Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазар, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания, последна от земния живот на Иисус Христос. Названието “страстна” идва от славянската дума “страсть”, което означава “страдание”. Това е най-тъжният период през годината за всички християни. Тъжен, но същевременно изпълнен с надежда и очакване на Възкресението. По парадокс нашата мъка е радостна, защото знаем, че смъртта е победена. Както се пее в Пасхалния тропар: "Христос възкръсна от мъртвите, като чрез Своята смърт победи смъртта и на ония, които бяха в гробовете живот подари".

В тези дни ние изминаваме пътя от “Осанна” до “Разпни го”. Два призива, в които е заключена драмата на човешкото сърце. На Цветница посрещаме Христос като Цар, а на Разпети петък Го изпращаме на смърт. Смърт, чрез която Божият Син ни подари вечен живот.

През тази седмица в храмовете се извършват специални богослужения, правещи ни причастни към последните дни на Спасителя.

Велики понеделник е денят, в който Христос влиза в Йерусалимския храм, който е пълен с търговци. Той ги пропъжда, защото храмът е място за молитви, а не за търговия. В този ден се размишлява над образа на безплодната смокиня, символ на човешката душа, която не познава молитвата и покаянието (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22).

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Разказва притчата за десетте мъдри девици и притчата за талантите (Мат.25:1-13) (Мат. 25:14-30).

На Велика сряда ще чуем разказа за блудницата, която със сълзите си и драгоценно миро помазала краката на Спасителя. Христос й обещал, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в пример за подражание. През този ден Юда се утвърдил в намерението си да предаде Своя учител.

На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). На нея Христос, като завещал новата заповед за любов към всички. Той казва на учениците Си, че ще бъде предаден. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се моли до идването на предателя.

В четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.

Велики или Разпети петък е денят на Христовите страдания. Денят, в който Той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество.

На Велика събота майката на Иисус Света Богородица Го оплаква, заедно с няколко жени носещи миро. Христос е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража.