"Нямам намерение да превръщам този отчет в самореклама, защото оценката я дава обществото". Това каза президентът Румен Радев по повод третата годишнина от встъпването си в длъжност.

Според в днешната ситуация е важно институциите да бъдат предвидими и с ясни приоритети.

Държавният глава посочи, че и през миналата година институцията е продължила да отстоява правовата държава и интересите на гражданите, да задава дневния ред по значими теми, да стимулира дебата, да стимулира между институциите и гражданите, да работи за българския интерес във външната политика.

"Президентската институция все по-уверено задава политическия дневен ред и последният пример е усъвършенстването на изборното законодателство", каза президентът и коментира, че е имало открита амбиция на парламента да изпревари неговата инициатива.

Парламентът започна за първи път да обсъжда тази тема не в навечерието на избори, а когато трябва, посочи държавният глава.

Според президента положението няма да се промени съществено, ако не бъде променена политическата система и не бъде осигурено върховенство на закона.

"Допуснахме опорочаване на изборния процес и срастване на партия с държава", каза още държавният глава.

Румен Радев се обяви за 100-процентово въвеждане на машинно гласуване и декларира, че ще продължи дебата за промени в конституцията, свързани със съдебната власт и с баланса на властите.

"Ще продължа да посочвам институции решения, които генерират условия за корупция", добави той и обеща да съдейства КПКОНПИ да се превърне в ефективен орган.

Образованието да се превърне в национален приоритет

Имаме нужда от дългосрочни реформи. Най-важна е инвестицията в хората, обаче. Затова в КСНС ще търся решения със законодателната и изпълнителната власт и парламентарно представените партии за законови организационни и финансови механизми в 3 основни области – образование, детско здравеопазване и стимулиране на младите семейства. Това каза президентът Румен Радев по време на отчета за дейността на президентската институция.

Образованието трябва да се превърне в стратегически национален приоритет, категоричен е Радев. Трябва да си поставим високи цели, например на следващия международен тест PISA да сме започнали устойчиво движение нагоре към средните европейски нива. Предприетите от правителството мерки са в правилната посока, но те са недостатъчни като обхват и иновативност, каза още президентът.

Ще продължа дебата за иницииране на промени в конституцията, целящи подобряване на независимостта на съдебната власт, подобряване на баланса на институциите, разширяване на правата на гражданите. Ще продължа и в усилията си за борбата с корупцията, като бъда бариера пред лобисткото законодателство. Ще съдействам с всички средства КПКОНПИ да се превърне в ефективен орган за активни инструменти за установяване на несъответствие между доходи и разходи, каза Радев.

Мой основен приоритет е, че ще продължа да работя за хармонично развитие на отбраната, за модернизация, за повишаване на социалния статус и мотивацията.

Президентът не разполага с преки инструменти, за да реализира политики в социално-икономическата сфера, те са обект на управленската програма на правителството. Има редица тревожни въпроси, които налагат дебат и консолидиране на усилията. Адекватни ли сме срещу демографската катастрофа. Имаме ли амбицията да преодолеем негативния демографски темп, изброи Радев.

В своя отчет вицепрезидентът Илияна Йотова сложи акцент върху политиката на президентската институция спрямо българите в чужбина. Тя посочи, че за последната година не е удовлетворена нито една молба за политическо убежище, дадено е българско гражданство на около 9 000 души и няма нито едно помилване.

Да се създаде асоциация на българските общности по света, предложи вицепрезидентът Илияна Йотова на пресконференцията за отчет по повод годишнината от встъпването в длъжност.

Разчитам и на останалите институции заедно да я изградим, отбеляза тя.

Тенденцията за напускане на страната от активни българи е тревожна, смята Йотова.

Вицепрезидентът заяви, че 2020 г. трябва да бъде година на единение на българите в България и със сънародниците ни зад граница.

Вицепрезидентът заяви още, че България изостава драстично по отношение на еврофондовете.

Последната статистика сочи, че страната ни е усвоила за периода 2014-2020 г. едва 34% от евросредствата.

В изказването си вицепрезидентът Йотова посочи, че несигурността пред европейския бизнес се подхранва и от предстоящото напускане на Великобритания. „Предвиденият преходен период до края на декември едва ли ще даде решения на всички въпроси, тежките преговори ще продължат и ще засилят несигурността“, подчерта Йотова.

Вицепрезидентът настоя българската държава прецизно да изчисли възможните рискове след „Брекзит“ както пред правата на гражданите, така и пред икономическите и търговските отношения.

„Днес мечтите ни за ЕС и реалността се разминават, но е време 12 години след приемането си България да се държи като равноправен член, със своите права и отговорности“, заяви още Йотова.