Има ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на Конституцията, който да води до остър дефицит на справедливост в нашето общество? Успя ли проектът, заложен в Конституцията, да изгради демократична, правова и социална държава и има ли защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол? Тези и още въпроси постави президентът Румен Радев на срещата си днес с Правния съвет към президента и с представители на академичната общност. Това бе първата от поредицата срещи, които държавният глава инициира във връзка с необходимостта от промени в Конституцията.

Румен Радев припомни мотивите си за организаренота на широк дебат за конституционния модел на българската Прокуратура в съдебната власт. Тук очаквам да чуя вашето мнение по широк кръг от въпроси. Най-належащият е вашето мнение за предложения законопроект от Министерския съвет, доколко според вас той е целесъобразен, ефективен, има ли противоречия с Конституцията, ще може ли предложеният модел да работи рационално, обърна се президентът към участниците в срещата. И допълни, че би желал да разшири дебата в по-широк обхват - за структурата и ефективността на ВСС, самият модел на прокуратурата, самият модел на Съдебната власт. Защото, вие знаете по-добре от мен, от пет поправки в Конституцията четири са в Глава „Съдебна власт“. За да се събираме пак днес, хубаво е да има един анализ, доколко ефективно с тези поправки днес функционира съдебната власт, продължи Радев.

Той поиска в дебата да се включи и въпросът за правата на гражданите - как можем да ги засилим, как можем да засилим тяхното участие, контрола върху управлението, върху обществените процеси, още в обръщението си към парламента споменах за евентуалното въвеждане на индивидуалната конституционна жалба в нашата Конституция.

Искам да бъда много правилно разбран. Върху Българската конституция не може да се посяга и не бива да се посяга произволно, подчерта президентът. Той бе категоричен, че това е една демократична Конституция, една от първите в посткомунистическия период в цяла Източна Европа. Тази Конституция въведе демократичните принципи, въведе разделението на властите, въведе правата на гражданите, въведе устройството и функционирането на една демократична държава наред с ограниченията на обхвата на нейната дейност, допълни Радев.

Но постави на масата и проблемните въпроси: "Има ли в Конституцията достатъчно защитни механизми срещу погазването на разделението на властите и срещу авторитарен произвол? Имаме ли системен проблем поради противоречив, неправилен прочит на Конституцията, който да води до остър дефицит на справедливост в нашето общество? И ако има такъв – какви са причините, имаме ли системен проблем? Затова оттук произтича и самият дебат, който искам да отворим. Първо – трябва ли изобщо да обсъждаме някакви промени в Конституцията на Република България? Ако обсъждаме – защо и в какъв обхват?".

Аз лично, като държавен глава, съм отговорен към всички тези въпроси, защото те са на дневен ред на нашето общество и те искат отговор. Затова е и моята първа среща с вас, за да можем да дебатираме свободно по тези теми, които стоят на дневен ред, уточни президентът. И подчерта, че това за него е фундаментален въпрос, от който зависи дали България ще се развива като модерна демократична европейска държава, дали ще гарантираме истинско върховенство на закона, истинско разделение на властите и истински права на българските граждани за тяхното достойно бъдеще.