АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

БИТКАТА ЗА ИДЛИБ. МОТИВИТЕ НА ЕРДОГАН, МЕЧТИТЕ НА ЗАПАДА И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРЕД РУСИЯ

Какво прави Турция в Идлиб?
01.03.2020 / 19:31

Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия, не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия, а САЩ и НАТО в момента не са готови за военна намеса.

Тежките загуби на Турция в сирийската провинция Идлиб бяха шок за турското общество. Турските партньори в НАТО, към които Анкара се обърна за подкрепа след смъртта на 33 свои военнослужещи в нощта срещу 28 февруари, не бяха готови за такова развитие на събитията. През последните 24 часа от Анкара се чу какафония от официални изявления и лични мнения на политици и експерти, от изключително войнствени до почти помирителни. От „в нашата история сме воювали 16 пъти с Русия и можем да повторим“ до „нека се върнем към примирие в Сирия при условията на Сочинските споразумения“. В такъв случай онези, които припомнят уроците по история, трябва да почерпят информация от тях до какво доведоха 16 пъти, а що се отнася до прекратяването на огъня в Сирия, то бе нарушено в резултат на агресивните действия на ислямистки банди, подкрепени от Турция, в чиито ръце остава половината Идлиб. Очевидно няма да има предишни условия.

Война и мир

Въпреки всички изявления, Турция не обяви война на Сирия и не се опита да влезе в пряка конфронтация с Русия. Тя не прекъсна консултациите с Руската федерация относно Идлиб и усърдно търси контакти на най-високо ниво, за да разреши конфликта. Нито САЩ, нито НАТО в момента са готови за военна намеса в Сирия. Идеята за въвеждане на зона, забранена за полети над Идлиб, не е нищо повече от фантазия. Само Русия е физически способна да я превърне в реалност.

Има редица въпроси, които се нуждаят от отговори. Какво прави Ердоган? Какви действия могат да се очакват от ЕС и НАТО в близко бъдеще? Каква трябва да бъде оптималната стратегия за действия на Русия за разрешаване на тази криза?

Демокрация на превратите

От наблюдението на хаотичните действия на Анкара се създава силното впечатление, че турските власти не знаят какво да правят и трескаво търсят изход от тази ситуация. За държавния глава, който се опита да проведе малка победна война на чужда територия и в замяна получи заплахата от голям конфликт и многобройни жертви сред своите военни, това е изключително труден политически удар. Той е двойно по-сериозен за лидера на Турция, където армията исторически е била независима политическа сила, а военните преврати са сравнително чест начин за смяна на властта: от 1960 г. насам в страната бяха направени четири успешни опита за преврат, а петият, предприет през 2016 г., завърши с неуспех.

 

Призивът на Анкара за помощ към Северноатлантическия алианс също не даде успокоение. След консултации с всички членове на НАТО в петък в Брюксел, генералният секретар Йенс Столтенберг изрази дълбоки съболезнования от името на Алианса към Турция, обеща да му предостави политическа и практическа помощ и отново призова Сирия и Русия да прекратят офанзивата в Идлиб, като се позова на ужасната хуманитарна ситуация и страданията на мирното население. Уви, по време на пресконференцията на Столтенберг, която продължи 11 минути и половина, на руските журналисти не бе позволено да зададат нито един въпрос. А много исках да попитам какво мислят лидерите на страните от НАТО за страданията на цивилното население, когато подстрекаваха сирийския бунт с официални изявления в духа на „касапинът Асад трябва да напусне“, обучиха, снабдиха и финансираха бунтовниците за водене на гражданска война, подкрепяха провокациите и инсценировките на използване на химическо оръжие, за които обвиниха Дамаск.

Военни загуби

Анкара подкрепя редица терористични групи в Идлиб, снабдява ги с оръжие и помага при извършването на нападения срещу сирийските войски. В тази връзка, от началото на месеца турските военни се оказаха мишена на ударите на Дамаск. Ако през първите седмици от засилването на военните действия в Идлиб броят на загиналите турските военни възлизаше на няколко души при всеки инцидент, то на 27 февруари Турция преживя най-смъртоносния ден в историята на участието си в конфликта в Сирия. Според последните данни най-малко 33 турски войници са убити, а над 30 са ранени. В условията на съвременния локален военен конфликт, това са много сериозни загуби, особено когато става въпрос за кадрови военни специални части.

Новините за случилото се в нощта на 28 февруари сериозно шокираха Турция и нажежиха ситуацията в страната до такава степен, че обявяването на война от Анкара на Дамаск изглеждаше вече неизбежно. Въпреки изключително агресивното отношение на турските политолози и експерти, които коментираха случилото се в ефира на проправителствените канали в онази нощ, турският президент Тайип Ердоган очевидно реши да не нагнетява ситуацията и да не ескалира отношенията си с Русия.

Сутринта на 28 февруари той проведе телефонен разговор с руския лидер Владимир Путин. Прави впечатление, че само Москва съобщи за този факт, а администрацията на Ердоган не разпространи официално комюнике. Освен това, турският президент, който обикновено не пести думите си, така и не отреагира публично на смъртта на толкова много свои военни.

Какво прави Турция в Идлиб?

Точно това е въпросът, който никога преди не се задаваше в Турция, а през последните няколко седмици кореспондентът на ТАСС в Анкара започна да го чува навсякъде. Турското общество е разделено: част от населението искрено вярва на изявленията на властите, че законният президент на Сирия Башар ал Асад е "убиец" и следователно Анкара просто не може да "си затвори очите за случващото се в Идлиб". Но може да се каже, че все по-голям брой представители на различни слоеве от населението се чудят какви цели преследва Турция на територията на чужда държава.

През целия конфликт Ердоган подкрепяше въоръжените групировки на т. нар. сирийска опозиция, които се опитваха по всякакъв начин да узурпират властта в страната. Докато съществува вероятност бунтовниците да спечелят гражданската война или поне да не позволят на Дамаск да си върне контрола над всички части на арабската република, Анкара може да разчита дори на действително анексиране на част от сирийската територия. Това може да стане, ако в Сирия, с благословията и подкрепата на Запада, се реализира либийският сценарий, при който централната държавна власт беше унищожена, а някога процъфтяващата страна беше превърната в ничия земя, в която се водеше гражданска война между местните лидери. В този случай Анкара може да организира там марионетна държава под пълен турски контрол. Тя има опит, Северен Кипър е живото доказателство за това.

Днес тази възможност вече не съществува. Москва и Дамаск вече дадоха ясно да се разбере, че възнамеряват да завършат възстановяването на териториалната цялост на Сирия и разполагат с всички ресурси за завършването на този процес. Споразуменията от Сочи по същество дадоха възможност на Анкара частично да задоволи амбициите си и да излезе с достойнство от конфликта. Турция, която има влияние върху бунтовниците, останали в Идлиб, трябваше да ги филтрира, да отдели радикалните ислямисти от някои донякъде умерени сили. Освен това терористите трябваше да бъдат разоръжени и предадени на съд, а умерените - организирани в партия и въведени в сирийския политически процес, в който Турция получи значително влияние. Същевременно Турция можеше да получи особено силна позиция в администрацията на северните провинции на страната.

Всъщност Турция дори се опита да направи това в края на миналата година. Много експерти в европейските столици се чудят защо Ердоган се опита да се намеси военно в крайно непредсказуемата ситуация в Либия. А отговорът е прост - той се опита да убие с един куршум два заека. Не да разоръжава радикалите на Идлиб, а да ги изведе от Сирия и да ги изпрати да обслужват интересите на Турция в Либия. Очевидно обаче мащабът на влиянието на Анкара върху бунтовниците в Идлиб е недостатъчен. В резултат на това Анкара не започна процес по тяхното разоръжаване и реинтеграция, а беше принудена да намери повод, за да се включи в започнаните от тях военни действия. А защо, между другото, бяха започнати тези военни действия? Без всякаква причина, просто защото местните банди могат само да се бият.

Вътрешният фактор

Ердоган има и вътрешнополитически задачи, които се опитва да реши, като демонстрира сила в Сирия. Въпреки доста впечатляващата подкрепа от населението, Ердоган все още трябва да се съобразява с всички политически сили в страната. Опозиционните партии са доста скептични и, може дори да се каже, критични към политиката на Ердоган в Сирия. На партийните си събрания, които също се излъчват по телевизията, се чудят защо турски войници продължават да умират в Идлиб. Основната опозиционна Републиканска народна партия е категорично против изпращането на войски в Северна Сирия и приемането на нови бежанци. Депутатите от партията призоваха също Ердоган да възстанови дипломатическите отношения със своята съседка и да започне диалог с президента Башар Асад за благото на региона.

В същото време турският президент и ръководената от него Партия на справедливостта и развитието са под натиск от другата опозиционна партия, Партията на националистическото движение (ПНД), с която Ердоган, наред с други неща, сформира политическа коалиция. Именно този съюз, според някои експерти, позволява на Ердоган да поддържа властта в страната. Лидерът на ПНД Девлет Бахчели смята обаче, че Анкара трябва да води по-строга политика спрямо Дамаск и Москва. В момента турският лидер е изправен пред избор: или трябва да се съобразява със своя привърженик Бахчели, или все пак да установи отношения със Сирия. Въпреки че е напълно възможно такъв опитен политик като Ердоган отново да успее да намери начин да седне на два стола.

Западът следи внимателно

Що се отнася до позициите на ЕС, НАТО и САЩ, в обозримо бъдеще, ако интензивността на военните действия не се увеличи значително, можем да кажем с голяма увереност, че няма да рискуват да се намесят в ситуацията в Сирия. Сега позициите на Москва и Дамаск са твърде силни.

НАТО и ЕС сега наистина са заинтересовани от бързо прекратяване на военните действия. Европа продължава да се страхува от мигранти и няма значение дали те са истински мигранти от днешния Идлиб или част от онези 3,5 млн. сирийски бежанци, които вече са в лагери в Турция и които Анкара може да пусне в Европа. Освен това НАТО е сериозно загрижен за рисковете от пряк военен сблъсък между Турция и Русия, в малко вероятния случай на сериозна ескалация, при която Алиансът трудно ще остане настрана. И в същото време поддържат своята военно-политическа жизнеспособност.

Алиансът определено не желае военен сблъсък. Но колкото по-дълбок се окаже дипломатическият конфликт между Русия и Турция, толкова повече ползи ще очаква НАТО от него. Постоянният представител на САЩ в Алианса Кей Бейли Хъчисън вече заяви, че е дошло време Анкара да се откаже от руските ракети С-400. Но своите Patriot САЩ все още не са дали на Турция. Рано е за това.

И, разбира се, Западът би предпочел да замрази за дълги години Идлиб като зона извън пълния контрол на Дамаск, тъй като смята победата на Русия и Сирия в този регион за свое поражение. Почти изключително имиджов момент. Има само един икономически интерес - леко да се увеличи цената на победата в Сирия за Русия.

Съединените щати обаче имат и свой финансов интерес. Докато Идлиб не е под контрола на сирийските власти, за тях е много по-лесно да поддържат военното си присъствие в полетата в Североизточна Сирия и да добиват там нефт. Защото след връщането на Идлиб ще им бъде зададен въпросът какво правят на територията на суверенна държава, в която войната е приключила.

Автор: Денис Дубровин, Денис Солових, ТАСС

Със съкращения

Превод: "Гласове"

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/bitkata-za-idlib-motivite-na-erdogan-mechtite-na-zapada-i-predizvikatelstvoto-pred-rusiya

 
 

Copyright © 2008-2022 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев