13 май. Те са заложени в Закона за здравето, който бе приет на второ четене от Народното събрание. Целта на законодателната инициатива е да уреди мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение, предаде Агенция "Фокус".

Извънредната епидемична ситуация

Текстът от Закона за здравето бе приет на второ гласуване с 89 гласа „за“, 39 – „против“ и 8 „въздържали се“. Той се различава от първоначалното предложение здравният министър да обявява извънредна епидемична обстановка. Разпоредбата се измени между двете четения. Сходни предложения направиха от БСП и от ГЕРБ.

Дебатът по Закона

Председателят на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова заяви, че именно ГЕРБ са го предложили първи, а от своя страна зам-0председателят на ПГ на „БСП за България“ изтъкна, че ГЕРБ са възприели предложението на социалистите и са направили същото. В рамките на дебата от БСП и ДПС изразиха притеснения за критериите за обявяване на противоепидемична обстановка.

От опозицията се чуха и мнения, че част от мерките са противоконституционни.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов подчерта в рамките на дебата, че текстът от Закона за здравето не е противоконституционен, каквито обвинения се чуха в пленарната зала.

Темата коментира и премиерът Бойко Борисов.

„Да сезират Конституционния съд за мерките в Закона за здравето - не обръщам внимание на БСП“, каза премиерът Бойко Борисов по време на брифинг в зала "Запад" на Народното събрание във връзка с критиките на БСП, че има текстове в Закона за здравето, които са противоконституционни.

"Ако нещо сте видели в това извънредно положение извън санитарните действия да се случи? Франция удължи до юни до юли. Ние искаме психически да освободим хората от мисълта за извънредност. Затова оставаме тези мерки, без които не може", изтъкна още министър-председателят.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова отчете, че мерките на управляващите са хартиена политика и не отговарят на истинските проблеми на българския народ. Според нея засегнатите хора, оставащи отвъд грижата на мерките, са над 1 млн. "Тези мерки не отговарят на истинските проблеми на българския народ", каза още Корнелия Нинова и подчерта, че за съжаление упорито и последователно управляващите отхвърлят предложенията на опозицията, които са финансово обосновани.

Глобите след извънредното положение

Глоба от 300 до 1000 лв. се предвижда за лицата, нарушили протиоепидемичните мерки, въведени от министъра на здравеопазване или от директора на регионалната здравна иснпекция. Друг размер на санкцията се предвижда за болните от заразна болест, които нарушат карантината си. Предвидената за това глоба е 5000 лв. Същият размер на глобата се предвижда и за болните или контактните им лица, които са влезли на територията на страната от други държави и които откажат или не изпълнят задължителната карантина.

Мерките за туризма

Народните представители приеха текстове, касаещи сферата на туризма. Мерките ще бъдат считани от 1 юни 2020 г. Те вменяват задължение на концесионера и намеателят по действащ договор за концесия за морски плаж, съответно за наем на морски плаж. То предвижда на посетителите да се предоставят плажните принадлежности на цени, намалени с не по-малко от 50% от цените за сезон 2019 или от максималните по съответния договор.

Депутатите приеха и някои срокове. В срок до 25 май 2020 г. концесионерът, съответно наемателят уведомява министъра на туризма за цените на плажните пренадлежности за летен сезон 2020. В срок до 30 май 2020 г. министърът на туризма уведомява концесионера или наемателя в съответствие с методика за намаляване на размера на дължимото концесионно възнаграждение или на наемната цена за 2020 г.

Държавата ще субсидира чартърните полети към България на чуждестранни туристи по 35 евро за седалка.

Мерките за образованието

През учебната 2019-2020 г. в края на 4 и 10 клас не се провежда национално външно оценяване. Степента на постигане на на компетентностите за съответния етап на учениците по решение на министъра на образованието може да се установи след началото на следващата учебна година.

Други мерки

Депутатите приеха до два месеца след отмяна на извънредното положение срещу физически лица да се спират всички обявени от държавните ичастните съдебни изпълнители, след което се насрочват наново, като не ес дължат такси и разноски. Народните представители приеха предложение на ПГ на ГЕРБ регулаторният период за цените на дружествата в сектор.

„Електроенергетика“, който приключва на 30 юни, да може да се удължи със срок от два месеца след тази дата. Парламентът реши до 6 месеца след извънредното положение да се изплащат компенсации от 290 лв. за хората, чиито доходи са засегнати от него.

Кога законът влиза в сила?

Законът влиза в сила от 14 май 2020 г. Изключение правят разпоредбите, касаещи данъчните складове.

Измененията в Закона за данъчните складове

Разпоредбите за данъчните складове са заложени в преходни и заключителни разпоредби на Закона за здравето, с които се изменя Законът за акцизите и данъчните складове. Част от тях предвиждат, че данъчен склад не може да бъде обект, който обхваща нефтопродуктопровод и свързана към него повече от една база за складиране или производство на енергийни продукти. Също така данъчен склад не може да бъде нефтопровод и нефтопродуктопровод със свързани присъединени към тях повече от една база или обект за складиране или производство на енергийни продукти.

Отхвърлените предложения

От опозицията в лицето на БСП настояваха за хората, на които им се е наложило да излязат в дълъг неплатен отпуск, да бъде осигурена по една минимална работна заплата и осигуровки за всеки месец от извънредното положение. Отхвърлени бяха и предложенията на социалистите ДДС за храни и лекарства да се намали на 9%.