АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ

Книга
04.05.2020 / 11:20

КОЛАПСЪТ НА ПРОГНОЗНИТЕ МОДЕЛИ И ВРЪЩАНЕ КЪМ РЕАЛНОТО МИСЛЕНЕ

Неотдавна главният американски хирург Джеръм Пауъл обяви, че целевата група по коронавируса се отказва от модела за прогнозиране на разпространението на коронавируса, който предлагат Бил Гейтс и СЗО, и вече ще работят с реални данни. Той заяви също, че вземайки предвид новите данни за епидемията, някои от предприятията ще могат да започнат работа още през май, а останалите през юни. Това беше глътка свеж въздух за много хора, които вече бяха започнали да губят надежда, че разумът ще надделее в световната политика. В сравнение с реалността, моделът, финансиран от СЗО и Гейтс, който налагаше пълно спиране на глобалната икономика, започна да се руши, като къща от карти. Изявлението на Пауъл откри пътя за по-широка дискусия за природата на човешкия разум и за начина, по който олигархията успя да подкопае националните държави през последните 50 години, използвайки проста техника, с която подмени реалното творческо мислене с безумното компютърно моделиране.

Глобален преврат: Прогностичните модели вече възприемат реалното мислене

Епохата на „прогностичните модели за края на света“ до голяма степен се разви, като резултат от изследването на „Пределите на ръста“, проведено през 1972 г. с подкрепата на Римския клуб, в което изследване беше популяризирана методиката за обвързване повишаването на температурата с генерираните газове от въглероден двуокис и въз основа на която методика се правеха прогнози за икономическите променливи, каквито са: броят на населението, изчерпването на ресурсите и ръстът на замърсяване в бъдеще. Целта на методиката беше да се наплашат недоверчивите жертви и да се всее страх в населението с цел радикална промяна на колективното поведение. Именно такова използване на изкривени и неопределени статистически данни, прогнозиращи бъдещето с цел „приемане на превантивни мерки срещу бъдещи кризи“, стана хегемонна практика през следващите 40 години и последователно се използваше от неомалтусианците за оправдаване на войните, нарастването на бедността и болестите по целия свят.

В известната си книга „The Population Bomb“ (1968 г.) Пол Ерлих използва аналогични модели за прогнозиране влиянието на тенденцията за геометричното нарастване на населението върху бъдещето на света, което нарастване според него би трябвало да доведе до глобална криза в невъобразими мащаби, защото нефта ще се изчерпи, обработваемите земи ще бъдат обхванати от суша, а към 2000-та година всички останали ресурси ще са изчезнали. В книгата си, мизантропа Ерлих излага своята гледна точка по следния начин: „Ракът е неконтролируемо размножаване на клетките. Демографският взрив е неконтролируемо размножаване на хората… Ние трябва вместо да се опитваме да лекуваме симптомите, да изрежем тумора. Операцията ще изисква очевидно много болезнени и безсърдечни решения“. Протежето на Ерлих Джон Холдрен, който изигра решаваща роля за спиране на пилотируемите космически комплекси и термоядрената програма на NASA, като главен научен съветник на Обама, отиде още по-далече, като написа на стр. 942 в книгата си “Ecoscience” (1977 г.) следното: „Възможно е тези структури и подразделенията на ООН по народонаселението в съчетание с Програмата на ООН за околната среда (UNEP) в крайна сметка да се превърнат в Планетарен режим, своего рода международна супер-агенция, занимаваща се с въпросите за народонаселението, ресурсите и околната среда. Такъв всеобхватен планетарен режим може да контролира разработката, управлението, съхранението и разпределението на всички природни ресурси, било то възобновяеми или невъзобновяеми, в крайна сметка поне в тази им част, където имат международни последствия. По такъв начин този режим може да контролира замърсяването не само в атмосферата и океаните, а и в такива водоеми с прясна вода, като реките и езерата, които пресичат международните граници или, които се вливат в океаните. Режимът може да бъде и логистичен център за регулиране на цялата международна търговия, от Вашингтон до икономически изостаналите страни, включвайки всички хранителни продукти на международния пазар. На планетарния режим може да бъде възложена отговорността за определяне на оптималния брой на населението в света и за всеки регион поотделно, а така също и контрола върху действията на различните страни в пределите на техните регионални ограничения. Контролът за броя на населението може да остане като задължение на всяко правителство, но режимът ще разполага с определени пълномощия за обезпечаване спазването на съгласуваните ограничения“.

Според тази бездушна логика националните държави просто са длъжни да приемат, да бъдат превърнати в инструмент за провеждане на програмите за депопулация, вместо наивно да правят опити да сложат край на колониализма, нищетата и войните, както се опитаха да направят такива държавни мъже, като Джон Кенеди, Боб Кенеди, Енрико Матей или Мартин Лутер Кинг. В „Меморандум 200“ (NSSM-200) за националната сигурност с автор Кисинджър (1974 г.) беше изложена тази нова за Америка цел, за която той пише следното: „Помощта за смекчаване на демографските фактори трябва да бъде насочена към крупните и най-силно растящи и развиващи се икономики, в които САЩ има стратегически интереси“. В тези развиващи се страни, към които е насочено съкращаването на населението, меморандумът изброява като основни инструменти за постигане на тази цел контрола върху раждаемостта и създаване на дефицит от хранителни продукти. Кисинджър пита цинично: „Готови ли са САЩ да предприемат продоволствено нормиране, за да помогнат на правителствата, които не могат или не искат да контролират ръста на населението си“.

През цялата 1970 г. Тристранната комисия и Съветът по международни отношения под ръководството на Кисинджър и Збигнев Бжежински напълно промениха американската външна политика и пуснаха в действие нова икономическа програма, която членът на Тристранната комисия Пол Волкер нарече „контролируем разпад на икономиката“. Назначен за председател на Федералния резерв през 1979 г., Волкер приложи тази политика, като повиши с до 20% лихвите и ги задържа на такова ниво почти две години, унищожавайки малките и средни агропромишлени комплекси в Америка, оставяйки живи само гигантски корпоративни картели способни да оцелеят при такива драконовски лихви. Реалният ръст рязко се спадна, дългосрочното планиране беше забавено, а дерегулацията доведе до широки спекулации, които замениха предишния управленски капитализъм, направил Запада велик. Всички инвестиции в научно-технически прогрес бяха прекратени. Изследванията в сферата на термоядрената енергия систематично бяха унищожавани със същата бързина, с която и космическата програма на САЩ. Инвестициите в инфраструктура пресъхнаха, а ерата на атомната енергия в Америка завърши. Това може да се нарече истински „ефект на Пигмалион“, защото олигархията успя да „обоснове научно“ своите мизантропски представи за глобално управление, като отначало счупи краката на човечеството, а след това го убеди, че никога не е било необходимо да тича.

На съвременен език практиката за „прогнозно моделиране“ намери отражение в призивите на корифея от Английската централна банка Марк Карни за създаване на нова финансова система за спиране на климатичните промени и преход към безвъглеродно общество до 2050 г., с мотива, че „прогнозният модел“ показва, че температурата в света ще се повиши с 1.5 градуса поради предполагаемите обеми въглеродни емисии изхвърляни в атмосферата. Според него това може да се избегне само, ако монетаризираме въглерода и извличаме приходи от прекратяването на промишлената дейност на човечеството. Сравнявайки прогнозата на Карни с реалните данни, се оказа, че тенденцията за затопляне, очертала се през 1977 г., приключи през 1999 г., а фактически измерената температура е значително по-ниска от компютърните прогнози подготвени от Междуправителствения панел за климатични промени (IPCC). Тази истерична прогноза наблюдаваме и в неотдавнашното предупреждение на принц Чарлз, че на света му остават само 18 месеца за да се спаси, преди да настъпи глобално затопляне, което ще стане неизбежно, като сочи резултата от „прогнозното моделиране“, и земята ще изгори в адски дистопичен огън! Чарлз е син на същия този принц Филип, който одиозно заяви за желанието си да се превъплъти в смъртоносен вирус „за да реши проблема с пренаселването“.

През 1988 г. в интервю за Deutsche Press Agentur принц Филип каза: „Колкото повече хора има, толкова повече ресурси ще потребяват, толкова повече ще замърсяват и толкова повече ще воюват. Ние нямаме избор. Ако не контролираме това доброволно, то ще се контролира чрез спонтанен ръст на болестите, глада и войните… В случай, че мога да се преродя, аз бих желал да се върна като смъртоносен вирус, за да внеса своя дял в решаването на проблема с пренаселеността. Не трябва да правим грешка, като отделяме мизантропските му изказвания от неговата активна роля в създаването на глобално екологично движение заедно с основателя на Билдербергския клуб, принц Бернард от Нидерландия. Това включва тяхната съвместна роля в качеството им на съучредители на Световния клуб на дивата природа през 1961 г., основаването на 1001 Nature Trust през 1970 г., и съвместното им управление и финансиране на глобалната наука за климата в продължение на целия ХХ век.

Както писах преди време в своите лекции, през 2019 г. именно тази организация беше уличена в планиране на убийството на Джон Кенеди. Принц Бернард, заемащ поста вице-президент при принц Филип във WWF през 1976-1978 г. г. в едно свое интервю през 1990 г. без да иска каза истината, като заяви: „Какво ще стане, ако една малка група световни лидери стигне до извода, че основният риск за Земята произлиза от действията на богатите страни? И че ако света иска да оцелее, тези богати страни трябва да подпишат споразумение, ограничаващо тяхното въздействие върху околната среда. Ще направят ли те това? Извода на нашата група е „не“. Богатите страни няма да направят това. Те няма да се променят. И така, за да спаси планетата, тази група трябва да реши, дали единствената надежда, която остава не е разрушаването на индустриалната цивилизация? И нима това не е наше задължение да го направим“? Ето, именно това подразбират Карни и неговите колеги-идеолози от Централната банка на Англия когато говорят за „Новия зелен пакт“.

Провал на зеления самоубийствен пакт

След пет десетилетия непрекъсната паника и пропаганда олигархията стигна до извода, че техният план не сработи. Много от нациите, меко казано, реагираха сдържано на предложението да се откажат от основите на своето съществуване, само поради това, че някакви малтусиански технократи заявяват, че това сочат техните компютърни модели. Много аналитични умове забелязаха, че същите тези компютърни модели така и не доказаха, че въглеродният двуокис в действителност е причина за температурните промени, а други пък забелязаха, че ако разглеждаме по-продължителни исторически периоди, температурните промени са предшествали повишеното отделяне на въглеродни газове, което води до извода, че истинските причини за промените в климата имат малка връзка със СО2, а в по-голяма степен са свързани с астрофизичните ефекти, такива като слънцето и космическото лъчение. И че облаците играят много по-непосредствена роля в изменението на климата, отколкото им се иска на статистиците. На свой ред, други бяха обезпокоени от факта, че в линейните компютърни проекции не се отчитат такива линейни процеси, като човешкия, творчески разум и морал, които позволяват на човечеството да надхвърли пределите на нашите „граници на ръста“, благодарение на откриването на нови принципи във вселената и прилагането на тези открития в икономиката под формата на постоянни скокове в научно-техническия прогрес. Въпреки цялото желание на привържениците на линейните модели, те не могат да отразят нелинейността, освен под формата на логаритми, които търсят хаотичната случайност, което прилича на картините на Джексън Полак, но не е реален творчески насочен прогрес.

Какво прави още по-разочароваща тази „програма за контролирана дезинтеграция“? Това е ръстът на китайската инициатива „Един пояс, един път“, която демонстрира, че реалните национални държави могат да постигнат успех, ако пожелаят да се избавят от замърсяването, да извадят населението от нищетата и едновременно с това да провеждат „зелени“ инициативи. В пълна противоположност на „прогностичните модели за края на света“ Китай извади от бедността 800 млн. души, като накара паричната система да удовлетворява потребностите на хората, а не да се подчинява на статистическите модели на Световната банка или МВФ. Китай, Русия и други страни, партниращи си в рамките на проекта „Един пояс, един път“, в последните години измениха понятието „зеленост“ чрез влагането на крупни инвестиции в невъглеродната енергетика, каквато е ядрената енергетика от 3-то и 4-то поколение, нови изследвания в областта на термоядрения синтез, хидроенергетиката и озеленяване на пустините. По последния пункт неотдавна НАСА обяви за неочаквано увеличението на световната биомаса с 10%, благодарение изключително на стратегиите за развитие на Китай и Индия, които не само започнаха да напояват пустините, но и да произвеждат СО2, който за дърветата и растенията е необходима храна. После беше избран Тръмп и целите на малтусианската декарбонизация съществено пострадаха, защото Америка, намираща се дълго време под контрола на „дълбоката държава“, измени на своя характер и по такъв начин възроди загубеното си чувство за националност, отхвърляйки зеленото самоубийство, наложено посредством условията на технократичния глобален диктат. Така че предстои да се случи нещо ново.

Старата песен на нов глас

За радост на британското разузнаване, работещо чрез Имперския колеж в Лондон и Централната банка на Англия, компютърно моделираният сценарий за края на света, сега може да се приложи като нова стратегия, ако се направи необходимото коронавируса да бъде раздут до глобални пандемични размери посредством системно изкривяване на данните и централизиран контрол върху управлението им чрез Школата за обществено здравеопазване на Майкъл Блумберг към университета Джон Хопкинс и СЗО… Тогава е възможно държавите накрая да започнат да спират своите икономики. След като СЗО обяви COVID-19 за глобална пандемия, групата за реагиране на COVID-19 в Имперския колеж Лондон без да губи време веднага приложи тези методи на моделиране, които преди това се провалиха с гръм при прогнозиране на екологичната катастрофа, за да прогнозира сценариите и времевите рамки на взрива от коронавируса. На 17 март моделът прогнозираше 500 хил. смъртни случая във Великобритания и 2.2 млн. мъртви в САЩ в близките няколко месеца. Тези цифри веднага бяха приети от СЗО и разпространени в международните медии за обосновка на мерките, изразяващи се в пълно спиране на „основните аспекти от жизненонеобходимите дейности на обществата за повече от една година“. Въпреки че вследствие тези модели бяха коригирани до 20 хил. починали във Великобритания и 100 хил. случая на смърт в САЩ, след една седмица, доктор Фаучи, Бил Гейтс, Джордж Сорос и водещите експерти от СЗО продължиха да призовават за спиране на световната икономика за период от 12 до 18 месеца. Някои даже защитаваха идеята да се влиза в домовете на гражданите и да се разделят членовете на семействата, където има установени заразени от COVID-19.

За тези, на които им е интересно, трябва да кажем, че Майкъл Блумбърг е не само известен милиардер, който плати 500 милиона, за да го заливат с помия по обществената телевизия, но е и „зелен“ приятел на Марк Карни, който участваше в качеството си на специален пълномощник на ООН по промените в климата през 2018-2019 г. Докато Карни все още не заемаше тази длъжност, Блумбърг оглавяваше Целевата група на Карни за разкриване на финансова информация, свързана с климата, която беше ключов аргумент за сдържането на икономиката в полза на „зелените“, които ще наказват всички компании, които влошават климата, като не ги допускат до кредитиране и ще възнаграждават „зелените“ компании с нулево ниво на емисии, които ускоряват колапса на човечеството. Школата за обществено здравеопазване на Блумбърг съвсем „случайно“ стана един от спонсорите на презентацията за последствията от глобална пандемия EVENT 201 на 19 октомври 2019 г. заедно с фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и Световния икономически форум. Те направиха компютърна симулация на новия коронавирус, който ще прерасне в пандемия и ще убие 60 млн. души. През годините, когато ръководеше икономическата, външната и екологична политика на бившите индустриално развити страни от западния алианс, неомалтусианското движение успя да вземе под свой контрол медицинските изследвания, като финансираше СЗО от частни фондове, които за последните четири десетилетия рязко намалиха ролята на държавата. Днес фондацията на Бил и Мелинда Гейтс стана основен спонсор на Международната търговска организация, като заеха първо място, след като Тръмп обяви прекратяване на поддръжката и от страна на Америка. Техните интереси са тясно преплетени с Big Pharma и разузнавателната агенция Five Eyes. Медицинската практика и медицинската политика се оказаха под стриктния контрол на елитни кадри от „научни експерти“, играещи си на Господ с човешкия род в кули от слонова кост, незасегнати от политиката, основаващи се само на хладните безстрастни числа на „прогностичните модели“. И Гейтс, и Блумбърг са в топ петицата на милиардерите, управляващи фонда „Клетва за дарение“, който се състои от богаташи, обещали да пожертват половината от своето огромно състояние за благотворителност. В края на краищата, какво са тези милиарди, когато знаете, че системата, която сте използвали в качеството на паразит е предназначена за разрушаване? Както заяви Карни миналата година, тези, „които предвиждат бъдещите събития, ще бъдат възнаградени щедро, а тези, които не са в състояние да се адаптират ще прекратят съществуването си“. Към промишлените интереси, които Карни заплашва в своите речи се отнасят и тези „мръсни“ (чети „продуктивни“) агропромишлени интереси, които не са очаровани от идеята да се принесат в жертва и предпочетоха да се присъединят към идеята „Един пояс, един път“ на Китай, тъй като кризата продължава да се разраства и може да доведе до неизбежния край на икономиките.

Във връзка с това, че точката на бъдещия крах вече се доближава до настоящето, олигархията знае, че страните оплетени в монетарните мрежи на Запада, с радост ще се присъединят към многополюсния алианс в качеството му на алтернатива пред пълното им унищожаване. Многополюсният алианс утвърждава хегемонията на човешкия разум над компютърното моделиране. Красотата на новия многополюсен алианс се състои в това, че новата система се опира на нелинейност и на творческото мислене на човека. Тя определя бъдещото състояние на човечеството не като криза, предизвикана от хората, като „ракови клетки“, които трябва да бъдат „изрязани“, а тази нова система се приближава към бъдещето от гледна точка на творческите промени. Инвестирайки в изследванията на космоса, защитата от астероиди, усвояването на луната, развитието на термоядрената и ядрена енергетика и мащабна инфраструктура, многополюсния алианс връща хармонията на безграничния научно-технически прогрес базиран върху творчество. Затова, когато Путин или Си отправят призиви за нов икономически ред, който да замени рушащия се днес, те говорят за система. За система, която отхвърля „прогнозното моделиране“, базиращо се на линейни уравнения, в полза на реалността на човешкото творческо мислене, като нелинейна сила, водеща човечеството към все по-голяма хармония със законите на природата.

Матю Еверт е издател на канадското списание „Canadian Patriot Review”. Със съкращения

http://glasove.com/categories/na-fokus/news/kolapsyt-na-prognoznite-modeli-i-vryshtane-kym-realnoto-mislene

Превод: Никола Стефанов

 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев