Трудно е да говорим за опит в едно заболяване, което е започнало преди месец и половина. Опитът ни по-скоро е граден през годините през всички грипни епидемии, които сами по себе си не се различават кой знае колко от коронавирусната инфекция, с тая разлика, че тук нещата малко се позатегнаха, малко се преекспонираха. Това каза д-р Неделчо Тотев, управител на болницата в Чирпан, председател на УС на Сдружението на общинските болници в България, в здравната рубрика на "Нашият ден"

Заговори се за пандемично разпространение на Covid-19 и това донякъде създаде един по-различен подход. Конкретно за този тип инфекция малко общински болници могат да се "похвалят", че са изградили опит. Теоретично би трябвало да си подготвен – на базата на всички давани препоръки, а практически, когато се изправиш пред такъв болен, ти си действаш рутинно, както при всички други.

При нас в болницата в Чирпан все още не е попадал такъв пациент. В случай че попадне, би трябвало да карантинираме цялото отделение, заедно с персонала, който се е сблъскал с него. Това на практика не би било добър вариант, защото би блокирало другата работа в отделението.

По отношение на колегите, аз мога да говоря, без да бъда категоричен, всеки гледа да си реши нещата в текущ порядък, колкото се може по-бързо, защото времето е много кратко, за да се снабдим и да продължаваме да се снабдяваме с всичките предпазни средства. Второ, галопиращите цени на предпазните средства ни карат да търсим дарителски фондове, да мобилизираме местните фирми и фирмички и да молим за помощ, защото със средствата, с които разполагаме, не бихме могли да се похвалим, че можем да закупим всичко необходимо.

Слава Богу, няма много общински болници, които да са "овършани" от този вирус.

Спирането на плановите операции, спирането на женските и детски консултации, психозата, която се създаде у населението, доведоха до един сериозен отлив на пациентопотока към болниците. Рязко спаднаха приходите. Тази стагнация нас ни изправя на нокти. Като няма пациенти, няма да има средства, няма да имаме ресурс, с който да си позволим да купуваме и да заплащаме нещо по-читаво като възнаграждение, с което да задържаме персонала. Персоналът е пред пенсия или пенсионери и е на такава възраст, в която започва да се замисля дали да продължи да работи... А това е още един проблем за нас – малките болници.