ТРЪМП КАНИ РУСИЯ ДА СЕ НАМЕСИ В ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ПРЕЗ 2020 Г.

Много забавно е човек да наблюдава как Доналд Тръмп прилага срещу своите опоненти типично украински риторичен прийом. При това, той прави това толкова ефективно, че американските медии даже не знаят как адекватно да реагират.

В интервю за телевизионния канал АВС Тръмп призна, че ако получи компромат за своя политически конкурент от чуждестранен агент, то той ще се възползва от компромата и няма да съобщи нищо на ФБР. Тоест Тръмп даде ясно да се разбере, че не вижда нищо осъдително в едно такова свое поведение. Това много напомня за коронната фраза на украинските политици, „а шо такого?“ (и какво от това?). По-нататък Тръмп казва: „Това не е намеса, това е информация и си мисля, че бих я приел. Ако си помисля, че нещо не е както трябва, тогава бих отишъл във ФБР, но само ако реша, че нещо не е както трябва. Но когато някой прави „изследване на политическите опоненти“, той идва при мен именно с резултата от изследването… О, дайте да позвъним на ФБР! Те нямат достатъчно агенти, за да се оправят с това. Когато вие, като журналисти, идете при конгресмените и честно им кажете нещо, те също правят това, т.е. приемат информацията. Така си е, те винаги са правели това. Това се нарича „изследване на политическите опоненти“.

Като реакция на изявлението на Тръмп, политиците от Демократическата партия и съчувстващите им медии не измислиха нищо по-добро от това да го обявят за предател и да заявят, че той буквално кани външни сили да се намесят в американските избори, като му дадат някакъв вкусен компромат за кандидата за президент от Демократическата партия. Ръководителят на Комитета по разузнаване към Конгреса на САЩ,Адам Шиф даже демонстрира определени телепатични способности и увери конгресмените, че „Русия ясно е чула поканата на Тръмп да започне атака“, като се подразбира, че целта на атаката ще бъде американската избирателна система.

Говорителят на американския Конгрес Нанси Пелоси заяви, че на президента му липсва морален компас, като каза следното: „Това, което вчера вечерта каза президентът, за пореден път ясно показва, че той не прави разлика между това кое е правилно и кое не е. И това е най-приятното, което мога да кажа за него. Ако той наистина не разбира тази разлика, това обяснява нелепото му поведение. Вижте, сега той отправи покана за намеса в нашите избори на чуждо правителство“.

Журналистите също не останаха по-назад. "Вашингтон пост" излезе със заглавието: „Тръмп отново предава страната си, отправяйки покана за чужда намеса“. "Ю Ес Ей Тудей" зададе въпроса: „Тръмп кани чужденци да се намесят в изборите през 2020 г. Защо той не защитава страната си?". Проблемът обаче е в това, че в поредния опит в надпреварата да бъдат потърсени възможности, които да уличат Тръмп в изобличаващи го връзки с Русия, вашингтонският естъблишмънт и медийните му приятели копаят гроб на самите себе си, от което Тръмп в бъдеще няма да пропусне да се възползва.

Въпреки че тази тема вече не е на първите страници на американските вестници, с увереност може да се каже, че екипът на личния юрист на Тръмп и бивш нюйоркски прокурор Руди Джулиани продължава активно да копае по темата „Украйнагейт“. Да напомним, че този скандал възникна за това, че голямата част от компромата за ръководителя на изборния щаб на Тръмп беше предоставен от привърженици на Демократическата партия на САЩ с усилията на високопоставени украински чиновници. Когато дойде времето и Джулиани притисне администрацията на Зеленски с искане за официално потвърждение на тези факти, тогава демократите, които сега твърдят, че не трябва да се приемат компромати от чужденци при никакви обстоятелства, ще се почувстват болно и обидно. Особено, ако този скандал избухне близо до финала на президентската избирателна кампания. Даже ако Джулиани не успее да получи официално потвърждение от Киев, за което впоследствие ще накара Зеленски страшно да съжалява, то събраните вече данни и сега са достатъчни да нанесат сериозна щета върху имиджа на демократите.

Но най-голям интерес представлява даже не „украинското досие“, а това, че от вниманието, което предизвика въпросът за допустимостта от използване на чуждестранен компромат ,Доналд Тръмп лично се запозна с творчеството на руските политически пранкери. За това той съобщи в Туитър следното: „Когато сенатор Марк Уорнър подробно и обстоятелствено обсъжда крайно негативна информация за мен с един талантлив шоумен, който го будалка, че е руски агент, мислите ли, че той се свърза с ФБР? Не. Той даже не сподели тази информация със сенатската комисия по разузнаване, на която е член. Когато конгресмен Адам Шиф проведе по телефона разговор с друг човек, който също толкова убедително се преструваше на оперативен работник от руските разузнавателни служби, дали той си помисли, че трябва за това да уведоми ФБР? Не! Работата е там, че фалшивият лов на вещици е гигантска афера, в хода, на която демократите и други, наистина лоши хора шпионираха моята избирателна кампания“.

Отчитайки факта, че на страната на Тръмп има все пак минимум един екип от медийни експерти, които могат да организират аналогични операции (т. нар. Project Veritas), можем да очакваме, че фейкови предложения за даване на компромати срещу Тръмп ще се изсипят като рог на изобилието върху неговите опоненти, превръщайки се след това в поредния скандал. Това ще има благоприятни последствия и за Русия, след като американските сенатори и конгресмени започнат да виждат във всеки рускоговорящ политически активист или във всеки журналист потенциален пранкер, или агент на Тръмп, това силно ще затрудни работата на руските антидържавни организации подкрепяни от САЩ. Тогава ще бъде трудно да получиш грант или стипендия в елитен чуждестранен университет, когато високопоставените ти американски партньори страдат от тежка параноя.

Но, ако трябва да говорим сериозно, в момента наблюдаваме окончателния демонтаж на някога великата американска политическа система, която бе основана на два важни принципа: Първият е, че победената в политическата борба страна след поражението си губи само властта, но никога не губи парите, свободата и общественото си уважение. Този принцип винаги е предпазвал от превръщането на политическата борба в гражданска война и е защитавал пъстрото американско общество от разкол по линия на политическото противопоставяне. Вторият забравен принцип е, че не трябва в името на политическата победа да се използват забранени прийоми. Въпреки че този принцип все още се съблюдава, макар и доста условно, готовността, при каквито и да е обстоятелства, да поставяш общонационалните интереси над интересите на своята партия, беше важно конкурентно преимущество на американската политическа система през втората половина на ХХ век.

Днес американските политици от двете страни на идеологическата барикада вкараха в политическия живот на САЩ и това оръжие, което доскоро използваха само против външните си врагове. Тоест прилагане на технологията за разделяне на обществото и тотална дехуманизация на политическите опоненти, при това не само на лидерите, но и на редовите им привърженици. На свой ред това доведе до готовност и на двете страни да си сътрудничат с каквито и да било чужди сили, само и само да победят опонентите си. Тази тенденция е сериозен индикатор за деградация на империята. И от подобна готовност до готовността да стреляш на улицата по тези, които „гласуват неправилно“, има само една крачка. И САЩ рано или късно ще я направят. А ние не си струва да повтаряме тяхната грешка.

Автор: Никола Стефанов за "Гласове"

По материали от: Washington Post и Newsweek