Силата започва да се използва все по-често от големите играчи на световната сцена. Това коментира пред БНР дипломатът Валентин Радомирски по повод ситуацията във Венецуела.

„Има сериозни признаци, че силата започва да се използва все по-често от Великите сили, големите играчи в международните отношения и това се дължи преди всичко на това, че аз мисля, че в историята 2019-година, дано да остане с нещо по-голямо, но ще отбележи окончателния край на Ялтенската система. От гледна точка на редицата договори, които я формулираха, този край започна отдавна, но сега с аброгирането на договорите за ракетите със среден и малък радиус на действие и с нежеланието да се преговаря сега за изтичащия след 2 години договор за стратегическите ракети, на практика се ликвидират последните стълбове на тази система, които бяха може би едни от най-важните – стълбовете за сигурността. Така че силата все по-често се използва, затова сме свидетели през последните 20 години – било чрез „цветни“ революции, било чрез директни, бих ги нарекъл, агресии, те по един начин или друг начин рушат съществуващите строеве“.

В предаването „12+3“ Радомирски каза, че латиноамериканската страна е избрана този път заради запасите си от всякакви суровини:

„Венецуела е много интересна страна. Първото, което вече всички знаят в България според мен от миналата седмица, това е държавата с най-големи доказани запаси на нефт. Но освен това тя има и почти догонва САЩ по най-различни показатели за полезни изкопаеми като въглища, железни, манганови, титанови, никелови, медни, оловно-цинкови руди. А освен всичко друго, само 20% от територията на Венецуела е обитаема, останалата, тъй като са планини и джунгли, не може да се обитава, но в нея има страшно много интересни находища на почти всички елементи от Менделеевата таблица. Тоест, нещо, което винаги е предопределяло стратегическите интереси на Великите сили, там има в изобилие. И в момента вие знаете, че много се говори за суровините, които ще осъществят технологичните пробиви на 21-ви век. Тя е интересна страна, още повече че към нея проявиха интерес двата основни, да ги наречем, опонента, противници на Америка – Русия и Китай“.

Валентин Радомирски очерта три варианта за развитие на ситуацията:

„Има три варианта. Единият вариант, който според мен е най-реалистичният, за съжаление, той е ескалация на напрежението и гражданска война. Вторият вариант, който е най-опасен, защото може да доведе до интернационализация на конфликта, не бих искал да говоря засега, е, че един такъв конфликт може да прерасне в нещо подобно на Карибската криза от 60-те години, но такъв вариант за военна интервенция не е изключен. /…/. И третият вариант, който според мен е най-оптимален, но на този етап изглежда най-далечен – това е усилията на всички държави да бъдат впрегнати в намирането на принципи и основа за диалог между двете противоположни страни във Венецуела“.

Дипломатът смята, че в повечето западни медии се представя една невярна картина на ситуацията във Венецуела и там въобще не става дума за глад, тъй като социалната политика в страната е поставена на първо място:

„В такива случаи е очевидно, че се води информационна война с всички средства и ние сме, бих казал, тук, в България, жертва на тази война. /…/ Това са клишета от една вече изтъркана за много хора пропаганда и трябва наистина да се погледне реално“.