КПКОНПИ НЕ УСТАНОВИ КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ ПРИ РАДЕВИ. ЗАЩО ТОГАВА ПРОКУРАТУРАТА ПУСКА ТЕЗИ ЗАПИСИ? 6 НЕУДОБНИ ВЪПРОСА ПО СКАНДАЛА ГЕШЕВ – РАДЕВ

На 31 юли 2019 г., т.е. близо три месеца след записаните разговори, КПКОНПИ с решение РС - 454-19-049 от 31.07.2019 г. обявява, че НЕ УСТАНОВЯВА конфликт на интереси по отношение на Румен Георгиев Радев поради липса на частен интерес, негов или на свързано с него лице. Комисията очевидно не смята, че някой крие данни от нея. Но осем месеца по-късно прокуратурата започва да говори за укриване на данни и противозаконно влияние.

КПКОНПИ не установи конфликт на интереси при Радеви. Защо тогава Гешев пуска тези записи?

От записите се разбира, че е подслушван шефът на Военновъздушните сили (ВВС) Цанко Стойков и че някои от разговорите са с мъж, който вероятно е президентът Румен Радев. Темата на разговорите е искане на КПКОНПИ до ВВС за предоставяне на документи, свързани с проверка за евентуален конфликт на интереси на Радев от времето, в което самият той е бил шеф на ВВС, а преди това и на базата в Граф Игнатиево. Комисията проверяваше дали не е нарушен законът при назначаването на Десислава Генчева (впоследствие Радева) на щат във Военновъздушните сили (ВСС) и при предоставянето й на жилище.

Държавното обвинение пусна и стенограма на избрани части от телефонните разговори. Според прокуратурата, "при така извършения анализ са констатирани данни и доказателства за висока степен на вероятност за съпричастност към престъпна дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България, като установените евентуални престъпни действия не са свързани пряко с изпълнение на службата му“.

Всичко това поставя поне 6 неудобни въпроса към държавното обвинение.

1. Кога и по какъв повод е започнало подслушването на телефоните на шефа на ВВС Цанко Стойков?

По закон СРС могат да се приложат по искане на прокуратурата, МВР и ДАНС при оперативна разработка или заради образувано досъдебно производство по обвинение за престъпление, предвиждащо над 5 години затвор. Искане може да отправи и КПКОНПИ при точно определени случаи - ако са получени данни за лица, заемащи висши публични длъжности, които подготвят, извършват или вече са извършили прояви на корупция, които не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство, както и пък при получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за корупция, в които са участвали такива лица. Задължително обаче трябва да има съдебна санкция.

СРС могат да се прилагат и ако лицето има достъп до строго секретна информация и има съмнения за изтичане на подобна информация. Или при заплаха за националната сигурност. Събраното по този ред обаче също може да бъде използвано само след последващо разрешение от съд.

В конкретния случай СРС-тата спрямо Стойков са експлоатирани от ДАНС, а не по искане на КПКОНПИ, което означава, че те не са прилагани по проверката за конфликт на интереси. Не е ясно в какво точно е заподозрян шефът на ВВС, но е безспорно, че той е един от най-приближените до президента. Ген. Цанко Стойков наследи Румен Радев начело на ВВС след години, в които беше негов заместник на различни нива в армейските структури. Под негово ръководство специализираната военна комисия, която трябваше да класира фирмите - кандидати да продадат на България изтребители, посочи, че смята за най-подходящи шведските самолети Gripen, като ги предпочете пред изтребителите втора ръка F-16 от Португалия и САЩ и Eurofighter от Италия. Решението беше отменено от третия кабинет на Борисов, който сключи сделка със САЩ за изтребителите F-16.

2. Защо чак сега се задейства прокуратурата?

Записите със СРС са направени още през април 2019 г. Прокуратурата твърди, че става дума за тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс - по чл.321, ал. 6. В тази разпоредба става дума за преследване на лице, което "се сговори с едно или повече лица да върши в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление". В случая става дума очевидно за втората хипотеза - за противозаконно влияние.

Ако прокуратурата наистина е убедена в тезата си, защо осем месеца не е предприела нищо спрямо шефа на ВВС? Не е известно да е поискано отстраняването му от поста или да е започнало някакво производство срещу него.

3. Какви са неправомерните действия и влияния?

Безспорно, не е редно шефът на ВВС да се обажда, коментира и да се консултира с президента за разследване за конфликт на интереси, касаещо държавния глава. Но на записите, пуснати от прокуратурата, шефът на ВВС казва, че ще спази закона и ще предостави всичко, което му е поискано от КПКОНПИ. В нито един от записите не се чува разпореждане или решение да се прикрият документи. Генералът и служителите обсъждат какво и кога могат да предоставят и коментират доколко основателни са исканията, при положение че Радев не е бил в брак с настоящата си съпруга в проверявания период.

На 31 юли 2019 г., т.е. близо три месеца след записаните разговори, КПКОНПИ с решениеРС - 454-19-049 от 31.07.2019 г. обявява, че НЕ УСТАНОВЯВА конфликт на интереси по отношение на Румен Георгиев Радев поради липса на частен интерес, негов или на свързано с него лице. Комисията очевидно не смята, че някой крие данни от нея. Но осем месеца по-късно прокуратурата започва да говори за укриване на данни и противозаконно влияние.

4. Редно ли е прокуратурата да разгласява записи със СРС-та по неприключило производство?

Това не е първият случай, в който прокуратурата пуска избирателно доказателства по неприключило производство. Така стана при скандала с хакването на НАП, когато тя разпространи доказателства срещу обвинения като поръчител шеф на "Тад Груп" Иван Тодоров. За първи път обаче се разпространяват аудио записи и то по неизвестно засега разследване. Главният прокурор Иван Гешев се оправда, че има разрешение от наблюдаващия прокурор да разпространи записите заради големия обществен интерес. Авторитетни юристи обаче смятат, че това не е редно.

Пред "Дневник" адвокат Даниела Доковска коментира: "Съгласно член 145-а от Наказателния кодекс, който използва информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 500 лв. А когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е от 1 до 5 години лишаване от свобода и глоба от 5 хил. лв. В този случай съдът може да постанови и лишаване от права. Материали по разследването могат да се разгласяват с разрешение на прокурора, но не и когато разгласяването им представлява престъпление. Прокурорът не може да разрешава да се извърши деяние, което законодателят е въздигнал в престъпление".

Според адвокат Михаил Екимджиев "публикуването на подобен вид записи и разговори, които въвличат държавния глава би било допустимо дотолкова, доколкото това все пак е най-публичната фигура в една държава и публичността по отношение на нея надделява над личните данни". Но трябва и с каква цел се публикуват тези данни. "Източникът на информация в случая е прокуратурата, която очевидно разполага с тези данни и която би трябвало да ги използва, ако смята, че е извършено престъпление, за съответното събиране на докзателства. Нищо не обяснява защо информацията трябва да бъде публикувана. Освен това, обичайно информацията, събрана чрез СРС се класифицира като държавна тайна и ако в случая това не е направено и има някакъв нов, "революционен" подход, е любопитно да знаем на какво се дължи той", казва той пред "Дневник".

5. Как изобщо президентът попада в записи със СРС?

По принцип имунитетът не пази длъжностните лица от бъдещо разследване, обвинение и евентуално - съд. Това обаче трябва да става в рамките на закона и установената процедура. Факт е, че през годините службите са изнамерили многобройни начини за заобикаляне на процедурите с цел да се събере информация за интересни на управляващите лица. Съдебната практика показва, че така събраните доказателства падат в съда, ако изобщо се стигне до там. Но често целта изобщо не е да се стигне до съд, а да се държи компрометираща информация, която да бъде използвана в удобен момент.

6. Колко още подобни преписки отлежават на трупчета в прокуратурата?

Колко още папки и записи със СРС-та стоят неизползвани в ДАНС, прокуратурата, КПКОНПИ, МВР, ДАТО? И чакат момента да бъде ударен един или друг? Колко от тази информация се използва, за да се прокарват едни или други интереси, за да се поставят определени лица или цели звена под контрол? Защото дори според официална статистика в съда влизат максимум 20% от приложените СРС. Останалите очевидно се прилагат и използват за съвсем различни цели.

Автор: Александър Александров, "Сега"