АГЕНЦИЯ СЛИВЕН - Адрес: Гр. Сливен, ул. "Сливница" № 12б, оф. 1, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: agency@sliven.net, e-mail: mi61@abv.bg

НЕЩО ЗА ЧЕТЕНЕ

Книга
04.07.2019 / 12:53

БОРИС ДЖОНСЪН ПРИРАВНИ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ КЪМ УКРАЙНА

 

До неотдавна само бившите съветски републики, и особено Украйна, се открояваха с този уникален елемент в политическата си система: всички важни външнополитически, а понякога и вътрешнополитически решения, се взимаха не с оглед на националните им интереси, а на митичните им представи за интересите и емоциите на руския президент Владимир Путин. Така например, типичната схема за приемане на решения от официален Киев изглежда по следния начин: Ако Путин ще остане доволен, значи решението е лошо. Ако Путин ще бъде недоволен, значи решението е чудесно. При това, представите им за интересите и емоциите на руския лидер са изключително илюзорни и се базират на проекцията на собствените им психологически комплекси. Не мислехме, че би се намерил друг политик, който да възпроизведе в страната си този украино-грузински модел, но ето, че такъв се намери. Ето, че към Украйна и останалите държави, поразени от „ментален антипутинизъм“ решително се присъедини и Великобритания.

Консервативният лидер Борис Джонсън, който британските медии разглеждат като най-вероятния приемник на подалата оставка Тереза Мей, публикува отворено писмо, адресирано до президента Путин, в което заявява, че британците ще „докажат, че Путин не е прав, веднага след като напуснат Евросъюза на 31 октомври“.

Показателно е, че противниците на Джонсън от левия вестник "Гардиън" още на 27 декември 2018 г. написаха, че „най-добрият начин за противодействие на Путин и Тръмп е да се откажем от Брекзит".

Само че „украинизацията“ на британската политика вече не може да бъде спряна. И двете страни в политическия конфликт в страната сега сверяват своите позиции с предполагаемите интереси на руския президент, а като мощен политически инструмент им служи аргументът, че „трябва да натрием носа на Путин“.

Авторският текст на Джонсън, публикуван на 30 юни в английския "Телеграф", макар и под формата на писмо, адресирано до руския президент, всъщност се явява политически манифест, обръщение към британските избиратели в условията на Брекзит, особено ако се съди по обръщението: „Владимир, не бих искал да акцентирам върху това, но …". Покрай това, Джонсън се опитва да обуе цветните гащи на супер герой, когото биха могли да нарекат „Капитан Либерализъм“ или „Супер либерал“, след като героично защити западния либерализъм от критиките на руския лидер.

Публицистичната безпомощност на британския политик издава тъжната неспособност да напише нещо по-качествено от съчинение на петокласник. Но все пак, текстът е достоен за внимание и коментар, дори само като илюстрация на нивото на съвременния британски политически дискурс.

И така, бъдещия британски премиер обяснява на читателите, а заедно с това и на Путин, защо във Великобритания всичко е прекрасно: „Няма по-добър пример, разбира се, за триумфа на либералните ценности от Британия днес“. Естествено, никой не спори с това, само че този триумф не се харесва особено на самите британци. Джонсън продължава: „Има множество причини, които правят Лондон и югоизточна Великобритания най-продуктивните региони в цяла Европа. Това са часовият пояс, езикът и. т. н. Има и исторически натрупвания на таланти в сферата на изкуството, културата, бизнеса и финансовите услуги. Но има и нещо много по-важно, и това е британското чувство за свобода. Това означава, да живееш според собствените си представи, при условие, че не вредиш на другите, като не се страхуваш от преследване, съд или дискриминация“.

Тук трябва да добавим няколко бележки под линия. Лондон и югоизточна Великобритания са много богати, защото именно тук столетия наред е пристигало награбеното от британските колониалисти. Именно в тези региони е влагала пари и Източно-Индийската компания. Именно тук са се стичали богатствата, платени с кръвта на индийците и зулусите. Именно в Лондон са постъпвали парите, получени от продажбата на наркотици в Азия, след като британците успяват да "зарибят" милиони китайци (виж Опиумните войни). Когато Британската империя се преформатира и преминава от военни грабежи към финансов колониализъм, Лондон става център на световното пране на мръсни пари, а офшорките на Нейно Величество - Британски Вирджински Острови, Джърси, Доминикана и т. н., стават главна дестинация за износ на капитали от Азия, Африка, Русия и страните от бившия СССР.

Отваряме британския "Таймс" и четем мнението по този въпрос на емигриралия от Русия милиардер и бивш колега на Путин от КГБ, Александр Лебедев: „Лондон стана световна столица за пране на пари. А фирмите от лондонското сити помагат на корумпираните чиновници и престъпници от цял свят да укриват трилиони долари от доходите си, получени по престъпен начин“. Друг британски вестник - "Ивнинг Стандарт", пише по този повод: „Базираните в Лондон банки от 2000-та година досега укриват 6 трилиона долара корупционни пари. Градът се е превърнал в „епицентър“ на глобалното финансово обслужване на олигархията“.

Без мръсните пари от Русия, Азия, Африка и Европа съвременния Лондон би приличал на беден и опасен близкоизточен или африкански град. Но благодарение на офшорната финансова империя на Великобритания, Лондон днес изглежда като много богат близкоизточен или африкански град. В конкретният случай, „близкоизточен или африкански“ не е риторичен прийом, а суха констатация на този факт. По данни от преброяването на населението през 2011 г., коренните англичани, шотландци, валийци (Welsh people) и ирландци представляват малцинство в Лондон, а 44% от лондончани въобще не са родени във Великобритания.

Легендарният британския комик Джон Клийз (един от главните герои във филма „Монти Пайтън“ , б. пр.) скоро заяви, че „Лондон вече не е английски град“, за което беше остро критикуван от страна на същите тези западни либерали, които искрено ненавиждат традиционната британска култура и се радват на нейното унищожаване в името на банкрутиралите идеали на мултикултурализма.

На 28 май тази година британската държавна корпорация Би Би Си съобщи, че семейство от сомалийски емигранти, живеещо в Лондон, изпраща децата си в Африка поради „високото ниво на лондонската престъпност“. Въоръжените с ножове банди, както и уличните нападения с киселина, са официално признатият бич на британската столица. Така че тази толерантност, с която така се гордее мистър Джонсън, има много странна насоченост.

Вече писахме, че британските власти се отнасят много толерантно към престъпниците, които „изпират“ през британската финансова система трилиони лири. Но покрай това, те се отнасят максимално толерантно и към етническата престъпност. Така например, на 11 март 2018 г. британският вестник "Сън" излиза със заглавието: „Ужас в Британия…над 1000 деца са били упоявани и малтретирани сексуално от педофили в Телфорд“. Става дума за банда педофили от град Телфорд, в която влизат десетки представители на етническите малцинства, които в продължение на повече от десет години са изнасилвали и принуждавали към детска проституция непълнолетни деца. Въпреки, че местната полиция е била залята от оплаквания, британските органи за опазване на обществения ред, които по времето на разцвета на „телфордските педофили“ са ръководени от колежката на Джонсън - Тереза Мей, отказват да разследват и водят дела, само за да избегнат обвиненията в расизъм и липса на политкоректност. Прокурорът, който все пак има смелостта да води аналогично дело в град Рочдейл, заявява пред Би Би Си, че „това е само върхът на айсберга“. Между другото, „телфордските педофили“ попадат зад решетките изключително поради усилията на няколко отчаяни журналисти, а не в резултат от действията на полицията.

Може да приведем и друг пресен пример за това как британската система проявява търпимост към свободата на мисълта, публикуван в "Индипендънт" на 20 юни т.г. Става дума за разпространен в интернет видеозапис, заснет от британски ученик, подложен на психологическа атака от преподавателя си. Вината му се състояла в това, че се осмелил по време на урок открито да изрази страшната мисъл, че съществуват само два пола. Учителят веднага му обяснил, че подобни мнения може да изразяв "вкъщи" но не и в училище, където трябва да говори само това, което са решили училищните власти.

Толкова прехваленият от Борис Джонсън либерализъм на практика се оказва либерализъм, който допуска само две мнения. Това на британските власти, което е единствено правилното, и всички останали, които са неправилни. Поразително е, че господин Джонсън, като представител на страната, чието богатство се гради върху военни престъпления в миналото и финансови престъпления в настоящето, хули Русия за бедността й, а се гордее с богатството на Великобритания, виждайки в това преимуществата на либерализма.

Нека да проверим наглостта на бъдещия британски премиер чрез цифрите на Световната банка. През 1992 г., веднага след разпада на СССР, Брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия по паритет на покупателна способност е бил малко по-голям от този на Великобритания. Съответно 1 019 трилиона долара срещу 1 004 трилиона долара. С активната подкрепа на „западните либерали“, част от която е и Лондон, през 1998 г. БВП на Русия намалява до 807 029 милиарда долара, а този на Великобритания нараства до 1 375 трилиона долара. След това президент на Русия става недолюбваният от господин Джонсън Владимир Путин и ситуацията рязко започва да се подобрява. Към 2006 г. БВП по покупателна способност на Русия вече е 2 133 трилиона долара, а на Великобритания - 2 103 трилиона долара. Въпреки обвиненията на Запада към Русия за незачитане на либералните ценности, падащите цени на петрола и драконовските санкции, БВП на страната продължава да нараства, като увеличава дистанцията си от британското ниво. По данни на световната банка, за 2018 г. БВП на Русия по паритет на покупателна способност е бил 3 986 трилиона долара, а на Великобритания - 3 074 трилиона долара. Базирайки се на тази статистика, следва да си направим извода, че препоръките на Борис Джонсън не са благо, а икономическа отрова, която в никакъв случай не бива да се приема като лекарство.

Когато Русия следваше съветите на „западните либерали“, икономиката й не растеше, а се свиваше. Но се оказа, че това движение в обратна посока има оздравителен ефект. Вярно, че Русия е още далече от пълната реализация на своя потенциал, но в крайна сметка, посоката на движение е правилна. Впрочем, трябва да кажем, че руската икономика, при всичките й проблеми, което би било глупаво да отричаме, има едно дългосрочно преимущество пред британската. Русия живее за сметка на своите пари, а на Великобритания не й стига дори награбеното, за да подържа жизнените си нужди, та се налага да взема кредити.

Според последните данни на Световната банка държавният дълг на Русия спрямо БВП е 14.17%, а на Великобритания - 116.487%. Не може да не споменем и още един забавен момент. Господин Джонсън се гордее с британската промишленост, но забравя, че във Великобритания британски са само лондонските банки, а всичко друго, което не предполага пране на пари през банки, офшорки или недвижимост, принадлежи на чужденци. Най-ярък пример за това е прехваленият английски производител на автомобили „Jaguar Land Rover“, чийто производствени мощности всъщност принадлежат на индийския конгломерат TATA Motors. Крупни акционери в компанията Aston Martin - производител на прочутите автомобили на Джеймс Бонд, са италианският инвестиционен фонд Investindustrial Advisors Ltd и кувейтският олигарх Najeeb Al-Humaidhi. На свой ред, Bentley Motors Limited принадлежи на немския концерн Volkswagen Group, а Rolls-Royce Motor Cars Limited - на немския концерн BMW.

Ако тръгем да изброяваме, в този списък ще попадне практически цялата британска икономика, с изключение на финансовия сектор и недвижимите имоти - като се започне от водоснабдяването на Лондон, което се осъществява от компанията Thames Water, собственост на канадско-кувейтски и китайско-австралийски консорциум и завършим с електроразпределителните мрежи, които са собственост на хонгконгски фондове и американски корпорации, но не и на Англия.

Борис Джонсън вероятно ще стане премиер на страна, в която собствените й граждани ще бъдат по скоро арендатори, отколкото собственици, ако не броим една малка прослойка от наследствени финансово-административни аристократи. Едва ли тази позиция му позволява да чете нотации на лидерите на великите държави.

Той силно преувеличава връзката между политическата система и икономическия ръст. Историята познава случаи на успешни икономики както в „хиперлиберални страни“, така и в държави, които изобщо не се вписват в представите на Джонсън за либерализма. Достатъчно е да си спомним за Сингапур, военните диктатури в Южна Корея и Чили, а най-вече и в съвсем нелибералните, според западните разбирания на този термин, Китай или Виетнам.

Но има един политически фактор, който притежава желязна предикативна сила в икономически смисъл: започнат ли политиците в една страна да разговарят с избирателите си и света на езика на украинските политически агитки и да искат да докажат нещо на Путин и Русия, знайте, че ви очакват беди. И то най-вече в икономиката. Ако все пак до властта в Лондон се доберат тия, за които най-важния приоритет е да „натрият носа“ на Путин, то тогава британците са достойни за съжаление.

Автор: Иван Данилов, ria.ru

Превод: Никола Стефанов

Източник:https://ria.ru/20190702/1556092034.html

Още снимки от новината

Борис Джонсън

 

 
 

Copyright © 2008-2019 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев