ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ – HS: ВЪВ ФИНЛАНДИЯ ПРИНУДИТЕЛНО СА СТЕРИЛИЗИРАЛИ ХИЛЯДИ ЖЕНИ

Когато през 50-те години финландката Кая Миетинен започва да учи в централния отдел на общественото училище в село Пертула, там се предлага най-прогресивното специализирано образование. Интернатът трябва да приучи младите хора с леко забавяне в развитието към необходимите умения, за да могат да се грижат за себе си.

Мая Миетинен харесва да работи с ръце и да пише, а в интерната тя намира две добри приятелки. Дисциплината е строга, особено по отношение на един аспект.

„Не можеш да гледаш момчетата. Но къде тогава да си изместя погледа?”, смее се днес 71-годишната Кая Миетинен .

В юношеска възраст Миетинен се влюбва в млад мъж, две години по-възрастен от нея. Той живее в другата част на интерната, запазена за момчета. Те тайно се срещат по време на междучасията в градината, но един ден дежурният учител ги вижда.

Сексът е трудна тема. Темата за сексуалността на хората с увреждания в началото на 60-те години е табу, да не говорим за бременността. Таблетките за контрол на ражданията все още не са разпространени.

„Младежът е привикан да говори с директора, а мен ме стерилизираха”, заяви Кая Миетинен.

Миетинен е стерилизирана в областна болница през 1964г. Тогава тя е на 16 години.

Мая Миетинен е една от хилядите финландки, които са стерилизирани между 1935 до 1970 г. по причини на така наречената расова хигиена.

Необходимостта от операция е съобщена на майката на Миетинен. Съдейки по медицинския доклад, Миетинен „очевидно“ разбира значението на стерилизацията.

Как момиче, което беше описвано като много „послушно“, възприема неотменимостта на резултата от процедурата, е друг въпрос. Никой не я пита за мнение.

Според закона, приет около 20 години по-рано, хората с увреждания в развитието на някои психични разстройства могат да бъдат стерилизирани - включително и против тяхната воля - ако тяхната „дефектност“ може да бъде наследствена или ако децата им могат по тази причина да остане без опека.

Как така този закон е съществувал във Финландия?

В САЩ и в много страни на Европа, включително в страните от Северна Европа, в края на XIX - началото на XX век съществува опасения от спад на нивото на западната култура. Почетният професор по история Марята Хиетала сравнява тревогата тогава с настоящите вълнения, свързани с изменението на климата.

„Смята се, че светът може да загине поради наследствени заболявания, психични заболявания, алкохолизъм и престъпност“, сочи Хиетала.

Страхът е подсилен от научния светоглед на времето. Генетиката едва започваше да се развива и много изследователи и лекари вярват, че геномът определя директно характеристиките на човек. Смятало се, че физическите, моралните и психическите дефекти могат да се „натрупат“ в човек и да влошат следващото поколение. Освен това се смята, че „дефектните“ или „изродените“ хора се размножават по-бързо от здравите и проспериращите хора.

Появата на такива страхове е повлияно от идеите за расова хигиена или евгениката. Според нейните привърженици достойните граждани трябва да бъдат насърчавани да имат деца, а възпроизвеждането на дефектни хора трябва да бъде предотвратено.

Тези идеи са особено развити в нацистка Германия, където най-малко десетки хиляди болни и хора с увреждания са убити поради „нежизнеспособност“. По-късно кланетата засягат милиони евреи и други групи, които нацистите считат за расово по-низши.

Във Финландия думата „раса“ обикновено се използва не за „човешката раса“, а за цялото население и неговото здраве, коментира доцент Марку Матила, който пише научна статия за евгениката във Финландия.

„Във Финландия не говорят за раса. На държавно ниво говорят точно за наследствените характеристики. Вярно е, че тогава се смята, че, например, склонността към пиянство и проституция може да бъдат наследствени”, заяви Марку Матила.

Много последователи на евгенетиката са оптимистично настроени към науката. Мечтаят за по-здрава и щастлива нация. Ако характеристиките на растенията и другите животни могат да бъдат подобрени чрез селекция, защо същите правила да не се прилагат на хората?

Тези съображения привличат вниманието на Едвин Хедман, основател на централния клон на общественото училище в Пертула. Под негово ръководство училището провежда първите експерименти по стерилизация още през 1910-те - дори преди да стане законно.

Принудителната стерилизация става законна във Финландия през 1935 г. - както в Швеция и Норвегия. Държави, вдъхновени от примерите на САЩ. Решението за стерилизация е взето от Финландския медицински съвет.

В случая с Миетинен Медицинският съвет иска допълнителна информация, обосноваваща защо трябва да бъде стерилизирана в непълнолетна възраст. Лекарят в интерната казва, че Миетинен проявява интерес към мъжете. Освен това майка ѝ след развода си има отношения с мъже и незаконно дете.

Това е достатъчно, за да се стерилизира. През юни 1964 г. в интерната в Пертула е приета директива, според която Миетинен трябва да бъде стерилизирана до една година. Това решение не може да бъде променено.

„Баба ми по бащина линия дойде в интерната и ѝ казаха, че съм в болницата“, спомня си Миетинен. "Баба ми донесе кифлички в болницата."

Тя не може да каже дали е имало и други подобни случаи в интерната. Стерилизацията не е обсъждана.

„Това си остана между мен и лекарите. На другите момичета просто им казаха, че Кая е преминала през малка операция. "

Миетинен казва, че като цяло тя е имала добри спомени от интерната, тя е била лекувана добре. Вероятно ръководителите на интерната, лекарите и сестрите искрено са вярвали, че стерилизацията е полезна за учениците.

Принудителната стерилизация е извършена над онези хора, които имат минимално право на глас в обществото. Повечето са с увреждания и имат психични разстройства. Най-често стерилизацията се прави на жени.

Точният брой на стерилизираните не е известен. Според проучване на Марку Матила между 1935 и 1970 г. са издадени около 4,4 хиляди заповеди за стерилизация поради съображения за расова хигиена. Тези постановления обаче могат да се тълкуват по различен начин и не всички укази са изпълнени.

„Във Финландия полицията не е задържала никого и не поставяла никого на операционната маса. Но ако човекът е бил в специализирана институция, тогава може би над него да се е извършвала принудителна стерилизация”, допълни Матила.

Освен това приблизително 3,3 хиляди души са кандидатствали самостоятелно за стерилизация. Около три хиляди жени са направили аборт при условие на по-нататъшна стерилизация.

Собственото заявление не винаги означава доброволно решение. В Швеция и Дания неомъжените майки, получаващи помощи за бедност, са заплашени с прекратяването им или с отнемане на дете, ако не се съгласят да се подложат на стерилизация. Във Финландия има примери, че някои са били принудени да се стерилизират.

„Финландските общини са задължени да отделят големи суми за обезщетения за бедните. Много общини искат да се отърват от тази финансова тежест”, коментира Марята Хиетала

Например за глухи хора и епилептици стерилизацията е условие, за да могат да се женят. Според Матила, от 1950 г. циганите най-често започват да използват процедурата за доброволна стерилизация. Тогава законът е затегнат и "антисоциалният начин на живот" става достатъчна основа за доброволна стерилизация. Трудно е обаче да се прецени колко доброволна е била процедурата в случая.

В някои случаи "дефектността", която се счита за достатъчна причина за стерилизация, може да бъде определена по съмнителни начини. Много тестове за определяне на умствените способности са по-скоро като тестване на знанията в училище.

„Една млада жена е попитана кой отговаря за Финландия и тя отговаря “Бог”. Правилният отговор е "президентът", Марята Хиетала дава пример за такъв тест.

В много статии, чиито автори подкрепят идеята за принудителна стерилизация, се пише не за „хора”, а за „материал” или „човешки материал”. Стерилизацията може да бъде оправдана от финансови мотиви. Например в-к “Хелсингин Саномат” пише за работата на икономическата комисия на парламента през 1934 г .:

„Раждането на дефектни хора, които са тежест за здравите граждани и държавата, трябва да се предотврати в съответствие с желанието да се запази здравата расата, както и поради социални причини. За това могат да бъдат създадени ефективни закони, въз основа на които би било възможно да се спре продължаването на рода на дефектните хора и престъпниците. "

Един от най-влиятелните сред редките критици на тази система е професорът по анатомия Вайньо Ласила. През януари 1935 г. той пише в “Хелсингин Саномат”, че предложеният закон за стерилизация ще наруши правата на човека. Според него подобряването на условията на живот в обществото би могло да има по-голям ефект върху положителното развитие на обществото. Той със своето мнение е в малцинство.

Когато в края на Втората световна война са публикувани данните за извършените от нацистка Германия кланета, изследователи от други страни ги осъдиха. Учението за расовата хигиена обаче не престава да съществува.

От 1950 г., когато законът е затегнат, броят на стерилизираните хора във Финландия дори се увеличи.

„Смяташе се, че предишната версия на закона е неуспешна, тъй като стерилизацията се извършва много рядко. 50-те и 60-те години бяха особено строги по отношение на проблемите на стерилизацията “, казва Матила.

С развитието на генетиката отношението към стерилизацията се променя. По-рано крайъгълният камък на евгениката е идеята, че общественото благо е по-важно от правата на човека. През 60-те години светът започва да обръща специално внимание на правата на човека.

„Започна разработването на различни методи за защита. Рисковете от хирургическа интервенция са били известни в началото на 20 век, но тогава средствата за защита са скъпи и е трудно да се получат ”, казва Матила.

Много от тези принудително стерилизирани са все още живи. Някои от тях са искали да създадат семейство или да имат деца.

На 16 години Кая Миетинен все още не иска да стане майка, но по-късно тя може да има бебе.

„Малко по-късно бих могла да родя дете, ако тогава имах съпруг. Но мисля, че бездетността беше моята съдба “, казва Миетинен.

След като завършва интерната, Миетинен живее в общежития, но по-късно дълго време живее сама и използва помощта на роднини и социални служби. През 80-те се завръща в интерната в Пертула и се научава да бъде помощник готвач. Миетинен се среща със съпруга си в началото на 90-те години и бракът продължава до смъртта на съпруга.

Кая Миетинен смята, че е можела да бъде добра майка. От друга страна, според нея, отглеждането на дете е голяма отговорност.

"С възрастта ми се стори, че така е по-добре."

Сега хора като Кая Миетинен не могат да бъдат стерилизирани без тяхното съгласие. Въпросът кой може да има деца все още се дискутира активно.

Според действащия закон, официален представител може, ако има основателни причини, да постигне принудителна стерилизация на лице, което „поради болестта не е в състояние“ да осъзнае значението на мярката. Според Държавната служба за контрол и надзор за социални грижи и здравеопазване за последен път подобни разрешения са били издадени в началото на настоящия век.

Сега транссексуалните хора, които искат да променят пола си и трябва да посочат това в демографския регистър на населението, трябва да изоставят възможността да се размножават. Финландското правителство ще преразгледа този закон скоро.

Според Марку Матила, в днешна Финландия идеята, че някои хора не могат да имат потомство, изобщо не е изчезнала. Просто начините са станали по-фини.

„Евгениката присъства в съвременната генетика и в следенето на ембрионите. Тя не е изчезнала. ”

Превод: В.Сергеев

https://pogled.info/svetoven/evropa/HS-vav-finlandiya-prinuditelno-sa-sterilizirali-nyakolko-hilyadi-zheni.111994