26 март 1913 година е денят, в който устремът на Българската армия, духът на българския войник и тактическата мисъл на българските генерали и офицери постигат нечувана победа – превземат считаната за непревземаема Одринска крепост.

От 2006 година 26 март се чества официално и като Ден на Тракия, събрал в едно ликуването на българите в Беломорието от триумфалната победа над Одрин и покрусата от последвалите безчинства, гонения и кланета.

По традиция Денят на Тракия събра военно-патриотичните организации на Сливен за почит и празник. Той започна с поднасянето на венци и цветя пред паметната морена в чест на героите, загинали при Одрин и пред паметника на капитан Петко войвода в двора на храм „Св. Цар Борис-Михаил Покръстител” - изграден със средства на сливенското тракийско дружество „Лазар Маджаров”.

Вечерта празникът продължи с тържествено събрание-концерт в препълнената зала на Военния клуб.

Честването започна със ставане на крака за националния химн и химна на Българската армия, изпълнени от Военния духов оркестър на Сливенския гарнизон.

„Едва ли има българин, който да не трепва при споменаването на Одрин. Това е име - символ на храбростта на българина и готовността му на саможертва пред олтара на Отечеството! То е символ на българската бойна слава”, изтъкна в словото си по повод годишнината о.р. Митко Манев, председател на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Сливен.

„Честта на един народ не представлява даденост сама по себе си. Тя се създава и укрепва на бойното поле. Днес подобно твърдение би срещнало острата критика или дори просто присмеха на мнозина. Но преди 106 години, когато българската държава е подчинена на неотклонното преследване на един общонароден идеал, а не на едно абсурдно сметкаджийство, войната е върховният аргумент в защита на националните интереси. Ето защо Балканската война е следствие колкото на общата воля на балканските страни за решително изтласкване на Османската империя от Европа, толкова и на вътрешната логика на българското развитие в края на XIX и началото на XX век”, посочи още той и припомни основните етапи на военната операция, завършила с падането на Одринската крепост, и световния отглас от събитието:

„На 26 март 1913 г. телеграфните агенции разнасят по света една потресаваща вест: Одрин - непревземаемата крепост, фортът от световно значение падна след само 48 часа под напора на българския войник. Генерал-майор Георги Вазов е безспорният герой и душа на тази безсмъртна епопея! На този ден комендантът на Одринската крепост- Шукри паша свежда покорно глава и предава своята сабя на генерал Вазов. Над четирите минарета на „Султан Селим джамия” се развяват български трицветни знамена”.

„Победата при Одрин е уникално съчетание на устрема на храбрата българска пехота, на самоотвержените действия на нашия инженер в предните линии на атакуващите войски, със смелата инициатива на конницата, с творческата работа на щабовете, с новаторството на младата авиация. Но най- важната роля за тази победа се падна на българската артилерия, която се оказа на висотата на историческата предопределеност”, отбеляза в словото си о.р. Манев. Той акцентира и върху историческата трагедията на българите от Одринска Тракия няколко месеца по-късно: „Денят на Тракия е и ден на скръбта по стотиците хиляди българи, които през лятото на същата 1913 г. са прогонени от родните си домове. Етническото прочистване е насочено против 300 000 българи. Убитите са около 60 000, което е 20 % от българското население в Тракия. Останалите българи християни са прогонени. В тези драматични дни и нощи дедите ни проявяват истински героизъм и търпят невъобразими мъки, за да отстоят правото си на съществуване, правото си да се наричат българи”, заяви в заключение председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

В последвалата концертна програма взеха участие съставите на Военен клуб – Сливен и ХI училище „Константин Константинов”.

Мариана Иванова