ВЛАДИМИР ШЕЙТАНОВ: КОРУПЦИЯТА Е КОНСТИТУЦИЯТА НА ДНЕШНА БЪЛГАРИЯ

"Корупцията е тайна единствено и само за корумпираните. Това са единствените хора на земята, които не са чували за корупция. Никаква ЕК и Държавен департамент не са в състояние да ги убедят в обратното. Често си задавам въпроса - а каква полза имат няколко осъдителни присъди, когато икономическата база на обществото ражда непрекъснато корупция. Това са белите дробове на това общество. То не може да съществува без нея. Корупцията е Конституцията на днешна България... Безполезно и бих казал – наивно, е да мечтаем за честни висши магистрати, когато те се формират професионално от институциите на корумпираната държава. Тази държава не позволява на магистратите да се опазват от нейните социални язви, каквато е корупцията. Не завиждам на способните, знаещите и нравствено запазени колеги, които са принудени да работят в подобна среда".

Адв. Владимир Шейтанов, член на Стратегическия съвет при президента

На 19 март 2019 г. с указ на президента Румен Радев бе създаден Стратегически съвет към държавния глава. Един от неговите членове е адвокат Владимир Шейтанов, добил популярност като един от защитниците на българските медици по делото в Либия. Адвокат Шейтанов бе любезен да отговори на въпросите на "Правен свят".

- Господин Шейтанов, вече сте част от Стратегическия съвет при президента. Кой Ви покани да станете част от него и защо точно Вие?

- Повече ме интересува въпросът за това как ще си отида от този Съвет и какво ще му оставя.

- Каква ще бъде ролята Ви в новия Съвет към президента? Кредото Ви е "Територия на духа" - ще съумеете ли да опазите тази територия като част от тази структура?

- Съветът не е сцена, където се изпълняват роли. Амбицията ни е да допринесем за извеждане от безпътицата и "брауновото" състояние на страната.

Що се отнася до моето кредо - то е формулирано от проф. Чавдар Добрев и акад. Ефрем Карамфилов по адрес на моя дядо - анархиста Георги Василев Шейтанов, обезглавен през 1925 г., заедно с Мариола Сиракова, жената, влюбена в него, от банда политиканстващи главорези, без съд и присъда, докато е бил конвоиран от Нова Загора към София от специална гвардейска част, за да бъде предаден на Обществената безопасност. Преди това обаче, за краткия си 29-годишен живот, успява да обиколи 10-на държави пеша, израства от гимназист в Ямболската гимназия до слушател на курсове по право в Женева, а по-късно до идеолог на българския анархизъм, създател и автор на сп. "Пламък", заедно с Гео Милев, извоювал си приятелството и признанието на Кръстьо Кръстев, Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров, Васил Икономов, Здравко Сребров, Ламар и плеяда други интелектуалци от първото 20-летие на 20 век. Камен Зидаров го е слушал с отворена душа. Всичко това е постигнато благодарение на територията на духа – по едноименната книга за Георги Шейтанов, изд. Никола Вапцаров, библиотека "Простреляният Пегас", София, 2016г. Моят баща, Георги Ташков Шейтанов, също плати доста скъпо защитата на това кредо през годините на своя некратък живот: от ветеринарен лекар, зам.-командир на полк през Втората световна война, лекар във ВВМИ, научен работник, до пенсионер.

Сега е моят ред.

- Каква всъщност е идеята на Стратегическия съвет? Чуха се гласове, че това е новият политически проект на президента.

- Държавата ни е трагично безидейна. Тя се занимава с лични асансьори, апартаменти на властниците, печалбарство, уреждане на наши момчета и момичета на доходни места, усвояване на едни пари от едни субсидии, насаждане на чужди биологично противоестествени идеологеми. Парламентът ни е с 8% одобрение – това са почти депутатите и техните семейства и роднини.

Корупционните прояви скандализират над 60% от българското население и властта е безсилна да подобри процентите. В същото време страната е изправена пред непредвидими геополитически промени, природни катаклизми, международна нестабилност, непрестанно външно въздействие и свиващ се национален суверенитет, пред демографска катастрофа, без кормчия, без посока, без стабилизатори, с отслабени съпротивителни сили, разединена, обезверена, с емигриращо младо и образовано население, без аналитичен капацитет да осмисли тревожните световни процеси и тенденции и подготви нацията за евентуалното им опустошително преминаване през България.

Задачата е историческа, а интелигенцията ни е обезкървена от 30-годишно изтичане на човешки капитал от страната. Някой трябва да постави диагнозата, да предпише терапията и да завие кормилото в спасителната посока.

Що се отнася до създаването на политически проект на Президента, никой до този момент не е споделял с мен подобни амбиции. Но споделям мнението, че е крайно време политиката да стане сериозно занимание за подготвени хора, които имат потребности, различни от осребряването на властта.

- Каква е стратегическата визия на държавния глава и разбира се Вашата лична позиция относно състоянието на правото днес?

- Никога не съм си въобразявал, че съм в състояние да изразявам стратегическите визии на държавния глава. Но Ви благодаря за високото мнение. Президентът Радев има ясна позиция по състоянието на съдебната система, за която сам нееднократно е говорил. Указите, с които връща законите, са част от тази позиция. Мога да приведа един цитат от неговото поздравление във връзка с избора на новия ВСС, през 2017г.: "Независимата съдебна власт има изключително важна роля за гарантиране на демократичните устои на нашата държава и за защита на правата и свободите на гражданите и техните организации. Справедливостта за гражданите и ефективната система на правораздаване са сред моите приоритети като президент на Република България и като неин гражданин. Воден от разбирането, че високият морал, прозрачността и професионализмът са основни признаци в работата на правосъдната система, ВСС е институцията, гаранция за независимостта на съдебната власт". Може би в бъдеще, той ще има и други възможности да говори с нацията по тази тема. Но възможностите му за влияние в посока на подобряване състоянието на съдебната система се определят от Конституцията и Президентът винаги се е съобразявал с принципа за разделение на властите.

Моята позиция за състоянието на съдебната система е позиция на юрист, с 38-годишен юридически стаж, имал възможност да работи в десетки други съдебни системи по силата на своите професионални задължения. Ще ми позволите този път да бъда съвсем кратък – съдебната система е голямото разочарование на нашето общество. Това показват и социологическите проучвания по доста категоричен начин, и докладите на ЕК, и Държавния департамент на САЩ. В днешния си вид, тя трудно се доближава до съдържанието на термина "правова държава". Като български юрист мечтая за друго състояние на съда, прокуратурата, следствието и адвокатурата и други резултати от тяхната дейност. Ако се замислим, проблемът не е толкова личностен, колкото системен. Наблюдавам изключително опасна тенденция на превръщане на съдебната система в съсловна, т.е. нейните актове да се определят от принадлежността на страните в спора към едно или друго социално съсловие. Това е категоричен признак за зараждането на съсловната държава.

- Господин Шейтанов, напоследък наблюдаваме впечатляваща активност от страна на правоохранителните органи. Някои наричат действията им "полицейщина". На какво, според Вас, се дължи това раздвижване и дава ли желаните резултати? В крайна сметка обществото иска справедливост.

- Вълнообразната активност не е белег на ефективност в правораздаването. Органите, за които говорите, все още са далеч от необходимото ниво на професионализъм, правна подготовка, независимост от политическо влияние. Не може да се говори за устойчива тенденция на активизация на правоохранителните органи, след като предварителни проверки и досъдебни производства продължават 6 години, при законов срок от 3 месеца. Не може да се говори за такава активизация, когато от полето на внимание са изключени търговията с влияние на властимащите, корупцията по високите етажи на властта, политическата намеса в работата на тези органи и др. Хората ни изпитват крещяща нужда от справедливост. Несправедливостта в България не е проблем единствено на една или друга система в държавното управление, а в нейната икономическа база.

Ако някой си мисли, че съдебната система ще възстанови справедливостта в едно общество, раздирано от социално неравенство, той е наивник или взима нас за наивници. Няма съдебна система, която може да реши този фундаментален икономически проблем. Днешната българска съдебна система е поставена в несправедлива координатна мрежа и по дефиниция не може да отговори на очакванията за справедливост. Тя по-скоро обслужва несправедливостта и засилва чувството за несправедливост. И няма нито желание, нито сили да реформира същността си. Не бива да се очаква справедливост от съсловната държава и нейната съдебна система.

- Запознат сте със скандала с евтините апартаменти на властта. Дори да е законно, етично ли е председателят на ВКС Лозан Панов да живее в апартамент на нереално ниска цена, четири пъти по-ниска от средната пазарна цена и редно ли е, според Вас, по аналогия с действията на правосъдния министър, на зам.-министрите на спорта и енергетиката, да поеме морална отговорност и да понесе последиците?

- Няма да навлизам в темата чрез персонализиране на явлението. Стоя далеч от въпросната конкретика. Присъди се издават единствено в съдебна зала, при условията на обективно, всестранно и пълно разкриване на обективната истина. Страничният наблюдател няма право да си присвоява правото на съда да се произнася по вината. За мен, конкретните казуси са дълбоко безинтересни, при наличието на проблемност в системата. Проблемът не е във фамилните имена, а в океана на корупцията и социалната несправедливост, заляла България от Север на Юг и от Изток на Запад. Ако сменим брошката, ще се промени ли блузата? Властта е източник на привилегии и пари и нито едно общество от векове насам не се е спасило от тази чума на социално разделените общества. Трябва да се мисли за чумата, а не толкова за чумавия. Трябва да обявим война на чумата и да я спечелим, за да няма чумави.

- Как хората да вярват в правосъдието, ако няма метод за контрол и отзоваване при необходимост на най-висшите магистрати?

- Съдебната система по Конституция е независима власт. Това по дефиниция премахва всякаква възможност за контрол върху висшите магистрати. Безполезно и бих казал – наивно, е да мечтаем за честни висши магистрати, когато те се формират професионално от институциите на корумпираната държава. Тази държава не позволява на магистратите да се опазват от нейните социални язви, каквато е корупцията. Не завиждам на способните, знаещите и нравствено запазени колеги, които са принудени да работят в подобна среда.

- Прави впечатление още нещо – Европейската комисия, а и Държавният департамент на САЩ ни критикуват за това, че у нас има дефицит на осъдителните присъди за корупция по високите етажи на властта. Кои, според Вас, са факторите, които водят до тези критики – разследванията ли не са достатъчно пълноценни или пък се оказва, че понякога съдът влиза в колаборация с подсъдими и обслужва интересите им?

- Корупцията е тайна единствено и само за корумпираните. Това са единствените хора на земята, които не са чували за корупция. Никаква ЕК и Държавен департамент не са в състояние да ги убедят в обратното. Често си задавам въпроса - а каква полза имат няколко осъдителни присъди, когато икономическата база на обществото ражда непрекъснато корупция. Това са белите дробове на това общество. То не може да съществува без нея. Корупцията е Конституцията на днешна България. Не може да се нарушава тази Конституция както от разследващите, така и от съда. Инак няма да са разследващи и няма да е съд. Нужно ни е принципиално "друго".

- Връщате ли се към делото в Либия?

- Никога не съм си тръгвал завинаги от делото в Либия, за да ми се налага да се връщам. То е в мен и там ще си остане. Това дело беляза първото десетилетие от 21 век на моята страна. То е част от българската обществена тъкан и трудно мога да се еманципирам от него. А и не виждам причини да опитвам. То е един от моите "професори" в международното право, а човек никога не забравя професорите си.

Владимир Шейтанов е дипломат от кариерата, специализирал в Харвардския институт по международно развитие, Вашингтонския институт по международно право, Световната търговска организация – Женева, работил с УНКТАД, ИКАО, Комитета за космоса на ООН; единствения чуждестранен адвокат пред Народния съд на полк. Муамар Кадафи, допуснат до защита на 5-те български медицински сестри в Либия по СПИН процеса в Либия през 2000-2002 г.

*Направените в интервюто коментари изразяват личната позиция на адв. Владимир Шейтанов по отправените въпроси. Отговорите не ангажират Стратегическия съвет при президента Румен Радев.

Автор: Цветелина Янкова, "Правен свят"

Източник: legalworld.bg