АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ЗАРАЗА ПО ПОРЪЧКА

Владимир Винников
25.03.2020 / 11:07

Колкото повече се разпространява заразата от коронавирусната инфекция, обявена на 11 март от СЗО за пандемия, толкова повече информация се натрупва за нея и толкова по-сериозни и системни стават въпросите за тази зараза. Но първият и най-главен от тях се отнася до това какво всъщност представлява коронавирусът и доколко той е опасен за човечеството и за всеки от нас?

Както е известно, вирусите са структурно най-простите форми на живи организми и патенти за техните конкретни разновидности се издават от няколко години. Тоест „производството на вируси“ фактически е поставено на конвейер. Засега то все още има занаятчийски характер и е основано на рекомбинация на вече съществуващи в природата щамове. При това няма необходимият обем информация какъв ефект предизвикват едни или други „парченца“ от вируси при взаимодействие с човешкия организъм. Сега обаче такъв обем информация се набира ускорено и в масов мащаб от всички заинтересовани структури, включително и относно протичането на епидемията от самото ѝ начало, а след това и при обявяване на пандемията COVID-19.

Според версиите на редица специалисти вирусолози на различни места се появяват различни щамове и техните клинични прояви се сравняват, като на тази основа се правят изводи за по-нататъшното „производство на вируси“. Дали някой си дава сметка за това какви последствия могат да възникнат при по-нататъшното развитие и използване на подобни технологии? Главният въпрос даже не е в това кой е авторът на тази вирусна пандемия, колкото в това какво може да очакваме и от какво можем да се опасяваме по-нататък. Нали в дадения случай не става дума за някакви учени маниаци, а за мощни структури от национален или транснационален мащаб.

На официално ниво засега единствено Китай обвини САЩ в създаване на конкретния патогенен щам на коронавируса и поиска не само обяснение, но и да му бъдат предоставени от американските власти всички данни по тази тема. Дали това е наивност или е необходимост? На една епидемия, а още повече на пандемия, може да се припишат много неща или практически всичко. Затова, ако коронавирусът даже не съществуваше, струваше си той да бъде измислен.

В тази връзка можем да си припомним думите на съпруга на кралица Елизабет II, принц Филип, съучредител, а от 1981 г. до 1996 г. и президент на Международния фонд за дивата природа (WWF): „Ако можех да се преродя, то бих желал да се върна на земята като вирус-убиец, за да намаля човешката популация“. Доколкото в облеклото на принца задължителен елемент е и короната, то коронавирусът е едва ли не пълното сбъдване на тази му мечта.

Вярно, че коронавирусът от типа SARS-CoV-2 все още е далеч от статута на „суперубиец“ и даже не достига до „еталонните образци“ на бактериални инфекции, като чума и шарка, но все пак това е първият истински работещ образец, способен за разлика от предишните епидемии, да се разпространява повече или по-малко самостоятелно в съвременната човешка популация и реално да убива хора. И даже, ако неговите „тактико-технически характеристики“ ни заставят да блокираме градове с милиони жители, да създаваме зони под карантина и нови болници за хиляди заразени, то какъв прецедент може да възникне в бъдеще? А ако утре или вдругиден, или след няколко месеца, или след няколко години започне пандемия, например от някакъв вирус, който предизвиква прогресираща дистрофия на човека, тогава какво ще стане? Световен Освиенцим, след който ще има оцелели, ноне всички?

Впрочем в значителна степен COVID-19 отговаря на интересите на различен род не съвсем системни политици и финансисти, за които е необходимо с минимални загуби да преминат през неизбежния период на краха на „глобалните пазари“, на краха на „империята на долара“ и на трансформацията на „еднополюсния свят“ в „многополюсен“. Способна ли е пандемията от смъртоносно опасното заболяване, която се появи на световната сцена, заедно с постигнатото търговско споразумение между САЩ и Китай, да способства за протичане на относително мирни, без големи войни, процеси на затваряне на локалните пазари и „пукане на сапунените мехури“ на фондовите и други „хартиени“ борси?

Отговорът е очевиден: да, може да способства. Можем също така да споменем, без да разглеждаме детайлно и хипотезата за „бинарно биологично оръжие“, според която отначало чрез въздействието на относително „лек“ щам се заставя дадена страна, определена като потенциална жертва, да се „затвори“ за останалия свят, а след това по „затворената цел“ се нанася удар с „боеприпаси от тежкия калибър“, което позволява да се сведе до минимум, поне на първо време, прословутия „ефект на бумеранга“.

Сегашната инфекция, по своята същност, прилича повече на „тренировъчна“ и до голяма степен наподобява тест от бизнес проект с цел проверка дали да продължи финансирането на по-нататъшната работа в избраното направление. Да обърнем внимание на тези, които се намират най-близо от всички до „потенциалното производство“ на вируси. Това са най-големите фармацевтични транснационални корпорации, които съвсем неприкрито стоят на челно място в групата на онези, които първи ще получат най-големите облаги след реализацията на проекта. Те, съдейки по всичко, вече са готови да затрупат света с милиарди дози ваксина и патентовани препарати срещу COVID-19.

Сега е времето да си припомним един от главните принципи на пазарната икономика: „Печалбата е над всичко“. От него следва логичното заключение, че за да има печалба, трябва да има продажби. Освен това, за да има продажби трябва да има търсене. А ако няма търсене, то трябва да се създаде. А нима истерията в масмедиите по повод епидемията на коронавируса не формират такова търсене? Формират и още как! Естествено, че Китай, като най-мощната след САЩ икономика, с над един милиард население би била идеален полигон за това. Но с прилагането на драконовски мерки против епидемията, властите в Пекин демонстрираха, че нямат намерение да плащат на западните транснационални корпорации „коронавирусен данък“. Дали поради неуспеха в Китай, но целият проект доста бързо беше пренесен в 740-милионна Европа и, за всеки случай, като „запас“ и в 327-милионния САЩ, защото в Пекин твърдят, че са се справил с коронавируса, като че ли тази инфекция, след като обиколи света, не може отново да се върне на територията на Китай.

Но вече е ясно, че никоя страна няма да остане незасегната от коронавируса, а ситуациите от такъв тип много лесно и бързо стават извънредни, в рамките на които с непредсказуема степен на жестокост започва преразпределяне на властта и собствеността.

Автор: Владимир Винников, zavtra.ru

Превод от руски: Никола Стефанов

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/zaraza-po-porychka

 
 

Copyright © 2008-2020 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев