Когато САЩ започнаха военната си авантюра в Ирак през 2003 г., много западни автори отбелязаха, че американската агресия ще доведе до преосмисляне на международната политика и разпространението на идеята на многополюсността.

Изданието Asian Times, критикувайки действията на САЩ в Близкия изток, тогава отбеляза, че "тази война, подобно на саморазрушителните ракови клетки, подкопава неоимпериализма на САЩ".

Иманюел Валершайн, видял, че нахлуването в Ирак е сериозна грешка на администрацията на Буш, видя в упадъка на американската власт по-сериозни причини, свързани с промяната в структурата на това, което той нарича световна система.

Бившият член на Комитета за външни отношения на Сената на САЩ Клифърд Киракоф-младши заяви, че администрацията на Буш е нахлула в Ирак и е нарушила приемствеността на американския курс в международните отношения. Още в зората на ХХ век един от известните авторитети в областта на международните отношения Джон Басет Муур пише: „Американските държавници трябва да търсят начини за регулиране на отношенията между нациите, основаващи се на закона, не само в съответствие със защитата на слабите от силните, но и като единствен начин да се гарантира мир по целия свят”.

Джордж Буш приложи в Иран нацистката германска концепция Machtpolitik, което създава опасен дисбаланс в световната политика. Ето защо американските неоконсерватори (Джон Болтън е сред тях) бяха сравнявани с нацистите.

И най-показателното през 2003 г. беше решението на европейските съюзници на САЩ (с изключение на Великобритания), които отказаха да подкрепят американската агресия срещу Ирак. Франция и Германия тогава бяха начело на тогавашната европейска съпротива.

Естествено, Русия беше против въоръжената намеса на САЩ, която доведе до милиони жертви и се трансформира в проекта за терористичната “Ислямска държава”.

През февруари 2003 г. Владимир Путин в интервю за френския телевизионен канал, коментирайки кризата в Ирак, заяви: „Ако искаме светът да бъде по-предсказуем, по-прогнозируем и следователно по-безопасен, той трябва да бъде многополюсен и всички участници в международната комуникация трябва да се придържат към определени правила, а именно нормите на международното право. “

Сега САЩ убиха иранския генерал Касем Сюлеймани. Някои в Америка го наричат смъртоносна грешка на Тръмп, която е използван от американските ястреби-иранофоби. Други смятат, че това е провокация, организирана от част от американския естаблишмънт, в интерес на Израел. Има и други теории за конспирация.

Тревожно звучат предположенията за по-нататъшното развитие на събитията. От ограничен въоръжен конфликт и поредната антиамериканска партизанска война в Ирак до Трета световна война, това са оценките на възможните последици от убийството на генерал Сюлеймани, в зависимост от възможностите за отговор, които Ислямска република и нейните съюзници ще изберат, включително мрежата на “Хизбулла” в Ливан, Сирия и Ирак.

При условия, когато американците са демонизирали сами своя „нов ред“ в Ирак, редица знаци показват, че в света е започнало по-решително придвижване към многополюсно преустройство.

Многобройните протести срещу войната с Иран, изказвания на американски политици, осъждащи политическото убийство, показват нова вълна на политическа криза в Съединените щати.

На 7 януари, на фона на изострянето на ситуацията в региона на Близкия изток, руският президент Владимир Путин направи необявено посещение в Дамаск. На следващия ден, участвайки в церемонията по въвеждане в експлоатация на газопровода „Турски поток“ в Истанбул, Путин води преговаря с Ердоган.

На 11 януари пристига Ангела Меркел, за да обсъди възникналите проблеми в международните отношения - не във Вашингтон, а в Москва.

Иракският парламент гласува за изтеглянето на американските войски от страната и разследването на целенасоченото убийство от американци на иракски и ирански граждани. Може да се очаква, че редица други страни ще подкрепят официално инициативата на иракските депутати .

В Ирак регионът на Кюрдистан се превръща във все по-важен фактор, но след заповедта на Тръмп да се убие генерал Сюлеймани, на Вашингтон едва ли ще му се получи да използва Ербил в свои интерес.

Иранската страна взе важно политическо решение - окончателно се оттегли от ядрената сделка. Иран вече няма ограничения за работа по ядрената си програма.

Пакистан официално заяви, че няма да предостави своята територия или помощ на Съединените щати или на която и да е друга държава за военни операции срещу никоя държава. Отхвърли възможността за използване на своята територия и Катар.

САЩ се обърнаха към страните от НАТО за подкрепа, а срещата на високо равнище на евроатлантическите съюзници вече е насрочена за 14 януари. Като се има предвид обаче, че Тръмп „натроли“ партньорите в НАТО, сега тяхната подкрепа ще му струва скъпо. Една от основните роли тук ще играе Турция. И след като през 2003 г. Анкара не предостави подкрепа на Вашингтон, то шансовете, че ще го направи сега, са дори още по-малки.

В същото време американците продължават да бъдат атакувани в Афганистан и други страни, където присъствието им отдавна предизвиква недоволство сред населението.

След успешна атака на сомалийската група “Аш Шабаб” срещу военновъздушната база на САЩ в Кения, при която бяха убити трима американци, щедрият на коментари в своя “Туитър” Тръмп и Държавният департамент пазят гробно мълчание. Сякаш не са били убити граждани на САЩ и не в резултат на терористична атака. Съединените щати обясняват присъствието си в Африканския рог с борбата срещу тероризма, но в същото време те позволиха на бойци от съседна Сомалия да проникнат в Кения и да взривят шест въздушни съда, включително лек турбовитлов разузнавателен самолет на американските сили за специални операции, оборудван с мултисензорни платформи. Резултатите от използването на такова оборудване, както и ефективността на американското разузнаване и специалните сили бяха сведени до нула, тъй като атаката в Кения не можеше да бъде предотвратена.

Всичко това, по един или друг начин, е свързано с развитието на събитията в Близкия изток в строго определената перспектива, зададена от убийството в Багдад.

Леонид Савин

Превод: В.Сергеев