Въпросът може и да звучи абсурдно, но за всеки добросъвестен и талантлив учител, за всеки ангажиран родител, за независимия и компетентен поглед изобщо е повече от логичен.

Проблемите са в няколко основни посоки и в различна степен са общи за различните издания и авторски екипи. Неточни и неверни определения за граматически категории и явления; научно издържани, но недостъпни за познавателните способности и опита на децата формулировки; излишно въвеждане на теоретични понятия и категории, чието усвояване не допринася за речевите умения на учениците и т.н.

На този фон задължителните изисквания към учебниците като достъпност, практическа насоченост, разнообразие, прегледност, изпъкват като върховни достижения. Причините за порочния кръг, в който се върти учебникарският „бизнес“, са обществена тайна, а резултатите са видни.

Откъслечните опити за промяна се радват на откъслечни успехи. В края на 2018 г. МОН кани специалистите от Института за български език на БАН безвъзмездно и доброволно да анализират учебниците по български език и литература за основния курс. На поканата откликват доц. Ваня Мичева и проф. Марияна Цибранска от секцията за история на българския език.

Преценките и препоръките им са изпратени до издателствата. Доц. Ваня Мичева, която анализира всички издания за учениците от 2-и до 7-и клас общо на 7 издателства, получава отговор само от едно от тях. Доц. Мичева споделя конкретните си наблюдения и препоръки в предаването „За думите“.

https://bnr.bg/post/101218373