НОВИТЕ СТРАЖИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ В АМЕРИКАНСКИТЕ ИЗДАТЕЛСТВА

От един скорошен репортаж по France 24 научихме, че някои издателстват в САЩ наемат на работа sensitivity readers, т.е. сътрудници, на които е възложено да изчистят от книгите, на които предстои да излязат, всичко, което може да обиди някой читател или общност. Илюстрация за нарастващата власт на новия морален ред в обществото.

На първо място, става дума за логична предпазна мярка от страна на издателите в американското общество, за което се знае, че е особено предразположено към съдебни спорове. Случаят със злополучната Дж. К. Роулинг, автор на хитовата поредица за Хари Потър, травмира литературния свят: в текст, написан през 2016 г., тя се осмели да използва индийска легенда и беше обвинена в „културно присвояване“ и „маргинилизация“ на корените на американските индианци. Ужасени от мисълта да бъдат нападани и изправени пред съда, издателствата вече подлагат текстовете на надлежен преглед от адвокатите си. Ще видим ли утре издания на произведения от миналото, изчистени от стереотипи, които могат да шокират? „По следите на изгубеното време“ би загубил Шарлю, госпожа Вердюрен, Франсоаз, Блок и много други герои. Някои може ми дори ще сметнат Пруст за твърде дълъг...

Книгите, филмите и изкуството като цяло нямаше да бъдат третирани по този начин, ако не се бяха превърнали във форма на развлечение и следователно на търговски продукти. Когато книгата, подобно на филма, се възприема като продукт, единственото ѝ призвание е да се продава във възможно най-голямо количество. Следователно тя трябва да отговаря на най-малкия общ знаменател на чувствителността. Лишена от всякаква грапавина, книгата се превръща в един вид гладък бонбон, който човек поглъща с удоволствие.

Разпространяването на подобни практики създава точно такава заплаха, с която се сблъскаха социалните мрежи, където цензурата вече играе първостепенна роля. Тогава, в стремежа да бъдат избегнати възможните санкции, изразените мнения стават стерилни и се свеждат само до безкрайно предъвкване на общоприетата риторика. Казаното се оценява не от гледна точка на истината, а от гледна точка на неговото съответствие с общоприетото, т.е. с допустимите възгледи. Думите се разглеждат не сами по себе си, а по отношение на този, който ги изрич, и по този начин са сакрализирани или дисквалифицирани, в зависимост от това дали говорещият попада в категорията на жертвите или на предполагаемите виновници.

Трябва да отбележим, че едно от възможните последствия от това е появата на черен пазар на литература, която ще се преследва като подривна, но единствено тя ще бъде истински ценна. Всички форми на официално и диктувано от властите изкуство винаги са отстъпвали пред работите на свободните творци. Още Ницше беше писал за такава изглеждаща „висока“, но в действителност нихилистична нравственост и за нейната деградираща форма, която прикрива собствените си противоречия и слабост зад маската на непреклонност. Приемайки форма на такава повишена чувствителност към потенциалното оскърбяване на нечий чувства, тя прави невъзможен сблъсъка на идеи и обрича демократичната система на израждане. Съвременният гражданин се е превърнал в малко хилаво създание, което може да се травмира даже от простото споменаване на освободили се от веригите на конформизма идеи.

В ефира на France culture Брис Куртие каза следното за американските студенти: „Те вече не могат да различат твърдението от демонстрацията, мнението от факта. Те казват „както Х, или както Y“, но ако смисъла на Х или Y не може да бъде разбран от тези, които не споделят тяхната идентичност, диалогът става невъзможен“. Университетът трябва да бъде място на нови предизвикателства, но в САЩ той се е превърнал в пространство, окупирано от насадените прогресистки догми. Демокрацията се превръща в караница между групи, които няма какво повече да си кажат, и не могат вече да поддържат диалог помежду си.

В книгата си „Белият“ Брет Ийстън Елис описва своята безпомощност при вида на съвременния свят, в който идеологията на жертва симетрично произвежда убедени в своите грехове бели: „Тази масова епидемия на жертвоготовност, която принуждава хората да мислят, че живота трябва да бъде прекрасна утопия, която е създадена да обслужва техните крехки и взискателни чувства, ги кара да си останат завинаги деца в прекрасна приказка с добър край“.

И накрая, посочената тенденция поставя под съмнение самата роля на литературата. Трябва ли тя и по-нататък да казва истината? Или да бъде отражение на някакъв нравствен проект? Или, може би трябва да бъде наративно средство в служба на някаква догма от последната минута, като служи за да облекчи нейното поглъщане подобно на кучето, което поглъща смесените с храната таблетки? Трудно е да не направим паралел с нарастващото движение в полза на забраната на произведенията на някои автори, чиито живот и мнения изглеждат също толкова неприемливи, колкото и техните книги. Трябва ли литературата да се ограничи с разказа на блестящи събития, описани от автори с безупречен жизнен път? Това би означавало да превърнем литературата в катехизис, а романите в съвременно подобие на възпитателните книги, които в миналото бяха задължителни за младото поколение.

Но литературата възнамерява да действа по съвършено друг начин. Тя иска да изследва всички ъгълчета на човешката душа, нейната низост, грешки, ужаси и страдания. Литературата играе ролята на изход и катарзис за нашите тъмни страни. А колкото и да е парадоксално, тя способства за контрола, както са действали карнавалите, панаирите и прочее подривни мероприятия, които са организирали древните общества. Нашето общество с неговите черно-бели възгледи е убедено, че може да се избави от тъмната страна, ако просто я застави да замълчи. Но в действителност, като резултат от това може да се окаже, че тя ще се измъкне навън по агресивен и неконтролируем начин. Да считаме, че ограничаването на литературата и добрите чувства ще променят света, е също толкова глупаво, както да вярваме в изкореняването на насилието, като забраним думата война. В такъв случай, всичко ще бъде точно обратно. Изкуствено потиснатата тъмна страна на света неизбежно ще се върне с нови сили. През 1827 г. Шатобриан произнесе следните думи в обръщение към депутатите, критикувайки новия закон за цензурата: „Господа, вие не сте лечители на уязвено самолюбие и накърнена гордост (…), а законодатели“. Нека не се връщаме отново към времената, когато криеха „непристойните“ книги в библиотеките, а литературата за чувствителните души да остане на рафта за детската библиотека.

https://glasove.com/categories/komentari/news/politkorektnata-cenzura-v-amerikanskite-izdatelstva

Заглавието е на "Гласове". Източник: https://www.lefigaro.fr/vox/societe/les-sensitivity-readers-des-lecteurs-censeurs-dans-les-maisons-d-edition-americaines-20200114

Превод: Никола Стефанов