Бизнесът, синдикатите и държавата обсъдиха държавния бюджет за следващата година. Работодателите го подкрепиха и определиха като балансиран и реалистичен, но се обявиха против предвиденото повишаване на минималната работна заплата в страната и увеличението на възнагражденията в бюджетния сектор.

В същото време бизнесът приветства запазването на данъчния модел.

Синдикатите пък недоволстваха, че има застой в социалната политика и изтъкнаха, че увеличаването на минималната заплата с 50 лева не е достатъчно.

Финансовият министър Владислав Горанов пък обобщи, че "липсата на изненади в Бюджет 2020 г. е добрата новина".

"Запазваме данъчната тежест, последователно се стремим да притискаме бизнеса към увеличение на доходите. Увеличаваме възнагражденията на преподавателския персонал, предвид че има нужда от качествена работна сила, държавният дълг намалява. Оптимисти сме, че всички цели, които сме си поставили, ще бъдат постигнати. По неофициална прогноза анансираното достигане на средна заплата 1400-1500 лв. през 2021 г. е постижимо и състоянието на пазара на труда го предполага. Съвършен бюджет няма, този изпълнява приоритетите на сегашното правителство", заключи Горанов.

В Бюджет 2020 г. се предвижда 3,3% ръст на икономиката, както и нулево бюджетно салдо. БВП ще достигне 126,7 млрд лева. Процентът на безработицата ще се запази, обясни още финансовият министър.

Като основен приоритет Владислав Горанов посочи образованието, здравеопазването и отбраната. Предвиждат се 360 млн. повече за образование и 17% увеличение на учителските заплати през 2020 г. Очакваме минималната работна заплата за педагогическите специалисти да стане 1 255 лева през 2021 г., уточни финансовият министър.

За здравеопазване ще се отделят близо 500 млн. повече спрямо 2019 г.

Продължава и поетапното увеличение на миниманата заплата през следващата година - предвижда се от 1 януари 2020 г. тя да скочи от 560 лв. на 610 лв. А през 2021 г. - до 650 лв.

Не се променят и данъчните ставки и така се гарантира предвидимост на икономическата среда. Непроменен ще остане и максималният осигурителен доход, добави още Горанов.

От КРИБ не са съгласни с административното вдигане на минималната работна страна и настояха за реформиране в изплащането на болничните. От конфедерацията подкрепят обаче финансовата стабилност и балансираното бюджетно салдо. Подкрепят и основните приоритети в макрорамката за следващата година.

Васил Велев от АИКБ призна, че плюсовете са повече от минусите и макроикономическата рамка е реалистина. Той обаче се обяви срещу вдигането на минималната работна заплата и увеличението в бюджетния сектор.

"Увеличението на минималната работна заплата не можем да подкрепим. Искаме минималните осигурителни доходи да отпаднат. Не възразяваме срещу ръстът на доходите в администрацията, но възразяваме срещу нейната численост. Намалява населението, а заетите в администрацията не намаляват. Тези хора са добре дошли в икономиката. Не видяхме политики за демографско развитие", изрази резервите си той.

От КТ "Подкрепа" пък настояха, че в бюджета за следващата година има застой в социалната политика. Те повдигнаха въпроса и заплащането на нощния труд. От КТ "Подкрепа" поискаха и увеличаване на доходите на социалните работници.

"Настояваме за отмяна на данъка върху минималната работна заплата. Данъчната система натоварва работещите граждани и социално слабите. Отчитаме мерките за бора със сивата икономика, но същевременно не виждаме стъпки срещу недекларирания труд. Да, криминализирахме неплащането на осигурителни вноски, но няма нито един осъден работодател. Едва половината от децата получават детски надбавки", изброи Ваня Григорова.