Редно ли е един държавен орган да пуска избирателно информация, за да манипулира общественото мнение? Този въпрос все по-често се задава във връзка със скандала между прокуратурата и президента Румен Радев, който се оказа първо подслушван, после и почти разследван по съмнение за търговия с влияние. И докато всички се занимават с правомощията и доста спорното тълкуване на закона от страна на главния прокурор Иван Гешев, почти незабелязано мина намесата на друга ключова структура - антикорупционната комисия /КПКОНПИ/, ръководена от неговия предшественик Сотир Цацаров.

Общото внушение бе, че шефът на Военновъздушните сили ген. Цанко Стойков и неговият предшественик и настоящ президент о.р.ген. Румен Радев са се опитали да прикрият, спестят или направо да откажат документи по извършвана от антикорупционната комисия проверка за евентуален конфликт на интереси. Проверка, която през юли миналата година същата КПКОНПИ приключва с мнение, че

няма данни за извършено нарушение, камо ли престъпление.

Миналата седмица КПКОНПИ пусна официално съобщение, съпроводено и с две писма на командира на ВВС, които трябва да подкрепят тезата на прокуратурата за злоупотреба със служебно положение. В първото писмо, което е от 8 май 2019 г., ръководството на ВВС най-общо отказва информация за дейността на Радев, защото исканите данни са свързани с дейността му като командир на ВВС за минал период от време. Това "не кореспондира с целта на ЗПКОНПИ по отношение на установяване на конфликт на интереси". Затова и няма правно основание да се предостави тази информация.

Интересното е, че това писмо дори не е подписано от Стойков, а от друг генерал, който го е замествал в този момент. Второто писмо е от 27 май 2019 г. и вече е подписано лично от командира на ВВС Цанко Стойков. То е в отговор на "напомнително писмо за заверени копия на документи по отношение на о.р.ген.м-р Румен Радев и г-жа Десислава Генчева".

С него той отказва да предостави търсената от КПКОНПИ информация, защото не е ясно дали има образувано производство по установяване на конфликт на интереси спрямо Радев. Освен това става дума за търсене на проблеми в станали преди 5 години събития, което поставя въпроса дали не е изтекъл и давностният срок за проверката.

Според Стойков КПКОНПИ би трябвало да поиска документите не от ВВС, а от други органи в държавата. Ако информацията касае президента, това трябва да стане през постоянна комисия в парламента. Ако става дума за Румен Радев като командир на ВВС, писмото трябва да бъде адресирано по органа по назначението - в случая президентството.

До тук всичко е в подкрепа на тезата на прокуратурата, че шефът на ВВС отказва информация по проверката.

Какво обаче спестява КПКОНПИ?

Доста съществени факти. Например - че освен тези две писма тя е получила десетки страници информация и документи от Министерството на отбаната. Това става ясно от докладната записка на началника на отбраната Андрей Боцев до министъра на отбраната. В нея се описва как в периода април-май 2019 г. протича междуведомствена кореспонденция между МО, структури от неговия състав и от българската армия от една страна и КПКОНПИ от друга.

На 22 април 2019 г. антикорупционната комисия е изпратила 6 отделни писма към МО с искания за информация във връзка с проверката. По преписката започват едновременно да работят не само ВВС, но още няколко дирекции в МО - правната, управление на човешките ресурси, административно и информационно обслужване, както и изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Само последната предоставя 152 страници. Т.е. писмата на ВВС са просто част от доста обширна кореспонденция.

На 17 май.2019 г. КПКОНПИ изпраща напомнително писмо, в което твърди, че получената информация от ВВС и МО не е в пълен обем и изисква още данни по конкретния казус. Тук се намесва Инспекторатът на МО, на когото е наредено

веднага да прати всичко нужно на КПКОНПИ.

"Спазвайки поставения спешен срок, командирът на ВВС изпраща отговор към главния инспектор на МО, който поддържа предходното си становище и изпраща исканите документи с приложениея - 61 страници", пише в докладната си записка ген. Боцев. На следващият ден - 23 май 2019 г., е пратено и писмо-допълнение, подписано от началник щаба на ВВС, който в този момент замества командира, с приложени заверени копия на документи - 10 страници, от изпълнителния директор на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело". Още същия ден главният инспектор на МО предлага писмо-отговор от министъра на отбраната към КПКОНПИ, към което има 9 страници документи по преписката. То е изпратено до антикорупционната комисия на 27 май 2019 г.

На 31 юли 2019 г. е прието решение РС - 454-19-049 от 31.07.2019 г., подписано от трима членове на КПКОНПИ, включително и от тогава изпълняващия длъжността председател Антон Славчев, с което комисията обявява, че НЕ УСТАНОВЯВА конфликт на интереси по отношение на Румен Георгиев Радев поради липса на частен интерес, негов или на свързано с него лице. На цели 9 страници са изредени и най-малките подробности, с цитати на документи, нотариални актове, заповеди, ипотеки, декларации, заявления, договори и т.н, с които очевидно комисията е разполагала. Към този момент тя очевидно не смята, че някой крие данни от нея. Но осем месеца по-късно прокуратурата започва да говори за укриване на данни и противозаконно влияние. И КПКОНПИ решава да подкрепи това мнение.

Прави впечатление още нещо - че

самата КПКОНПИ обявява, че има изтекла давност от 3 години,

която "се явява процесуална пречка за разглеждане на постъпилия сигнал и е основание за прекратяване на производството за конфликт на интереси по отношение на Румен Георгиев Радев в качеството му на командир на Военновъздушните сили, за периода от 30.06.2014 г. - 10.08.2016 г." Нещо повече - КПКОНПИ дори обяснява, че пуска писмата на ВВС по повод съобщение на МО и началника на отбраната, в което напълно се оневинява шефът на ВВС Цанко Стойков. "В доклада на началника на отбраната генерал Андрей Боцев, който е и пряк началник на командира на ВВС, не се съдържа предложение за налагане на административно наказание на генерал-майор Цанко Стойков", обявиха от МО. А министър Красимир Каракачанов каза, че няма намерение дори да отстранява генерала.

Това са фактите, които никой не оспорва. Въпросът е защо част от тях се вадят избирателно, за да се подкрепи нечия атака. И какво ще е доверието към институциите, които би трябвало да се борят с корупцията, ако те не отсъждат обективно и по закон, а се заиграват според момента и личността. Ако изобщо е останало такова след всичките скандали през последните години.

Източник: "Сега"