Денят на Освобождението на България от турско робство е националният празник на България. Той се чества всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата (19 февруари стар стил) през 1878 г.

В резултат на победата на Русия в Освободителната Руско-турската война през 1877 – 1878 г. след близо 500 години страната ни отново се появява на картата на Европа. Трети март се празнува, защото от него започват първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава.

От падането си под османска власт през 1396 г. българите извървяват дълъг път докато стигнат отново до своята национална независимост. Първите стъпки на етническо пробуждане започват от монаха Паисий Хилендарски, минават през извоюването на независима българска църква и през редица въстания достигат до организираната борба за независима държава.

През 1876 г. избухва Априлското въстание. То е удавено в кръв, но постига своя политически ефект. С цената на 30 хиляди жертви българите привличат вниманието на света върху проблема за тяхната незавидна участ и жаждата си за свобода.

Най-великите умове по това време като Виктор Юго, Лев Толстой, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Достоевски и много други издигат своя глас в защита на българската кауза.

Най-силно дивите жестокости и трагедията на поробените след Априлското въстание оттеква в обществения живот на руското общество. Всички слоеве се обръщат към императора с молби и петиции да защити братята християни. Това дава повод на Русия активно да се намеси в решаването на Българския въпрос.

В продължение на две столетия Русия се утвърждава като единствен защитник на балканските християни и на славяните в Османската империя. Император Александър ІІ няма избор, но за да се избегне войната, предприема няколко дипломатически стъпки с цел България да се освободи по мирен начин.

През 1876 година на Цариградската конференция се решава на България да се даде автономия. Но Турция, подстрекавана от Англия, не изпълнява това решение и принуждава Русия да прибегне към силата на оръжието.

След бурни дебати в коронния съвет при царя, на 12 април 1877 г. войната е обявена.

Руските войски минават Дунава, за да освободят българския народ от турското иго. Заедно с тях непосредствено участие във войната вземат бойните дружини на българските опълченци и подразделения на Румънската армия.

Руските войници проявяват невиждан героизъм и мъжество, особено при обсадата на силно укрепената от турците крепост Плевен и при отбраната на Шипченския проход.

На Шипка руските воини и българските опълченци проявяват чудеса от храброст и самоотверженост, отбивайки стотици пъти ордите на Сюлейман паша в изключително трудни зимни условия, при липса на достатъчно бойни припаси.

Отбраната на Шипченския проход има извънредно важно военно-стратегическо значение. Нашият народ с право я нарича „Шипченска епопея”.

Шипка и Плевен решават изхода на войната. Разбитата армия на Сюлейман паша е принудена да капитулира. За осем месеца руските войски стигат до Константинопол.

На паметната за всички българи дата 3 март в малкото селце Сан Стефано, разположено на 12 км от Истанбул е подписан мирният договор между Русия и Османската империя от друга. Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Цар Освободител.

По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток.

Границите й се покриват с границите на българската екзархия, утвърдени със султанския ферман от 1870 г., когато получаваме църковната си независимост.

През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани.

Няколко милиона българи остават извън независимата държава.

Това води до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинския договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.

На 3 март хиляди признателни българи изкачват връх Шипка, за да отдадат почит на героите - руски войни и български опълченци.

На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България хиляди руски войници.