АЗ ПЪК ОБЯВАВАМ САЩ ЗА НАЙ-КОРУМПИРАНАТА ДЪРЖАВА!

И за да се обоснова ще използвам най-нашумелият и дискутиран проблем в момента: зеленият хазарт (или производството на Грета Тунберг съгласие).

Държавният департамент и сър Помпео морализаторстват за „корупция“, „правосъдие“, „организирана престъпност“ и „върховенство на закона“. И всеки, който погледне към Русия „е корумпиран“. Интересно защо ни и е съдебна система, като там горе едно око на върха на корупционната пирамида решава какво е решено….

Самата Америка е една грамадна паяжина, изплетена от корупция! И налага този модел в глобален план. Всеки, дръзнал да я разплита или опитал се да я избегне, свършва като мухата, попаднала в паяжината. Политиката се диктува от „добрите плутократи“-„филантропи“ и клъстерът им мощни корпорации, финансиращи „благотворителни“ фондации, оплели цялото земно кълбо. На „избирателите“ се внушава, че корпоративните интереси са „общозначими“, че пазара и морала не са различни неща и, че светът може да бъде спасен от противоречията не иначе, а благодарение на „филантропичната“ олигархия.

Зеленият хазарт е лесен начин да се покаже как функционира „американската демокрация“ и капиталистическата система въобще, без да се налага да „забиваме“ в теориите, посветени на темата.

Спекулациите с климатичната криза се превърнаха в нов начин за натрупване на капитал. А зад завесата на епичната борба с климатичните промени, се налага един нов, този път „зелен“ диктат, чиято цел не е грижа за природата, а ново енергийно (откъдето икономическо и продоволствено) робство.

Десетилетия на климатичния фронт воюват т.нар. „климатични скептици“, „климатични филантропи“ и „климатични идеалисти“. Към първите се числят консервативните фондации като „Koch Industries“ и принадлежащите й „Claude R. Lambe Foundation“…., които отричат на науката за климата и отделят милиони за групите на климатичната опозиция, чиито дейности в много случаи са свързани с богатства, натрупани чрез замърсяващи индустрии.

Климатичните филантропи правят същото срещу „скептиците“, „наливайки“ милиони за климатични изследвания, които трябва да докажат, че „сме на ръба“ и, че е нужен моментален преход към енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), без значение цената, която бедните държави ще платят.

Както признава Л. Тубиана, водещ преговарящ за Франция и председател на „Европейската климатична фондация“ („European Climate Foundation“ – EСF), по повод Парижкото споразумение за климата: „Споразумението трябва да бъде самореализиращо се пророчество”.1

Накратко, климатичните филантропи създадоха и поддържат истерията около климатичния „колапс“, а климатичните скептици ги обвиняват в лъжа, за да продължат да печелят по стария начин.

Но все пак има нещо, което ги обединява – стремежът към безкрайно натрупване на капитал.

На климатичните идеалисти почти не е оставено поле за действие. А те именно представляват групата на истинските потърпевши от ерозията на околната среда. Наречени са „идеалисти“ (разбирай утописти), защото отхвърлят пазарния подход за разрешаване на проблемите. Това са представители на общността за климатично правосъдие, сред които „Мрежата на Третия свят“ („Third World Network“), „LDC Watch“ (най-слаборазвитите страни), „Азиатското движение за дълг и развитие“ („Asian Peoples Movement on Debt and Development“) и др.

Според Х. Сингх от „ActionAid International“ (международна НПО за борба с бедността и несправедливостта в световен мащаб), „това, което ни трябваше от Париж, беше сделка, която да постави най-бедните хора по света на първо място. Но това, с което сме представени не стига достатъчно далеч, за да подобри крехкото съществуване на милиони по целия свят“. А. Рехман от движението „Приятели на земята“ („Friends of the Earth International“) описва „Титаник сценарий“, в който „корабът потъва, оркестърът свири под горещите аплодисменти на политическите лидери, а на бедните се отказва място в спасителните лодки“.2

С една дума, климатичните „идеалисти“ определят Парижкото споразумение като „сделка, която не предоставя справедливост в областта на климата: правосъдието изисква отчетност, отговорност, средства за защита и действия спрямо виновните. Но към замърсителите необосновано се отнесоха положително и им предоставиха добра възможност за печалба от изменението на климата.“3

През това време, климатичните филантропи и климатичните скептици се „сражават“ на финансовите пазари – но не и на екологично опустошените терени.

Компании като „Shell“, „Chevron“ и „ExxonMobil“, „BP PLC“ и др. определени като най-големите замърсители за периода 1988-2015 г. преминаха към „зелени“ инвестиции (във ВЕИ и нисковъглеродни иновации), тъй като са заплашени от спад на инвестициите в изкопаеми горива през следващите десетилетия.

Пионерите на „зелената революция“ (ок. 100 компании и банки, включително „Apple“, „Facebook“, „Google“, „Ikea“,Microsoft, Bloomberg, BMW, General Motors, Mitsubishi, Nestle, Coca-Cola, Morgan Stanley,Goldman Sachs), поеха ангажимент за 100% възобновяема енергия по инициативата „RE100“, с което заплашват със спад на печалбите другите 100 компании – източник на повече от 70% от емисиите на парникови газове в света. Автомобилният производител „Volvo“ също обяви, че всичките му автомобили ще бъдат електрически или хибридни от 2019 г.

Така, ако не се опомним, скоро ще се озовем в една система на енергиен олигархизиран филантропичен капитализъм, при който 100 глобални корпорации, чрез мощните си лобистки мрежи, ще определят енергийната политика в световен мащаб.

Спомената „Инициатива RE100“ е глобална инициатива за корпоративно лидерство, обединяваща „големия бизнес“, с цел „преодоляване на политически препятствия и пазарни бариери пред корпоративното снабдяване с ВЕИ електроенергия“. Ръководи се от „The Climate Group“ – международна НПО, основана през 2004 г., с офиси в Лондон, Ню Делхи и Ню Йорк и от „Carbon Disclosure Project” - CDP - НПО с глобален обхват на действие.

Интересно е погледнем кои са председатели на CDP: Катрин Гарет-Кокс – изпълнителен директор на „Gulf International Bank“ (UK) Ltd…, член на Комисията за „Зелената инвестиционна банка“, на „Групата за управление на Капиталовите пазари за климатични инвестиции“, номинирана е за млад глобален лидер на Световния икономически форум през 2006 г. и т.н.;

Анисе Паркър, бивш член на Общинския съвет и кмет на гр. Хюстън. В продължение на 20 години е работила в нефтената и газовата индустрия, включително в „Mosbacher Energy Company“. Съсобственик е на книжарница „Houston Gay & Lesbian Bookstores“ - „Inklings“, застъпничка е за осиновяването на деца;

Джейн Амбахциер е ръководител на отдела за устойчиви инвестиции в „NP Paribas Asset Management“. Осемнадесет години от дейността й минават в глобална инвестиционна консултантска компания „Mercer“. През 2005 г. е назначена за консултант на ООН по разработване на принципите за отговорни инвестиции (Principles for Responsible Investment - PRI), член е на Работната група по академични изследвания на PRI в областта на климата….През 2014 г. е обявена за един от лидерите на канадския награден фонд „Чисти 50“ в областта на устойчивия капитализъм. Негови учредители пък са „Delta Management Group“ – НПО, ангажирано в търсенето на „зелени якички“/„зелени професионалисти“ в Канада, нещо като организационен и ресурсен център за набор на „зелени кадри“ за целите на „устойчивото нисковъглеродно бъдеще“. Финасира се от и работи в тясно сътрудничество с големи корпорации, НПО и благотворителни организации, които могат да се видят на официалната им страница (Canada’s Clean50).

Сред останалите председатели на „Carbon Disclosure Project“ са Джеръми Бърк – бивш ръководител на отдела за стратегическо финансово планиране на Министерството на бизнеса, иновациите и уменията на Обединеното кралство, с богат опит в областта на зелените финанси; Рейчъл Кайт - главен изпълнителен директор на „Устойчива енергия за всички“ („Sustainable Energy for All“ – SEforALL) - международна организация, създадена през 2011 г. от генералния секретар на ООН по това време Бан Ки Мун; Джеръми Смит – съосновател на „Berkeley Energy“, една от най-големите частни компании, фокусирана върху инфраструктурата за възобновяема енергия на развиващите се пазари и т.н.

Както се вижда, случайни хора в CDP няма. Всички са крупни бизнесмени, бивши и/или настоящи ръководители на глобални корпорации, глобални организации, по един или друг начин свързани с пазара на зелените инвестиции. Колкото по-надълбоко проучваме мрежите на климатичните лобисти, толкова по-заплетени изглеждат те. CDP са и част от коалицията „We Mean Business“, чиято задача е да „форсира“ прехода към нулеви въглеродни емисии.

Обхватът на влияние на инициативата „RE100“ се простира от Северна Америка и Европа, до Индия, Китай, Япония и Австралия. Целта за Европа е да се постигне 100% възобновяема електроенергия по-бързо, отколкото във всеки друг регион, за което „RE100“ си партнира с асоциацията „SolarPower Europe“, също финансирана от крупни корпорации, с Европейската асоциация за вятърна енергия „WindEurope“ и „Световния бизнес съвет за устойчиво развитие“ (WBCSD), включващ над 200 международни компании. Този Съвет пък е свързан с други 60 на брой национални и регионални „бизнес съвети“ и партньорски организации. Общата цел на изброените е създаване на платформата „RE-Source“, която да обедини ресурсите, да координира дейностите и да подкрепи интересите както на купувачите, така и на доставчиците на възобновяема енергия.

Филантропските фондации акумулират милиарди долари, но много малка част от тях отиват за действителното опазване/възстановяване на околната среда. Повече от 55% от финансовите приходи са насочени към „застъпничество/организиране/формиране на движения“ и/или публични политики и стратегии. Докато по-малко от 2% от всички филантропски долари са отишли за борбата срещу изменението на климата.4

При това, от самото начало инвеститорите и бизнеса, а не държавите, се разглеждат като ключови заинтересовани страни в този процес. Приоритет е даден на политики, инициативи и проекти, които изпращат положителни сигнали до пазарите и създават стимули за финансовите и бизнес участници да инвестират в зелена икономика. Нямат правно задължение да оправдават действията си, произхода на своето богатство, да дават отчети как използват това богатство, нито каква е реалната полза от тяхната голяма печалба. „Щабовете на фондацията са отговорни пред попечителите си, но попечителите се самоуверяват и по същество не се отчитат пред никой друг. След като са финансирани от физическо лице или семейство във времето, повечето фондации не се нуждаят от събиране на средства и затова не се отчита пред настоящите или потенциалните донори. Докато ефектите са публични, филантропското вземане на решения остава до голяма степен частна афера“ – пише изследователят на климатичния лобизъм Едуард Морена, давайки пример с Бил Гейтс, който в началото на Парижката конференция за климата (на 1 декември, 2015 г.) официално стартира, заедно с още 27 милиардери-филантропи „Пробивна енергийна коалиция“ („Breakthrough Energy Coalition”) за катализиране на инвестициите в трансформативни енергийни решения.5

Освен всичко, наблюдава се класическото монополно „окрупняване“ в полето на климатичната филантропия. Още от 2012 г. насам, фондациите „Oak“, „Packard“, „Hewlett“, „Sea Change“, „Energy“ и „Rockefeller“, акумулират и преразпределят близо 70% от финансирането да дейности, свързани с климата. Техните комбинирани разходи се изчисляват на ок. 350 до 450 млн филантропски долара на година.

Един от най-мощните „центрове“ за климатичен лобизъм е фондацията „ClimateWorks“, създадена през 2008 г. с подкрепата на три фондации: „William and Flora Hewlett Foundation“, „David and Lucile Packard Foundation“ и „McKnight Foundation“. Само „Hewlett“ обещава 500 милиона долара на „ClimateWorks“. Допълнителното финансиране идва от фондациите „Rockefeller“, „Ford“ и ООН.

Х. Харви, който ръководи създаването на „ClimateWorks“ и става неин изпълнителен директор, по това време е и ръководител на програмата за околна среда в „Hewlett“ (2001 до 2008 г.). В периода 1990 - 2001 г., той е бил основател и президент на „Фондация за енергия“ („Energy Foundation“), създадена в партньорство с фондациите „Pew“, „MacArthur“ и „Rockefeller“. Освободена от данъчно облагане, „ClimateWorks“ работи за създаването на глобална мрежа НПО от Северна и Южна Америка до Европа и Китай. Eвропейската климатична фондация е по същество „пипало“ на „ClimateWorks“. По този повод, настоящият президент на фондация „Hewlett“ Л. Крамер обяснява: „И тук решението беше гениално. За начало те предложиха да се създаде център, който да осигурява средства за координирана глобална мрежа. Мрежата от своя страна се състои от два вида организации: регионални климатични фондации (RFCs), с опит в конкретни географии и, служещи като реципиенти на средства от „ClimateWorks“ към най-подходящите НПО за конкретна работа. Вторият набор организации се нарича „мрежи за най-добри практики“ (BPN), натоварена със задачата да разработва експертизи в определени сектори (транспортни, енергийни, промишлени и др.). За да работи върху транспорта в Европа, „ClimateWorks“ просто ще насочи пари към Европейската климатична фондация и Международния съвет за чист транспорт.

Днес „ClimateWorks“ е част от още по-крупен лобистки център: „International Policies and Politics Initiative“ – IPPI, създаден през 2013 г. от пет филантропски фондации – EСF, „ClimateWorks“, „Oak Foundation“, „Children’s Investment Fund Foundation“ - CIFF и „Mercator Foundation“. IPPI е „нова платформа за филантропско сътрудничество за насърчаване на по-големи амбиции относно климата чрез дейности и процеси, протичащи на международно ниво“.6

На сайта на Eвропейската климатична фондация може да се види списъкът на „лобистките срещи“, проведени с комисари, членове на техните кабинети или генерални директори в Европейската комисия (ЕК) – общо 82 срещи за периода 2014-2019 г. (ECF, Lobby Facts).

В много отношения ECF възпроизвежда методите и стратегиите, приети от неоконсервативните фондации и мозъчни тръстове от началото на 80-те години. Разбира трансформативната промяна като успешно водене на „война на идеи“. Или движена от факта на всеобщия личен интерес в устойчиво бъдеще, фондацията “изисква„ влияние на елитарното мнение, оформянето на общественото съзнание, набирането и обучението нови лидери и мобилизирането на основни избирателни райони. Впоследствие съобщенията и комуникацията се превръщат в основни елементи на всяко усилие за влияние върху политическия процес. Работата по застъпничество чрез лобиране, връзки с обществеността, изграждане на коалиции и пр., е също толкова решаваща, колкото и стабилните доказателства и целенасочени съвети с цел генериране на трайна промяна. Адекватното съобщаване на факти и идеи е толкова важно, колкото и тяхното създаване. Вместо да съсредоточи усилията си върху внимателно подбран набор от цели, подходът на ECF е „раздаване на залагания“ за отпускане на субсидии. Колкото до успеха в климатичната област, фондациите едновременно инвестират в различни стратегии без гарантирани или измерими резултати. „Това означава да имате дългосрочен хоризонт и да не се грижите за успеха или изплащането на която и да е субсидия, а за съвкупното изплащане на цялото портфолио от инвестиции, спрямо техните разходи”.7

Целевите интервенции включват насърчаване на „наративи за зеления растеж“, диалог със заинтересованите страни, както и проникване и комуникация с бизнес, икономически и финансови играчи в развитите и развиващите се икономики. Това включва и политически изследвания, които трябва да подчертаят потенциала на международните финансови инструменти като способстващи за амбициозни действия в областта на климата.

Нуждата филантропията да започне да прилича на насочените към печалба капиталови пазари е обща тема на новите филантропи, особено на тези, натрупали богатството си чрез финансовата сфера. Според тях са необходими три неща, за да може да действа един филантропичен пазар:

Първо, трябва да има нещо, в което те да инвестират, нещо, което в идеалния смисъл на думата, да бъде създадено от „социални предприемачи“, по същия начин, по който насочените към печалба предприемачи създават компании, за да бъдат търгувани на борсовия пазар.

Второ, пазарът изисква инфраструктура, филантропичен еквивалент на борсовите базари, инвестиционните банки, изследователските структури, консултантите по мениджмънт и пр.

Трето, нужно е самите филантропи да се държат повече като инвеститори. Това означава да насочват своите пари към проблеми с най-голямо значение за обществото, т.е., да максимизират „социалната възвръщаемост“.8

Бил Гейтс е знаме на тази идеология, която трябва да внуши, че в „новия модел“ на капитализма, мрежа от богати, мотивирани донори започват да променя света, финансирайки най-различни сфери, като се почне от климатичните изследвания до социални каузи… Така се развива идеята, че светът може да бъде спасен от противоречията не иначе, а благодарение на една нова филантропична олигархия.

Ако надникнем още по-дълбоко в същността на тази олигархия, ще видим, че голяма част от нея, наред с инвестициите си в климатични каузи, отделя сериозни средства и за финансиране на войни, политически шантаж и преврати по целия свят. Не без основание, тя е наричана „глобален силов елит“ и пр. от редица изтъкнати американски социолози. Инвенстира и в оръжия, наркотици, тютюн, пестициди, ваксини, частни затвори, охранителни компании, шпионски софтуер, круизен туризъм …и, контролът на водните източници! През последните 10 години повече от 90 млрд долара са инвестирани в 78 страни за изкупуване на повече от 74 млн акра земеделска земя. Резултатът е масово корпоративно земеделие, обикновено за износ и лишаване на местните от източник за препитание.

Американският магнат Майкъл Блумбърг, който също претендира за президентския пост, чрез своята фондация „Bloomberg Philanthropies“, е и сред основните донори на Eвропейската климатична фондация. Благодарение на неговите усилия, заедно с вече изброените фондации, както и с тази на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор „Climate Reality“ и, със съдействието на Д. Донерде, който е част от групата за стратегически комуникации на ECF и пресаташе на младата активистка, стана възможен добре режисираният „Проект Грета Тунберг“, не без основание определян като „политтехноличен трик“ или „прозвоизводство на Тунберг съгласие“.

На климатичните идеалисти, решени действително да се борят с изменението на климата, но несъгласни с предлаганите технологични и пазарни решения, е оставено малко поле за действия. Овациите са за филантропите-магнати, много от които натрупаха богатствата си от жестоката експлоатация на природните ресурси, изкопаеми горива и финансови спекулации. Само Ал Гор спечели милиони от търговията с квотите за емисии на парникови газове на т.н. „карбонова борса“, основана от него още през 2003 г.

Тъй като обаче живеем в дигитална епоха, краката на лъжата все по-бързо окъсяват. И много държави започнаха да водят многовекторна политика, да отстояват интересите си, а много учени, експерти и общественици реагираха негативно на „утопичния“ Зелен пакт за нулеви емисии на СО2 до 2050 г. предложена от Урсула Фон дер Лайен на 11 декември 2019 г.

Фондът за справедлив енергиен преход, предназначен да поеме финансирането на Зелената сделка, осигурява само 100 милиарда евро за адаптиране на енергийните системи в цяла Европа. „Тази сума очевидно няма да бъде достатъчна за финансиране на скъпата програма за енергийна трансформация, още повече, че тези средства ще бъдат предоставени чрез кредити“, посочва Фр. Умбах, директор на Европейския изследователския център за климата. Ако Зелената сделка бъде приета в сегашния си вид, тя ще има обратен ефект върху увеличаване на дълга на най-бедните страни и подкопаване на тяхната и без това ниска конкурентоспособност. Климатичната политика на ЕС поляризира обществата на страните-членки и подкопава сигурността на енергийните доставки и конкурентоспособността на техните икономики“.

Така, че вместо да умуваме корумпиран ли е съдия Миталов, по-добре да се съсредоточим над корумпираната схема за рекет на Вашингтон и Брюксел и да мислим как ще се измъкваме от нея!

Д-р Вихра Павлова

https://pogled.info/svetoven/amerika/az-pak-obyavavam-sasht-za-nai-korumpiranata-darzhava.113341

1 Morena, Е. 2016. The Price of Climate Action. Philanthropic Foundations in the International Climate Debate. Paris, Palgrave Macmillan, р. 3

2 Ibidem, р. 2

3 Ibibdem

4 Morena, Е. 2016. The Price of Climate Action. Philanthropic Foundations in the International Climate Debate. Paris, Palgrave Macmillan, р. 10

5 Ibidem, p. 11, 24

6 Ibidem, р. 5

7 Ibidem, р 94-95

8 Проданов, Х. Дигиталната икономика и бъдещето на капитализма. С. УННС, с. 141