Православната църква отбелязва днешния ден като Празник на Свети цар Борис-Михаил Покръстител (Борисовден).

Свети княз Борис I Михаил е българският владетел, който налага християнството през 865 г. и въвежда славянската писменост в България. Той управлява от 852 до 889 г. и отново за кратко през 893 г., когато детронира първородния си син Владимир Расате и възкачва на престола другия си син Симеон.

В политическото противопоставяне между Константинопол и Рим и техните църковни метрополии в частност, Борис успява умело да лавира и с дипломация преодолява хегемонията на съседите си. След официалния акт на покръстването си Борис приема християнското име Михаил. В исторически изследвания е наричан Борис-Михаил, по името на византийския император, за което Фотий пише: "на от Бога орисания Богорис, извършил дело, с което се издигна до деянието и подражанието на великия Константин)."

Преки свидетелства за титлата, използвана от Борис, са негови печати и надписът, намерен край село Балши, Албания. В тях той е наречен "архонт на България", превеждана обикновено като "владетел". Канонизиран е като светец скоро след смъртта му. Българската църква в наши дни го почита под името Свети Цар Михаил Борис, макар че приживе той никога не е носил царско достойнство. Показателна за дълбоката почит към княза-покръстител сред неговите съвременници е приписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г.: "В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи - бащата на този княз [Симеон], великият и почтеният, и благоверният наш господар княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил."

В "Списъка на българските архиепископи", съставен от архиепископа на Охрид Йоан Комнин в средата на XII век, Борис е наречен "василевс на българите". Така този по-късен византийски автор пренася върху Борис царската титла, която възприел за пръв път неговият син Симеон.

През 879 г. на патриаршеския престол в Константинопол сяда за втори път патриарх Фотий и свиква нов църковен събор. На 24 декември 879 г. Фотиевият събор постановява, че Константинополската патриаршия повече няма да ръкополага в България дори да бъде отправена подобна молба. На практика това означава, че Българската църква става автокефална (самостоятелна). Начело на българската църква застава Йосиф I, архиепископ и първи български патриарх, който провежда прославянската политика на Борис и по-късно на Симеон.

Голям е приносът на Борис I и за въвеждането и разпространяването на българската писменост, като приема учениците на Кирил и Методий - Наум, Ангеларий и Климент. През 886 г. княз Борис I посрещнал учениците и им осигурил държавна подкрепа. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на богослужебна литература. Наум оглавил школата в Плиска. А Климент бил изпратен като епископ в югозападните български земи с център Охрид със задачата да създаде книжовна школа в областта Кутмичевица. Като там дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители.

След продължително 36-годишно управление, през 889 г. Борис се отказва доброволно от престола в полза на сина си Владимир Расате и се оттегля в манастир. Неумелата политика на новия владетел, съпроводена с опит за възстановяване на езичеството, принуждава княз Борис I да напусне манастира и да предприеме решителни мерки. Той сваля Владимир Расате от престола, ослепява го и го хвърля в тъмница. Непосредствено след това свиква народен събор, на който оповестява, че поставя Симеон на престола.

Преславският църковно-народен събор от края на 893 или началото на 894 г. е едно от най-значимите събития в епохата на Първата българска държава и на княз Борис I, на който се вземат няколко много важни решения:

1. Княз Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. Промяната е отразена от Йоан Екзарх в неговия "Шестоднев".

2. Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.

3. Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.

4. Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.

В края на живота си княз Борис I приел монашество в манастир близо до столицата Преслав. След смъртта си е канонизиран за светец.

Имен ден празнуват днес: Борис, Борислав, Борислава, Борко, Боряна, Борил.