ДИМИТЪР НЕДКОВ: В СВЕТА ИМА ПОВЕЧЕ КУРШУМИ И АВТОМАТИ, ОТКОЛКОТО МАСКИ И АПАРАТИ ЗА ДИШАНЕ

– Г-н Недков, случва ли се нещо историческо, което наистина ще промени света?

– В момента Нейно Величество Историята забърсва прахта на поне няколко от рафтовете си, за да може да побере по тях свидетелствата на една катастрофално приключваща епоха, а именно неуспешния експеримент с глобализма, рухването на неговата спекулативна финансова система и фалита на идеологическата му платформа – неолиберализма. Всичко започна с избирането на президента Доналд Тръмп и епитафията на глобализма ще бъде изписана с неговото преизбиране. А човешката драма с коронавируса е само финалният акорд на реквиема на поредната погребана илюзия, че сме построили земния Едем.

– А защо всъщност се случва това – при всичките технологии, прогрес и напредък човечеството се оказа безсилно пред един невидим враг?

– Нямаме историческо доказателство, че досега човечеството си е извлякло поука от която и да е било сполетяла го трагедия. Това не е първата пандемия, която ни спохожда, и далеч не най-смъртоносната. И защо свързваме технологиите и прогреса само с положителни очаквания. Нима не впрегнахме науката първо в производството на “играчки”, сеещи смърт и разруха. Нима войната не е най-доходоносният бизнес… Какво се оказа – че при целия този прогрес на земята има повече куршуми, отколкото защитни маски, повече автомати, отколкото апарати за изкуствено дишане.

– Възможно ли е този вирус да е изскочил от някоя лаборатория след човешка намеса или грешка?

– Това е дълго премълчаван вирус. Личното ми мнение е, че подобна напаст няма как да е сътворена в небесната лаборатория на Твореца. Господ не е толкова елементарен. Отдавна се е убедил в овладяното до съвършенство земно изкуство – да се самоизтребваме. Та ние сме си все същите още от Каин и Авел – едва сега се учим да си мием ръцете след всяка употреба на камъка срещу ближния.

– Как ще се промени според вас животът след кризата, която удари света?

– Светът ще си е пак същият, но животът ни окончателно поема в друго русло. Когато преди пет години слагах за мото на един мой телевизионен сериал, че “в началото на третото хилядолетие в битката за енергия, вода и въздух – човек за човека ще престане да бъде човек”, критиците ме обявиха за налудничав конспиролог. Интересно – какво ли си мислят днес. Най-страшното, което ще се промени в живота е, че хората повече няма да вярват на никого за нищо.

– Възможно ли е в момента да има една група от “избрани”, които тихичко и с усмивка да наблюдават хаоса, обзел човечеството, и да потриват доволно ръце?

– Светът никога не е страдал от излишък на взели се за “богоизбрани” индивиди. Убеден съм, че “вълците” от Уолстрийт вече формират глутницата за поредната плячка. Но инерцията от безметежното им, почти вековно грабителство, дотолкова е замъглило алгоритмичното им съзнание, че не си дават сметка – този път раздаването, ако въобще ще има такова, май ще е за последно…

– В момента цялото човечество е поставено под домашен арест със съдействието на държавата. Не е ли това превземане правата и свободите на гражданите, както твърди Дейвид Айк?

– Досегашните политически елити отдавна суспендираха, и то тихомълком, с мълчаливото ни съгласие и без никакъв коронавирус, всички права и свободи. Не знам какво мисли Айк, но аз препрочитам от време на време класика Гор Видал с неговото заключение, че учредителните документи на САЩ са били за еднократна употреба. В самия апогей на неолиберализма ние погребахме първо демокрацията още на следващия ден след 11 септември 2001-ва, поставяйки въпроса – свобода или сигурност. В днешния случай все още никой никого не е арестувал и не е отнемал никакви права. Засега въпросът все още е на личен избор – или живееш, или политаш към небитието, окрилен от всякакви права и свободи.

– Все по-често се говори за нов световен ред. Дойде ли неговото време?

– Това доста спекулативно понятие “нов световен ред” ще изчезне от съзнанието ни, надявам се едновременно с отшумяването на пандемията. Светът ще се обособи в няколко регионални зони от типа на оруеловите Океания, Евразия, Източноазия и прочие съюзи, които ще устройват живота си по свои си правила. Край на едноцентричния свят и това международно право, което по същество досега суспендираше националните конституции. Добре поне, че засега всички архитекти на бъдещето не смеят да отворят въпроса за необходимостта от нова Голяма война, която дано ни се размине.

– Друга тема, която често самият вие засягате, е контролът върху ума на масите. Това ли наблюдаваме в момента?

– Заветната мечта на всеки племенен шаман, религиозен първосвещеник, император, революционер, партсекретар, фюрер, премиер, президент, диктатор – е контролът върху умовете на тълпата, която въпреки поредицата от революции така и не се осъзна като гражданство. Отказвайки да ползва умовете си, масата позволи да бъде контролирана чрез битието – първичните инстинкти.

– Какво да правим, ако разберем, че сме попаднали в капана на манипулацията? Можем ли да управляваме средата, в която сме поставени, или просто сме пионка в играта?

– Нямам представа каква точно е “голямата игра”, защото принципно от време оно в геополитиката всеки си играе неговата игра. Но всеки планетянин, без никакво изключение, се превръща в манипулируем субект в момента, в който докосне за първи път дисплей и започне пътешествието му в глобалната www мрежа. А това, доколкото ми е известно, вече се случва още на 3-4-годишна възраст. Обикновено свързваме манипулацията с медиите, а те са най-малката беда, защото веднага им проличава лъжата. Най-голямата манипулация се извършва чрез софтуерните приложения. В момента расте изгубено дори за самото себе си поколение, което е изцяло под наркозата на видеоигрите, които по своите сюжети разпалват най-ниските човешки страсти. Бих го нарекъл – електронната бесовщина. Заразените от този “вирус” вече милиони млади души нямат никаква представа за реалността. Едно “добър ден” не казват вече дори на околните. Те опознават света единствено през виртуалния мерник от екрана и набелязаните за унищожение цели.

– Възможен ли е масов контрол на хора в режим на световна криза?

– Не. Кризата поражда хаос, безредици. Никой не знае накъде ще се люшне морето на гнева на онеправданите. Всяка епоха има своите клетници. При подобни кризи обикновените хора губят всичко и им остават само дълговете, от които са се облагодетелствали други.

– Къде отиде европейската солидарност, при положение, че всички чакат помощ от Китай, Турция и Русия, а Америка изобщо не се споменава? Самата Италия поиска помощ от “братовчедката” си Франция, която беше отказана, но получи маски, лекари и апарати от Китай?

– Мантрата Европейски съюз в този вид приключи. Всъщност това стана ясно още на последните евроизбори. Фалира едно цяло поколение евролидери. Днес няма по-жалка картинка от това да гледаш натрапената по недемократичен път фигурант-председателка на Еврокомисията, някоя си фрау фон дер Лайен, как ръкомаха неразбираемо пред празната зала на Европарламента. Не съм чувал в последно време някой да се позовава и на прословутите евроатлантически ценности – потънаха някъде като “Титаник” в бездната.

– Оказа се, че тоталитарните режими се оправят доста по-бързо от демократичните. Как си обяснявате това?

– За да се съхрани, тоталитарната власт не позволява на никого да се гаври с държавата. Камо ли в условия на криза някой да ѝ извива ръцете с ултиматуми. Принципно тоталитарната държава се ражда след провалени демокрации и едно мъчително дълго авторитарно управление на безпросветна политическа прослойка.

– От всичко, което преживяваме в момента, какъв извод трябва да си направим?

– Ще се наложи да се учим отначало как се живее разумно и смирено със самите себе си.

– Ще има ли според вас още такива и дори по-лоши изпитания за човечеството?

– Това е само началото. Както казахме в началото – рухна цяла една несъстоятелна идеология, много по-пагубна от комунистическата утопия, довела до сриването на световната икономика. Народите вече се прибират, самоограждайки се в естествените си граници. Започва неизбежна и не безболезнена подмяна на провалилите се елити.

– Вашата прогноза как ще свърши всичко това?

– Дори и да съумеем да се опазим от коронавируса, моето поколение няма да дочакаме отговора на този въпрос. Може би това ще ни е изкуплението за безумията, в които съучаствахме и сами сътворихме през активната част от живота си.

Румяна Генадиева, В. "Труд"

Димитър Недков е роден на 3 октомври 1960 г. в Русе. С масонството като учение се запознава през 1986 г. в Русия, Санкт Петербург, по време на следването си в Института по култура. След връщането си в България Недков се занимава дълги години с журналистика, връзки с обществеността и изследователска дейност в областта на историята на човешката цивилизация. Той е писател, автор на десетки документални и художествени книги, изследва наследството на масоните. Участник е във възстановяването на ложите на Световните зидари в България. Посветен е в най-високата, 33-та степен на масонството. Член е на международната академия на илюминатите в Рим.