В продължаващата дни наред атака срещу президента Румен Радев прокуратурата извърши действия, които юристи определиха като престъпление. Във вторник следобед държавното обвинение разпространи на сайта си материали, събрани чрез специални разузнавателни средства (СРС), без това да се налага от нуждите на разследването. Президентът в момента е единственият институционален опонент на сегашния модел на прокуратурата и неговото олицетворение в лицето на главния прокурор.

Прокуратурата обяви, че е искала да разследва Румен Радев за разговори, проведени между него и командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков през април 2019 г., в който двамата обсъждат искането на антикорупционната комисия КПКОНПИ да получи документи за назначаването на Десислава Радева като пиар на ВВС през 2014 г. и ползването от нея на ведомствено жилище. Това става ясно от разпространени в късния следобед днес от прокуратурата записи от разговори, както и прокурорско постановление на Специализираната прокуратура, в което се казва, че тези разговори сочели на "съпричастност" на президента към опит да се осуети провеждана от КПКОНПИ проверка. Деянието е квалифицирано по чл. 321, ал. 6 от Наказателния кодекс, а именно - организирана престъпна група, създадена, за да върши престъпления, "чрез които се цели да се набави имотна облага или да се упражни противозаконно влияние върху дейността на орган на властта или местното самоуправление".

Адвокат Даниела Доковска: Прокурорът може да разреши разгласяване на материали по разследването, но не и когато това е престъпление

"Огласяването на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства (СРС), извън нейното предзназначение за опазване на на националната сигурност или за целите на наказателното производство, представлява престъпление по чл. 145а от Наказателния кодекс", заяви за "Капитал" адвокат Даниела Доковска.

"Когато деянието е извършено от длъжностно лице, което е придобило информацията или тя му е станала известна в кръга на неговата служба, наказанието е лишаване от свобода от 1 до 5 години и глоба до 5000 лева. В тези случаи съдът може да постанови лишаване от права.

Прокурорът може да даде разрешение за разгласяване на материали по разследването, но не и когато разгласяването им е въздигнато от законодателя в престъпление. Иначе казано, прокурорът не може да разреши да се извърши престъпление", казва още Доковска.

На въпрос кой и как трябва да реагира срещу това престъпление, извършeно от прокурор, адвокат Доковска отговори: "Когато е извършено престъпление от общ характер, прокурорът е длъжен да образува наказателно производство".

Това е поредна част от пъзела, който прокуратурата реди през последните дни, започнал в петък с питане на главния прокурор Иван Гешев до Конституционния съд (КС) дали може да образува досъдебно производство срещу държавния глава, ако бъдат открити данни за престъпление. А доколкото президентът не подлежи на наказателно преследване, производството да бъде спряно до изтичане на мандата му, гласи цялостната концепция на Гешев в питането. В понеделник КС образува дело по искането на Гешев, което беше оповестено първо от прокуратурата.

Последва всеобщо стъписване от страна на юристи, тъй като текстът от конституцията, чието тълкуване се иска, е пределно ясен: "Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване" (чл. 103, ал. 4).

Появиха се множество коментари, че искането на Гешев е с очевидни политически мотиви, защото никога е имало противоречия в тълкуването на конституционния текст. Няма и конкретен повод за такова питане, защото няма информация срещу президента да има данни за престъпление, се казва в част от коментарите.