НАЛАГА СЕ ОТНОВО ДА БЪДЕ СГЛОБЕНА ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА КАРТИНА

В продължение на десет години Европейския парламент беше предимно формално учреждение, чиято задача бе да символизира евроинтеграцията и да имитира общоевропейското представителство на народите. В него се избираха предимно политици по остатъчен принцип, тоест такива, които вече са се отказали от амбициите си на национално ниво и са готови да довършат кариерата си на спокойно и високоплатено място. На изборите за Европейски парламент винаги са гласували много по-малко избиратели, отколкото на тези на национално ниво. Избирателите знаят, че от това гласуване не зависи техния живот. С времето, парламентът придоби допълнителна функция - да бъде индикатор за това не какво мислят европейците, а какво е на сърцата им.

Движещият механизъм за това е известен. Ако хората делегират представители на протестните (сега е прието да ги наричат популистки) партии в парламента на собствената си страна, или пък подкрепят някой от тях за поста президент, те рискуват да получат неопитни управляващи или непрофесионални администратори. Европейците по принцип са прагматични хора, така че не желаят да доверят на случайни хора съдържанието на портфейлите си.

А в Брюксел и Страсбург могат да изпратят когото и да било, защото практическите последствия са никакви,

но затова пък това е възможност да покажат среден пръст на истаблишмънта. Неслучайно именно в Европарламента изгряха над стара Европа звездите на такива ярки фигури, като Марин льо Пен или Найджъл Фараж.

Тази година в изборите не само, че имаше интрига, но и самите избори се оказаха в центъра на общественото и медийно внимание. Разгоряха се сериозни страсти. Уважаваните европейски политици и медии, от страна на мейнстрийма, всячески си стремяха да повишат значимостта на гласуването, превръщайки го в решаваща битка за оцеляването на ЕС. Те внушаваха, че стремящите се към властта нелиберални, националистически и евроскептични сили ще спрат възходящото движение на ЕС, като се опитат да върнат континента в „първобитното“ му, тоест в доинтеграционното му състояние, с всички произтичащи от това кошмари. Освен това, тези деструктивни еврокандидати от европейските страни, представете си, аплодират Путин, Тръмп и Си Дзинпин, които желаят европейската мечта да се провали в ада и тогава те да успеят да подчинят Европа на злата си воля.

Подобна истерия веднага кара страничния наблюдател да си зададе някои въпроси. Например, защо сякаш се повтаря кампанията на привържениците на ЕС във Великобритания преди референдума през 2016 г.? Тогава еврооптимистите също залагаха на заплахи и страхове, но решението за Брекзит все пак не се провали. Предвиждайки по-нататъшното развитие на събитията, бих споменал и за самосбъдващите се пророчества. Говорите за крах, тогава ще го получите. Макар че Брекзит би могъл да стане, ако не рутинен, то поне напълно управляем процес.

Но изборите за Европарламент минаха и не предизвикаха катастрофа, макар че показаха картина на дълбоки промени в европейския политически ландшафт. Успехът на националистите е налице, но той не успя да подкопае почвата под краката на европейската политическа класа. Просто тя стана по-нестабилна, но европейската бюрокрация не беше свикнала с това. Главният извод, който може да се направи от гласуването през май 2019 г. е, че

настъпи краят на епохата, когато европейската политика се управляваше от двете крупни политически партии-консерватори и социалисти.

Те заедно имаха мнозинство във всички комисии и състави на Европарламента, което им позволяваше в процеса на пазарлъците и споразуменията да определят властовите конфигурации. Това се отнасяше преди всичко до формирането на Европейската комисия, като управляващ орган на ЕС, и избора на нейния председател. А в последните десет години и до председателя на Европейския съвет, състоящ се от ръководителите на държавите и правителствата на страните-членки на ЕС, т.е. условно казано, те назначаваха премиера и президента на единна Европа.

Съвместното доминиране на класическите десни и леви консерватори и социалдемократи имаше системен характера и отразяваше баланса на интересите, институциите и обществените настроения, наложили се в Европа през втората половина на ХХ век. Тоест в периода на изграждането и впечатляващото развитие на европейския модел. А корените на този модел можеха да се открият в идейните битки в Европа в средата на XIX век. Тогава под влиянието на възникващите политически нации и социално-икономическия напредък се формира съвременният политически ландшафт. Сега този ландшафт отива в миналото.

За всяка отделно взета страна ситуацията е различна, но общата тенденция е следната:

социалистите рязко се провалят почти навсякъде, като единственото голямо изключение е Испания.

Те губят не само подкрепа, а и собственото си политическо лице. Консерваторите, се хлъзгат по нанадолнището, макар и не толкова бързо, но напълно видимо. И едните, и другите се оказаха жертви на курса на подчертан центризъм и идеологическо сближаване, който се наложи след Студената война. Тогава на политиците им се стори, че времето на схватки е преминало и съществува само един правилен коловоз, по който трябва да се движат, без да се отклоняват в други посоки. До някое време това работеше, но успоредно с усложняването на политическата обстановка в света, хората поискаха ясно да бъдат очертани идеологическите позиции. Този тренд се потвърди и на тези избори.

Фаворити станаха тези, които не се бояха твърдо да обявят своите позиции.

Най-вече това бяха националистите, чиито обощоевропейски трибун стана италианецът Матео Салвини, който развя знамето на антиимиграцията. А заедно с него и „зелените“, които активно се ангажираха с темата за климатичните промени, под която централна тема вървеше цялата им реторика за демокрация и човешки права. Но най-важният резултат от тези избори бе раздробяването на Европейския парламент, който трудно може да бъде структуриран вече по идеологически или по някакви други критерии.

Това състояние отразява точно състоянието на нещата в европейската политика, чиято по-нататъшна посока на развитие е меко казано непонятна. Именно затова относителен успех имат тези, които могат да привлекат избирателя с ясни и разбираеми лозунги и с непричасността си към политиката, провеждана през изминалите години. Най-значими са резултатите от гласуването за двете най-големи държави в ЕС, Германия и Франция. В тях Макрон и Меркел също не постигнаха желания резултат. Движението на Макрон „Напред“ отстъпи пред партията на Льо Пен, а блокът ХДС/ХСС на Меркел запази лидерството си, но забележимо загуби подкрепа от избирателите. Получава се така, че двама ръководители, приемани като потенциалните инженери на европейската трансформация, не са в добра форма.

Други фигури с подобна тежест в Европа няма.

Никой от фаворитите в днешното гласуване, нито от страна на националистите, нито от „зелените“ не може да достигне до планката на европейско ниво. Много показателни са и резултатите в Австрия. Без да вземаме предвид политическия скандал с Щрахе, който избухна преди седмица, смаза правителството и опозори крайнодясната Партия на свободата, Народната партия на канцлера Курц сериозно засили своите позиции. Самата Партия на свободата пък загуби само 2 процента от гласовете в сравнение с предишните избори и не настъпи никакъв срив. Повтаря се американският феномен на Тръмп, чиито привърженици игнорират потока от обвинения от страна на опонентите му, защото считат, че те са или поръчка, или клевета. Интересен симптом е, че за истаблишмънта информационната машина мълчи, а върху Курц и неговия неприемлив партньор се нахвърли цяла Европа. Целта беше очевидно да се нанесе смазващ удар върху цялата национал-популистка вълна.

Изборите през 2019 не доведоха до колапс ЕС, както плашеха привържениците на интеграцията.

Но те потвърдиха факта, че в Стария свят настъпва друга политическа ера. Ще бъдат необходими години преди Европейският съюз да приеме нова форма и нов вътрешен баланс, а практиката ще покаже кои от идеите и силите, намиращи се днес във възход, реално са жизнеспособни и кои ще изчезнат като еднодневки.

Карикатурният символ на днешната изборна кампания беше участието в изборите на Великобритания и съкрушителната победа на партия „Брекзит“ в изборите в страната. Абсурдността на тази ситуация се състои във факта, че в европейските избори взема участие партия, която е категорично против Евросъюза като идея. Изводът за външните партньори на ЕС е ясен. Докато всички елементи от разпадналата се картината не се подредят в нова мозайка, едва ли е възможен съдържателен диалог с Европейския съюз. Обединението ще бъде напълно ангажирано с решаването на вътрешните си проблеми, още повече, че проблемите с устройството на Евросъюза в момента не се решават, а само се натрупват. Предстои интересен, но не много продуктивен процес. А той е още в самото начало.

Автор: Фьодор Лукянов, Профиль

Превод: Никола Стефанов

http://www.glasove.com/categories/na-fokus/news/nalaga-se-otnovo-da-byde-sglobena-evropejskata-politicheska-kartina