Спомнете си учудените лица на водещите на новините по телевизионните канали в края на президентската надпревара през 2016 година. Как въобще е възможно Тръмп да победи, когато според всички прогнози силно изоставаше от Хилари? Самата Хилари Клинтън незабавно обвини Джеймс Коми (бившия директор на ФБР), твърдейки, че неговите изявления за необходимостта да бъде възобновена проверката на електронната й поща, заради изтичането на информация, е довела до загубата й на изборите. Тогава хората внезапно откриха, че „работническата класа“ (термин отдавна забравен, поради асоциирането му с марксизма) и особено белите работници, ядосани от икономическия застой, проблемите с миграцията и фаворизирането на малцинствата приемат горещо клоунадата на Тръмп. Когато обаче се появиха слухове за „руска намеса“ в изборите, а отиващият си президент Обама възложи на разузнавателните служби на САЩ да му подготвят Национална разузнавателна справка по този въпрос, именно това бе посочето като причина за поражението на Клинтън. Не Коми, не идеологически изостаналите бели работници. Не Русия. Не Путин. Не олигарсите. Не „проруските украинци“. А, така, както активистите, които преди време се стремяха да обявят Обама за нелегитимен президент, понеже не е американец, така много от противниците на Тръмп също се постараха да го обявят за нелегитимен, защото е бил чужд агент.

Без значение е колко доказателства ще им бъдат предоставени за непричастността на президента към какъвто и да било заговор, те са сигурни, че той обича Русия. Защо, по-дяволите, той не заклеймява Путин, както всички нормални хора? Отчетът на разузнавателните служби от 6 януари 2017 г. беше груба фалшификация, в която подробно се разказваше за позитивните отзиви на руската преса за Тръмп и за „фейковете“, пуснати от руснаците в американските социални мрежи. Независимо от абсурдността на тези данни, те бяха приети като убедително доказателство за намесата на Русия в изборите, което беше потвърдено и от всички разузнавателни служби на САЩ.

В тази връзка Конгресът помоли генералния прокурор Джефри Сешънс да назначи специален прокурор за по-нататъшно разследване на случая. Сешънс си направи самоотвод, като го обоснова с факта, че по време на предизборната кампания се е срещал с официални представители на Русия, въпреки че срещите му са били съвсем невинни. Тръмп, разбира се, беше бесен от този самоотвод, наричайки го лично предателство. Заместникът на генералния прокурор, Род Розенштайн, обаче възложи делото на уважавания от всички Роберт Мълър, който без да бърза, работи върху него в качеството си на специален прокурор в продължение на две години. Тръмп, който се дразнеше от самото разследване, често изказваше съмнения в професионализма на Мълър, а пресата пък превъзнасяше неговата методичност, компетентност и аполитичност.

Докладът на Мълър истински разочарова русофобите

По време на цялото разследване непрекъснатият поток от обвинения, които едва ли имаха отношение към намесата в изборите, подхранваше надеждата, че най-накрая ще излязат наяве някакви сериозни доказателства за вината на Тръмп. Водещите телевизионни канали затаиха дъх в очакване кога ще излезе докладът на Мълър, макар че няколко дни преди неговата публикация се разнесе слухът, че той ще донесе „разочарование“. След това, само за час, рухнаха всички надежди, когато главният прокурор Уилям Бар публикува кратко съдържание на доклада в обем от четири страници, от които стана ясно, че няма неопровержими доказателства за сговор с Русия. Какъв ужас! Срам, печал, тъга, униние, чувство на обида и досада! А какво унижение за Рейчъл Медоу (телевизионна водеща и политически коментатор в MSNBC), която вече виждаше как пада необосновано високия й рейтинг!

До този момент стремежът да бъде свален Тръмп, най-вероятно чрез импийчмънт, се базираше на примитивна русофобия в стила на Студената война. Колко пъти ни убеждаваха, че членове на правителството на Тръмп умишлено са премахнали от политическата програма на републиканците бележките за предоставяне на военна помощ на Украйна, което е признак за явно раболепие пред Русия? Това беше основа за разсъжденията на онези, които се опитваха да докажат, че заговор е имало. Тоест, ние трябваше да мислим, че доставката на летални оръжия за правителството в Киев, което е пълно с неонацисти, е нормалният курс на Вашингтон, а всякакви агенти на Путин, като Пол Манфорт, се стремят да ни отклонят от него.

Впоследствие се оказа впрочем, че Тръмп подкрепя идеята за военна помощ на Украйна и предприе като цяло множество враждебни към Русия стъпки, така че в руско-американските отношения настъпи най-лошия за последното десетилетие период. По едно време Тръмп съвсем обосновано постави под въпрос самото съществуване на НАТО, но в заключение, както отбеляза генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, той помогна то да бъде подсилено и подкрепи неговото разширяване. Възможно е такива действия да се дължат на неговата неуравновесеност и нерешителност, а възможно е и на неговата особена възприемчивост към възхваляващите го речи на хората в униформа. Но, във всички случаи, това не внушава доверие на света към Америка. Много често Тръмп публикува в Туитър някакви мнения на съветниците си, от които веднага се отричат първо генералитетът, а след това и лукавите му съветници Помпео и Болтън.

Сега вече Тръмп може да говори с Русия

Тръмп може вече да заяви, че докладът го е изчистил от подозренията за връзки с Русия и има достатъчно политическа тежест и свобода, за да осъществи контакт с втората в света велика ядрена държава. Тръмп е способен да мисли нестандартно. През юни 2018 г. той дори разглеждаше възможността да признае присъединяването на Крим към Русия. Съмнявам се, че щеше да направи това, но също така не очаквах, че ще признае анексията на Голанските възвишения от Израел в нарушение на международните норми. Но най-малкото, което поне може да направи, е да обещае на Путин да спре разширяването на НАТО, от което ще спечели целия свят.

На 25 март Столтенберг напомни за обявените за първи път през 2008 г. намерения на НАТО да приемат в състава си Грузия и Украйна. Също така през 2008 г. САЩ признаха Косово за независима държава, на чиято територия сега е разположена огромна база на НАТО. Русия, като дългогодишен съюзник на Сърбия, беше крайно възмутена от тези действия на САЩ и в отговор на това, след непродължителен военен конфликт в Грузия, призна отделянето на републиките Южна Осетия и Абхазия. Конфликтът с Грузия последва гибелта на руски миротворци по време на атаката на грузински военни формирования срещу Южна Осетия и Москва го представи пред международната общност като акт на самозащита.

По подобен начин, след преврата в Украйна през 2014 г., зад който стояха САЩ, последва анексирането на Крим и подкрепата за сепаратистите. Присъединяването на Грузия и Украйна към НАТО ще доведе дотам, че европейската част на Русия практически ще се окаже напълно в обкръжението на Алианса. Действията на Русия бяха насочени към предотвратяване на тази ситуация. Независимо от това, бившият норвежки премиер Столтенберг, активно подкрепящ войната на САЩ в Ирак, заяви в Тбилиси по време на съвместните учения на Грузия и НАТО, че в крайна сметка Грузия ще стане член на НАТО и „Русия нищо не може да направи против това“. Столтенберг смята, че мирът ще бъде стабилен, само когато антируският военен съюз граничи на юг с Русия, така както сега граничи на север с Естония и Латвия. Тогава Русия вече ще има работа с един практически монолитен, континентален, европейски, военен блок.

Рядко може да чуеш от някой нормален човек, че това е най-доброто решение за мирното съвместно съществуване. Практически всички водещи новинарски агенции вярват в предразсъдъците, че: Русия е наш противник, който пречи за осъществяване на интересите ни в целия свят; НАТО е добра организация, гарант на мира и сигурността; капитализмът е нещо хубаво, а социализмът е лошо. И макар, че предишната социалистическа Русия напълно се върна към капитализма, а НАТО се ръководи не от противопоставянето си на комунизма, а от банална русофобия и остатъци от манталитета на Студената война, които са видими и днес, това не пречи на коментаторите в медиите да наричат съвременните руснаци „съветски“.

Русофобията и атаката срещу социализма

Водещият на програмата в MSNBC Morning Joe, Вили Гейтс задаваше на гостите си въпроси от сорта на: „Съгласни ли сте, че капитализмът се превърна в положителна историческа сила“? или „Какво мислите за движението на партията в посока към социализма?". Той много искаше капитализмът да се възприема като идеологическа догма. Затова гостите в предаването му бяха силно възмутени, когато Тръмп обяви извеждането на американските войски от Сирия, които пребивават там с мотива, че „не могат да предадат съюзниците си“, а не на някакво законно основание. По същия начин зрителите реагираха, когато Тръмп каза, че има надежда за излизане от Афганистан и по-добре, ако това стане по-рано, отколкото късно.

Русофобията е част от целия спектър на илюзии, включително и идеята, че капитализмът е една най-добрите възможни системи, че „смяната на правителства“ води до демокрация, че военните от САЩ се сражават и умират „за нашата свобода“ и че за мира в целия свят е необходимо 200 хил. американски военни да пребивават в 150 страни. Това са негласните догми, в които вярва страната ни. Личният адвокат на Тръмп, Руди Джулиани, предизвика почуда и възмущение в страната, когато заяви в интервю за CNN, че: Няма нищо лошо в това да получим информация от руснаците. Важно е това от кой източник идва тя“. Джулиани е реакционно животно, но тук той уцели в десетката. Твърде дълго битуваше мнението, че контактите с руснаците са много по-нежелателни, отколкото да речем, контактите, с немците, уругвайците, оманците или канадците. Такива контакти крият в себе си заплаха и за тях трябва незабавно да се съобщава на ФБР. Защитавайки своя клиент, Джулиани едновременно с това, демистифицира русофобията и противодейства на очернянето на президента, което е чудесно.

Може би Тръмп трябва да бъде отстранен, но не за да бъдат укрепвани позициите на русофобите в тази империалистическа страна. Както беше казал Маркс, трудещите се в света нямат своя страна. Всички ние живеем в страни, ръководени от управляващата класа, която се опитва да обедини народа, използвайки патриотични безсмислици и заплашвайки го постоянно с надвисналата над него „външна“ опасност. Идеята, че НАТО защитава Северния Атлантик и други територии от Русия, която уж се стреми към експанзия, е една от тези догми, които с радост подхваща всяка „говореща глава“ от CNN. Но в действителност това просто са глупости. Преди време Тед Карпентър в статия за The National Interest, отбеляза следното: „НАТО беше създадено, за да решава проблемите по време на Студената война. Сега той е остарял, не отговаря на реалностите на XXI век и се превърна в непосилно бреме за САЩ“.

Член 5 от устава на Алианса гласи, че ако една държава член на НАТО бъде нападната, всички останали натовски държави са длъжни да й се притекат на помощ. Да предположим, че мечтата на Столтенберг Грузия или Украйна да станат членки на НАТО се сбъдне и те атакуват руснаците, за да възстановят контрола си върху Южна Осетия или Донбас. Ще бъде ли задействан тогава член 5, както бяха задействани клаузите от тайните договори, когато Европа влезе в Първата световна война? Само че сега, ако бъде задействан този член, това вече ще бъде Трета световна война.

Русия в света

Русия подкрепи светската власт в Сирия, което беше за предпочитане пред "Ислямска държава" или „Ал Кайда“. Тези главорези и сега биха продължили да взривяват църкви в Дамаск, шиитски джамии и синагоги и да убиват деца, ако бяха завзели властта заедно със своите „умерени“ съюзници, зад които стояха американците, както силно се надяваше Хилари Клинтън. Изглежда, че голяма част от сирийците са благодарни на своя отдавнашен съюзник, Русия, затова, че руснаците не допуснаха да стане катастрофа по либийски сценарий и демонстрираха забележителна способност да координират действията си с разнородни сили, като иранската Революционна гвардия, бойците от „Хизбула“, иракските бойни групи, кюрдските пешмерги и дори Турция, в името на запазването на сирийската държава.

През това време САЩ успяха да вербуват само шепа сирийски бойци, за да могат с техните ръце да водят война срещу режима на Асад. По тази причина Тръмп каза, че предпочита със сирийския въпрос да се занимава Русия или дори Иран. За него Сирия, без съмнение, е една от тези „глупави страни“, която не заслужава особено внимание. Тогава може би ще я остави на спокойствие или, в краен случай, ще се договори с руснаците за премахване на последните останали бойци от "Ислямска държава". Във връзка с операциите си в Сирия, Русия установи сътрудничество с разузнаванията на Иран и Ирак. Тя беше партньор и на САЩ в преговорите за договора с Иран, от който, разбира се, Тръмп реши да излезе по позорен начин. Също така Русия подържа конструктивни отношения със Северна Корея и би могла да помогне в ядрената сделка с КНДР, но разбира се, ако САЩ имат сериозни намерения. Осмелявам се да кажа, че министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров е много по-уважаван в света, отколкото любителя на библейски аналогии, Майк Помпео.

Самонадеяност и вторични санкции

САЩ имат намерение нагло да провокират такива велики държави, като Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Турция, разпореждайки им да прекратят търговските си връзки с Иран. В решимостта си да изпълни предизборното си обещание, Тръмп саботира най-добре съгласуваното и позитивно международно споразумение от много години насам, изисквайки от иранските молли да приемат всички искания на САЩ в замяна на възможността да търгуват с нефт. Тоест, Америка не разрешава да се купува нефт от страна, с която всички останали страни в света, освен САЩ, Израел и ОАЕ, искат нормално да си сътрудничат, а не да я унищожат. В наши дни Русия едва ли би си позволила такава оскърбителна заплаха. Това е същата тази концепция за „изключителността на Америка“, с която в последно време все по-често се успокояваме. Светът е изморен от това. След като европейците изработват стратегия, за да избегнат вторичните санкции на САЩ и предупреждават, че тези санкции застрашават Атлантическия алианс, очевидно е, че те имат намерение да дадат сериозен отпор на Тръмп.

Днешният курс на САЩ, под ръководството на президента, е движение в посока към разширяването на НАТО, задънена улица в отношенията със Северна Корея, противопоставяне с Иран, по-нататъшно изпращане на войски в Либия, Нигер, Мали, Сомалия и навсякъде, където се сети. Това почти не се различава от САЩ при Обама. Страната се движи към създаване на проблеми в отношенията с Европа, отчасти поради това, че европейците виждат в експанзионистичните войни, които Вашингтон води, основния източник за проблемите си с имигрантите и щети за европейския бизнес от настойчивостта, с която САЩ налагат санкции на Русия. Въпреки успехите на неофашистите в Латинска Америка, народите там са уморени от намесата на янките, а пък във Венецуела въобще нямат намерение повече да ги търпят. Русия и Китай вече предложиха на Мадуро помощ за противодействие на замислите на САЩ.

Тръмп и Путин

Възможно е Владимир Путин да е жесток, лицемерен, корумпиран и неприлично богат полковник от КГБ. Също така е възможно по негова заповед да са били убивани журналисти и опозиционери. Но той е и много остроумен, красноречив, внимателен и дипломатичен. Освен това на него му се удава да общува както с Иран, така и със Саудитска Арабия, което Тръмп не успява да направи. Напълно възможно е той да установи отношения на взаимно разбирателство и с новия украински президент Владимир Зеленски, може да се споразумее с него за реално изпълнение на минските договорености с посредничеството на Русия и ОБСЕ, като мине и без мнението на Щатите. Той вероятно има много по-приятелски и по-уважителни отношения с Ангела Меркел и Еманюел Макрон, отколкото Тръмп. Той не пречи на подобряването на отношенията между САЩ и Запада.

На Тръмп му липсва стройната фигура на Путин, неговия стоманен поглед, умението му да говори на сложни теми, разсъждавайки стремително и трезво. Колкото и силно да желае Тръмп да получи Нобелова награда, това не е шапка за неговата глава. Тръмп просто е един жалък шут, който по-скоро напомня за Борис Елцин, с тази разлика, че не е пияница. САЩ подкрепяха Елцин, когато той ръководеше създаването на олигархично-капиталистическата система, която и сега процъфтява, и която, както е известно се установи в резултат на намесата на САЩ в руските избори през 1996 година.

Между другото, докладът на Мълър показа, че Тръмп не е руски агент и руснаците не са повлияли на изхода на изборите в САЩ. Сами по себе си тези обвинения само наливат масло в огъня на ирационалната международна вражда в контекста на плановете за по-нататъшно разширяване на НАТО, които едва ли подлежат на обсъждане от американците в тази „прекрасна и свободна“ страна. Ако демократите настояват за по-щателно разследване след доклада на Мълър и намека му, че Конгресът трябва да реши дали Тръмп е възпрепятствал разследването, те рискуват да се превърнат в партия на новата Студена война, а не в партия на потенциалното сближаване. Ще бъде много печално, ако сега, в този рядък отрязък от време, когато най-после започнаха дебати в медиите за капитализма и социализма, подкрепящи успехите на „демократичните социалисти“, и се появи партия, която пледира за безплатно висше образование, облекчаване бремето на дълговете, всеобщо здравеопазване и даже против по-нататъшното участие в империалистическите войни, да продължаваме да гледаме на света през призмата на баналната русофобия.

Днес дори някакъв незначителен инцидент на границата на Естония може да доведе до Трета световна война, защото членките в НАТО ще изпълнят своите уставни задължения за колективна война срещу Русия. „Няма нищо лошо, че получаваме информация от Русия“, казва Джулиани. Няма нищо лошо да се говори с тях. Днес главна тема в дневния ред на САЩ трябва да стане темата за разпускането на НАТО. Сега, след разпадането на Съветския съюз и 38 години след прекратяването на Варшавския договор, е най-подходящото време да се замислим за това.

Автор: Гари Луп, Counterpunch

Гари Луп е професор по история и преподавател в катедрата по религия на университета Тъфтс.

Превод: Никола Стефанов

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/vreme-e-za-trymp-da-govori-s-putin