Отказът на Техеран от сделката е последица и от убийството на командира на иранската Революционна гвардия Касем Солеймани (втория по влияние човек в страната) при американски удар с дрон край Багдад.

Иран вече не възнамерява да се придържа към границите на ядрената сделка от 2015 г., съобщи държавната телевизия в неделя. Страната обаче иска да продължи сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

В бъдеще обогатяването на урана трябва да бъде насочено към технически нужди - това също ще позволи на страната да обогатява уран без ограничения.

Правителството може да оттегли мярката, ако Вашингтон прекрати санкциите срещу Иран, съобщава още държавната медия.

Решението се случва в момент на покачващо се свързано с Иран напрежение, новини за продължаващи изстрели на ракети в т. нар зелена зона на иракската столица Багдад и престрелки, свързани с ирански бойци, и в съседната на Ирак Сирия.

Страната щяла да продължи развитието на ядрената си програма, без да се съобразява с ограниченията, предвидени в сделката - независимо дали те засягат допустимия брой на притежаваните центрофуги за обогатяване на уран, за равнището, до което може да бъде обогатяван уранът, или за ядрените изследвания и развойната дейност на Ислямската република. Сега тези решения ще зависят от техническите нужди на Техеран.

Сключената през 2015 г. ядрена сделка беше под заплаха от 2018 г., когато Вашингтон се изтегли от нея и наложи тежки икономически санкции на Техеран, припомня ДПА, цитирана от Investor.bg.

Новото решение за сделката се взема година и половина след като американският президент Доналд Тръмп обяви, че САЩ се отказват от нея и възстановяват санкциите, наложени на ислямската република. Оттогава европейските страни твърдят, че ще опитат да спасят споразумението, сключено от Германия, Франция, Великобритания, Русия, Китай, САЩ и Иран.

Върховният представител на ЕС във външната политика Жозеп Борел разговаря с иранския външен министър Мохамад Джавад Зариф и го покани в Брюксел, за да разговарят както за ядрената сделка, така и за напрежението със САЩ.

Отказът на Техеран от сделката е последица и от убийството на командира на иранската Революционна гвардия Касем Солеймани (втория по влияние човек в страната) при американски удар с дрон край Багдад. Оттогава словесното напрежение между САЩ и Иран се засилва, а Ирак поиска всички чужди войски (включително тези на САЩ) да напуснат страната.

Междувременно американският президент Доналд Тръмп предупреди чрез изявление в Twitter, че в случай на атака срещу американски граждани или американски цели Иран може да се сблъска с "непропорционален" контраудар. „Съединените щати ще отвърнат на удара бързо и всестранно“, заплаши Тръмп в Twitter в неделя. Американският президент очевидно смята, че САЩ могат да отговорят на иранска атака с много по-мащабна и по-опустошителна атака.

С оглед на ескалацията на кризата между Иран и САЩ, Германия, Великобритания и Франция призоваха всички страни да бъдат „изключително предпазливи“. „Сега е от решаващо значение напрежението да се деескалира", се казва в съвместно изявление на канцлера Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и британския премиер Борис Джонсън, което Федералната пресслужба публикува в Берлин в неделя вечерта. „Призоваваме всички заинтересовани страни да проявят изключителна сдържаност и чувство за отговорност. Сегашната спирала на насилието в Ирак трябва да бъде прекратена“.