СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ - СМУТЕНИ И ТРЕВОЖНИ, НЕ СМЕЯТ ДА РАБОТЯТ

Смутени и тревожни хора, които не смеят да мръднат и да работят, включително и да си свършат задълженията, които в момента имат. Така антропологът Харалан Александров определи обстановката в социалните служби в страната след вълната от недоволство на различни групи срещу социалните закони, включително и срещу оттеглената вече Стратегия за детето.

Харалан Александров беше поканен в студиото на БиТиВи да коментира случай на посегателство, включително и сексуално, над дете от ромската махала в София "Христо Ботев". По самия случай не бяха излъчени кадри заради бруталността им. Според представянето им от телевизията на кадрите ясно се вижда лицето на детето и самият акт на малтретиране, но кадрите са "ужасяващи и травмиращи", за да бъдат направени публични.

Този случай говори за провал на обществото, заяви Харалан Александров. По думите му е наивно да смятаме, че може да има институции при създалата си ситуация в обществото.

"Появиха се отнякъде едни обезумели, силно разтревожени и идеологически манипулирани родители, които казаха: "Не! Спирате, ще ни вземете децата и ще ги дадете на норвежците." и още куп безумия. Това е целенасочена битка на патриархалната култура за притежание върху детето", коментира експертът и назова като "агонизиращ патриархат". Всеки месец посланието на такива протестиращи на жълтите павета родители е, че децата са собственост. При възникване на ситуации с насилие върху дете обаче излиза на яве двойният стандарт - как искаме да има закрила от страна на държавата на такова малтретирано дете, без социалните служби да си свършат задълженията. Този двоен стандарт се наблюдава и сред българската общност, където все по-често се вижда, че директорите и учителите са намират под натиска на родителите, които знаели по-добре как да се образоват техните деца.

Това, което се случва според него е обаче "генерализираната безотговорност на нашето общество" и всъщност представлява тежък провал. Все още поведението в типичното българско семейство към детето е обгрижваща, но в даден момент това дете се откъсва и заминава, най-често в Европа, обясни социалния антрополог.

Драмата обаче е в свиването, затварянето на обществото в малките групи - семейството, близкия кръг, клана, рода. Това вече се е случило, особено явно в гетата. Българското общество обаче продължава да вярва, че гетото е паралелен свят, въпреки че гетото е нашият свят, обясни Харалан Александров.

Затова и механизмът за връщане на децата в класната стая, колкото и добър да е, той не е достатъчен и социалните служби трябва да влязат мощно.

"При положение, че детето живее в ад - ходенето на училище няма да доведе до позитивно развитие", посочи Харалан Александров и допълни: "Необходимо е да има друг тип интервенции, които да бъдат съобразени с конкретния случай." Социалните служби обаче не смеят, защото веднага ще бъдат обвинени в отнемане на деца.