НИКОЙ РУСКИ ХАКЕР НЕ БИ СЕ СПРАВИЛ С БЪЛГАРСКАТА ГЛУПОСТ. У НАС "МЪРТВИТЕ ДУШИ" РЕШАВАТ ИЗБОРИТЕ
Нито един руски хакер не може да проумее как така парламентът ще заседава две денонощия, ще вземе решения, а на другия ден ще се откаже от тях. Нито един руски зломислец и злосторник не би се надявал, че родните политици сами ще изграждат кула от малоумщина. Няма как да го измислиш, няма как да го направиш. В нормална държава няма кой да ти определя правилата на избори. Няма кой да ти казва как се правят избори. Днес обаче сме свидетели как за едни правила се води война, а ден по-късно всичко се променя. Никой не разбра защо две момичета, за които никой не е чувал до този момент, промениха целия Изборен кодекс. Никой не разбра защо промените се правеха в последната минута, в последната секунда. Никой не разбра, но те се случиха. Стотици хиляди мъртви души решават какво да се случва у нас и това го решават наши политици.
Един възрастен човек отива пред изборната секция. Суети си и се оглежда. Накрая пита там някакъв важен човек “Абе, моята жена гласува ли?”. Оня казва “Да!”. Старецът казва “Мамка му! Пак я изпуснах! От 15 години е мъртва и все гласува, а аз не мога да я видя.”
Това е виц, но и истина – мъртвите души решават демокрацията у нас, а останалото са само притчи и оправдания.
Историческата практика показва, че когато някой, например Цветан Цветанов, каже, че се очаква руска хакерска атака около някакви конкретни избори у нас, трябва да сме много изплашени. И има защо, ама не заради хакерите.
Казват, че руснаците не обичат нещо около тях да се случва, без да имат контрол върху събитията. Правят каквото си искат, нали? Например, не им харесва, че Великобритания влияе на Европейския съюз и прави “Брекзит”. Сериозно! Четете верните сайтове – руснаците направиха “Брекзит”. Те са навсякъде – Сирия, Венецуела, Черна гора, Сърбия, Косово, Япония, Китай, Турция… стига повече, че Блъсков ще ми отреже от хонорара (лев на дума, б.а.). Споделям страха от Кремъл, но като изпечен скептик си задавам други въпроси?
Трябва ли да се плашим от хакерските атаки на Москва по време на евроизборите у нас? Не знам. Убеден съм, че всички имат интерес към България, с изключение на българските управници.
Опитвам се да бъда на мястото на един руски хакер и да се опитам да променя нещо в България. Какво да променя?
Ето, идват евроизбори и трябва да планирам хибридна операция. На кого да заложа? На Бареков? На Майдел? Габриел? На Курумбашев… или…
Ако бях руски хакер, може би бих заложил на моми от ГЕРБ, на които да намеря женихи в Европа и да се помъча да си оправя бакиите със “Северен поток 2”. Но чак пък такива моми в ГЕРБ вече няма.
Вижте, изборите у нас са прецакани предварително. Стотиците хиляди мъртви души никой не желае да премахне, а те всъщност решават кой да управлява България. Никой не ще да ги премахне – нито ГЕРБ, нито БСП, нито ДПС и останалите.
Кой хакер би се справил с тази свинщина? Бюлетините се броят не от хакери, а от комисии. Комисиите обаче се избират от “нашите”, а не от хакерите.
Българите никога не са харесвали евроизборите, защото смятат, че някакви хора отиват в Брюксел за да изкарват милиони. От тях нищо не зависи и само си трупат паричките в банкови сметки.
Българите традиционно гласуват рехаво на тези избори. Точно поради това тези избори са важни. На евроизборите контролираният вот решава всичко.
Настоящите избори са в края на тридневни майски празници. Всеки, който има поне малко мозък, ще избяга от ежедневието и ще си почива я в Гърция, я в Турция, я в Сърбия. Когато се върне след дългите задръствания, едва ли ще му е до гласуване. Тогава вотът за евроизборите ще зависи от твърдите ядра.
Обикновено ДПС и БСП изкарват своите ятаци, ГЕРБ пропада.
Ето това е разковничето. На такива избори ГЕРБ получава плесница (незаслужено). Всички останали казват – ето ги, те се провалиха и трябва да има предсрочни избори.
Руската хакерска атака е добър мотивационен ход. Ако спечелят изборите, ГЕРБ ще кажат “Ние сме велики!”. Ако загубят, ще кажат – “Новичок, кибератака….”
Няма руска кибер атака. Тя е безсмислена, ненужна, скъпа и необяснима. Има българска хипер глупост.
Ние никога не успяваме да пратим правилни хора в Европарламента, за да защитават българските интереси. Това го знаят всички. Доказателство за тази теория са мандатите. Колко български евродепутати имаме, които са повтаряли престоя си?
Никой, нито руски, нито американски, нито турски хакер, политик или каквото там ви хрумне, може да промени България. Всичко си зависи от нас. Тези, които говорят срещу едните – получават пари от другите. Това се нарича пазарна икономика.
Нито един руски хакер не може да проумее как така парламентът ще заседава две денонощия, ще вземе решения, а на другия ден ще се откаже от тях.
Нито един руски зломислец и злосторник не би се надявал, че родните политици сами ще изграждат кула от малоумщина. Няма как да го измислиш, няма как да го направиш.
В нормална държава няма кой да ти определя правилата на избори. Няма кой да ти казва как се правят избори. Днес обаче сме свидетели как за едни правила се води война, а ден по-късно всичко се променя.
Никой не разбра защо две момичета, за които никой не е чувал до този момент, промениха целия Изборен кодекс. Никой не разбра защо промените се правеха в последната минута, в последната секунда. Никой не разбра, но те се случиха.
Цветанов обясни пред бТВ и Нова, че тези промени – ограничаването на мажоритарния вот – са били на живот и смърт, че държавата и нейното съществуване е зависило от договорката с ДПС.
ДПС разказаха, че това е трайна политика и се радват на доверието на ГЕРБ. И тогава…
Бойко Борисов промени всичко. Без нощни заседания, без тайни и явни договорки, без нищо. Просто каза: Нека бъде светлина!
И по дяволите, къде е хибридната война срещу България?
У нас нито има хора, които разбират от хибридна война, нито има специалисти, които могат да отвърнат на такава атака, нито правителството има желания да инвестира пари в подобни служби и експерти. И има защо. Правителството не иска и не желае да говори по тази тема, защото тук не става въпрос за хибридна война, хибридна атака, а за локални манипулации.
Автор: Емил Спахийски, в. Труд