АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ДАРИНА ГРИГОРОВА: ОПИТЪТ ДА ПОРУГАЯТ ВСИЧКО БЪЛГАРСКО ИМА ОБРАТЕН ЕФЕКТ

Проф. Дарина Григорова
19.12.2023 / 08:54

Опитът на властите да поругаят всичко българско има обратен ефект. Има ментална гражданска война, но тя може да стане реална, ако това е целта. Ако това е целта, ще бъде много сериозна дестабилизация на държавата, непредсказуеми ще са последствията. Това казва Дарина Григорова пред Симеон Миланов и Поглед.инфо.

Според нея чисто психологическият ефект от вакханалията с разрушаването на Паметника на Съветската армия цели в Русия да се създаде основателна българофобия.

– Здравейте, уважаеми зрители, това е втора част на разговора ми с проф. Дарина Григорова. Проф. Григорова, нека сега да си поговорим, понеже покрай паметника на Съветската армия нямаше как да не засегнем и темата за Русия, по която Вие сте специалист, все пак, по руска история. Ще ми се за днешна Русия да поговорим. Русия е в навечерието на президентски избори. Какво е настроението в Руската федерация в навечерието на президентските избори? Има ли консолидация около руския президент на обществото, около действащия президент?

– За консолидация едва ли е спор, че има, вече за процентите, според ситуацията, но те никак не са малко. Но мисля, че все пак са далече, при тази динамика на събитията, изборите. Беше интересно, интересен момент ми се стори, кой именно предложи, попитвайки Путин дали ще се кандидатира отново. Това бяха военни, млади, от Донбас, на среща с тях, тя беше сега на 8 декември. А обикновено, това е руски стил, руски етикет. Сам да се издигнеш за кандидатура, политическа или каквато и да било, не е добър тон, издава най-малкото слабост, трябва някой да те предложи. И както, ако си спомняте, Валентина Терешкова беше предложила промените в Конституцията, така и сега изборът е именно от военния млад елит, който се създава именно в Донбас. Това са и всички доброволци и военни, които участват сега в Специалната военна операция, това показва и на кого ще разчита руският президент.

Тоест създава се, или поне това е стремежът да се създаде, патриотичен социален слой. Няма как да го наречем съсловие, но вече е ново присъствие, което ще се прояви след войната. Даже стана дума и сега на пресконференцията му днес какво ще се случи с всички участници в СВО, след като приключи, те ще бъдат реализирани. Техният опит ще бъде реализиран като преподавателски, като част от държавната структура.

Ако си спомняте, в началото на тази военна операция, тук имаше и сравнение с Афганистан по времето на Горбачов и едва ли не с афганците, които се връщат в СССР и стават част от криминалните структури. Само че афганците се връщат предадени от своята власт и победени. Докато тук имате пак победители. Привет на тези, които нарязаха паметника на Червената армия, с победители си имате работа и то не само 1945-та година, и тези нови победители са част от …

– Длъжен съм да контрирам, за да не кажат нещо. Заговори се в някои западни медии за украински контранаступ 2025-та.

– Сега, може и 2050-та, не знам. Стратегически планове може да има сериозни, да не ги подценяваме. Само че, мен ми се струва, че Трети Украински фронт не е само част от Втората световна война. Знаете ли колко украинци и малоруси са на страната на Русия и колко с удоволствие биха били на страната на Русия, ако нещо се случи, по-голям конфликт. И примерът е с чеченците на Кадиров. След две чеченски кампании, в 1994 и 1999 година, вие имате сега войни, които освобождаваха Мариупол. Дивата дивизия се върна, това е имперски опит, това важи и за украинците. Така че, плановете са едно, реализацията по-руски се получава съвсем различна.

– Вече има части от украински бивши военнопленници, които преминават към руската армия.

– Има, да, има такава част. Колко са като процент не се знае, но тук говорим все пак за малоруси. Не всички украинци са заразени от русофобия. Този западно-галицийски вариант, който опитаха да наложат, не важи за всички, особено след всички трагични събития, които им се случват в момента. Но да се върна на афганците, не, сега имате победители, на тях разчита Путин. Тоест, това е нов, вече стил на говорене, нов повей в обществото. Разбира се, има интелигенция, която не е доволна. Не бива да представяме ситуацията като такъв северно-корейски консенсус. Всичко е чудно, всичко е в патриотичен план. Не, част от интелигенцията не е доволна.

– Проф. Григорова, недоволната интелигенция не отиде ли във Великобритания, в Израел?

– Не, не успя. Все пак има една част, която си е в Русия и все още мечтата, че може да се върнат нещата по старо му, са силни там, извън традиционната критика на властта, която пък е и нещо симпатично, интелигенцията трябва да критикува. Освен това, тя няма връзка с реалните политически действия, така че това е по-скоро идеологически фон. Да, има и недоволни, но има и, ако говорим за тези, които напуснаха и са част от интелигенцията или поне бяха, има два примера: Борис Акунин и Дмитрий Биков, когато винаги цитирам, аз си го следя, за отношение към собствения народ.

Наскоро Дмитрий Биков във видео сподели, и то не беше видео, което да го разиграват Вован и Лексус, а съвсем реален разговор. Той много се помоли на един украинец да бъде издаден сега в Украйна. Няма проблем, ще бъде проведен на украински, и парите, които се съберат от издаването на книгата му, да бъдат дадени за дронове, които ще убиват руски граждани. Става дума за Белгород и за тези опити за нападения, които бяха в руската част. Говоря за граждани, не за военни. Ето Ви един пример на интелигент, който няма нищо против парите от собствената му продукция да отиват за смърт на собствения народ.

– Нещо като нашите, за които преди малко си говорихме.

– Но има и по-перфиден вариант – Борис Акунин, който беше разигран вече от Вован и Лексус, мисли че говори с украинец, но нищо, това няма значение, защото той беше много искрен. Той казва следващото – „Има писатели, които сме на вън, достатъчно средства имаме, можем да Ви помагаме, но няма как пряко да помагаме на армията, защото нашата аудитория е в Русия. Значи да помагаме на армията, която е срещу тази аудитория и може да я убива, не върви, не е добър тон“. Но каза следното: „По военен път няма да се спечели тази война“. Борис Акунин не е глупав. До това се досети между другото и Залужни, а Зеленски няма избор.

– И Арестович интересни неща говори тези дни.

– Арестович се готви за политическа кариера, той е не по-малко нечистоплътен от Зеленски, даже много повече.

– Но днес даде много добър пример, каза че в Русия наричат украинците „братя“, а в Украйна наричат руснаците „свине“.

– Знаете ли, трябва да видите по-стари видеа на Арестович, защото той е отговорен за загиналите украинци сега, не по-малко от Зеленски, не по-малко от Зеленски. Просто сега го подготвят за...

– Явно е по-хитър.

– Не бих казала, но го подготвят за бъдещ пореден политически елит на това, което остане от Украйна, най-вероятно. Така че това, което казва Арестович, няма...

– За президент на Лвов?

– Това не знаем, това ще видим. Но специално за Акунин, все пак Акунин е честен, той е бил винаги принципен критик, той каза следното: „Да, по военен път няма да се спечели, но вие трябва да спечелите умовете, Русия трябва да разрушите отвътре и аз като писател мога да ви помогна. Това може да направим ние, писателите.“ Тоест, опита се да направи почти стратегически план какво трябва да вършат украинците, именно когато става дума за битка за умовете.

Това е по-перфидната русофобия на тези отвън, които виждат, че няма да победят и че пак са победени. Така че има най-голямо разнообразие откъм интелигенция и гледни точки, но не бива да се заблуждаваме, че е сплотено обществото руското. И тази русофобия, външната, го сплотява.

– Аз и за една друга прослойка искам да ви попитам, освен интелигенцията, която, руската интелигенция, още от 19 век, западничеството е донякъде на част от нея втора природа. Но една друга прослойка, например, известният, да го наречем предприемач, Михаил Фридман, за който се оказа, че е давал стотици милиони за въоръжените сили на Украйна, най-свободно се разхожда в Москва. Защо руската власт все още не действа срещу тези хора, които, ето, Фридман е примерът, той е неприкрит, той е помагал на въоръжените сили на Украйна, свободно се разхожда в Москва. Имаше приказки и за Абрамович, че също е помагал, но, нали, недоказано там.

– Не само, Борис Акунин се хвалеше, че не е в списъка на чуждестранните агенти и че явно “много умен човек подготвя този списък”. Вижте, защо Фридман е на свобода при тази негова дейност, най-лесният отговор е пета колона, шеста колона. Само че пета или шеста колона трябва да са по-прикрити, да действат като автора на списъка на чуждестранните агенти, ние не знаем кой е този автор. Мисля, че това по-скоро е имперския рефлекс. Това са посредници, те могат да свършат работа за напред. Посредници между Русия, Запад, Украйна, други общности, други кръгове. Защо да бъдат затваряни веднага, след като могат да бъдат полезни на властта.

– Като емисари в един момент?

– Във всякакъв смисъл. Имперският поглед е по-спокоен и по-дългосрочен. Желанието за справедливост веднага, тук и сега, не е много сериозно, когато става дума за политика, така ми се струва.

– Но няма ли голямо желание за справедливост в руското общество?

– Има, и това може да се използва за вътрешен патриотичен майдан, както го наричат. Да, може, може, такъв риск има. Но мисля, че за момента поне властта се справя и със Специалната военна операция, и с живота вътре в страната, който не усеща тази военна операция. Точно стил 18-19 век – военна кампания навън, страната вътре е незасегната. Да, има терористични актове от страна на украинците, подпомогнати с чужди служби, но това ще бъде и занапред. Това няма да спре Русия, а и това се случва вече на всякъде, няма спокойни места. Но не мисля, че би се стигнало до истински патриотичен майдан, не, точно защото са патриоти. Леви опозиционери критикуват Путин, защото той е всичко друго, но не и ляв, но стане ли дума за СВО, са зад страната си, по-голямата част от тях. Така че, отложили са критиката за по-спокойни, мирни времена.

– Проф. Григорова, ако се върнем към въпроса за това, което се случва в България, тази война с историята, тя разбира се беше отразена и в Русия. Как патриотичните кръгове в Русия, не само патриотичните, въобще как и властта, и патриотичните кръгове в обществото, как гледат на това, което се случва в България?И, признавам си, на мен ми се струва понякога, че прехвърлят действията на българските власти върху целокупния български народ, масово в тяхното общество. Може би грешат все пак?

– Да, има го този момент. За съжаление, това което вършат нашите власти, ами ние сме ги избрали, и негласуващите.

– Това може би в България пък не го разбираме, как изглежда отстрани.

– Отговорността все пак е колективна, става дума за всички нас, а пък, представете си само визуално да видят нарязания, това беше всъщност една от целите на това разфасоване на паметника по такъв начин, че да изригне българофобска вълна в Русия, такава, която да каже „няма да ви простим, вие сте варвари, повече не разчитайте на нас.“ Това е другата цел, което би отчаяло пък тези българи у нас, които следят линията на фронта и да, анонимни са, не се показват, не са гласове високи, но имат своя позиция, която е далеч от официалната. Така че чисто психологическият ефект от тази вакханалия цели основателна българофобия да се създаде в Русия. Не знам дали ще се случи, за кратко може би и то с основание. Но не им е и до нас в момента, в момента не им е и до нас.

– А има ли опасност да им дойде до нас?

– Това ще стане след като решат проблема с Украйна, тогава вече те помнят. Имперската памет е много, много…, почти слонска. Така че тук не трябва да имат никакви съмнения и затова апелирам към разума на по-опитните български политици под някаква форма да спрат този процес на стремителна деградация и на опасни завои. Вярно е, че може да отклоняват вниманието заради промените в Конституцията, което също е много дръзко и пак се бърза много, защото няма време, и ние не знаем какви ще бъдат всички те. Съдебната власт е едната озвучена цел, по-нататък може да има и други.

– Едната беше орязване на правомощията на президентската институция.

– Да, защото начело на президентството в момента е Румен Радов. Ако беше някой друг… Това първосигнално действие, според това кой е начело, да унищожаваш цяла институция, също е незряло мислене. Надявам се да са останали... все пак, нямам представа.

– А може би управляващите в България не виждат хоризонт за българските институции и държавност отвъд мандата на Радев и затова бързат да му орежат правомощията?

– Не, точно тогава пък не биха бързали, ако бях толкова сигурни. Не, това са лични отношения и някакви кръгове, кланове. Няма смисъл да... Резултатът налице е…

– А според Вас възможно ли е вместо Вашия апел към разума българската политическа класа, точно защото знае, ако въобще го знае, че империите помнят много дълго, точно за това да стане още по-ожесточена в своя евроатлантизъм?

– За кратък период може, да, това е възможен вариант, сценарий.

– Уплашени дори ако щете на класова логика, че ще бъдат подменени и че няма да имат място в една друга България.

– Че ще бъдат денацифицирани после, а те ще бъдат.

– Да се привържат още по-силно към сегашните...

– Няма да ги спаси. Все пак това е историческа логика. Може би е добре да прочетат малко история и да си направят собствените изводи. Но е възможно, да, възможно е да има форсирана украинизация, да възможно е. За кратко време доста бели могат да направят.

– А българското общество ще го приеме ли?

– Вижте, провинцията е, за разлика от София, по-сплотена, по-спокойна, по-здравомислеща, но политическите решения се взимат в центъра. Така че от днешната управляваща коалиция зависи и това как ще живеят българите в провинцията. Свързани сме твърде много, твърде много, и как ще се реагира, нямам представа, зависи от действията насреща. Но в момента опитът да поругаят всичко българско има обратен ефект. Може да се стигне до... има ментална гражданска война, но тя може да стане реална, ако това е целта. Ако това е целта, ще бъде много сериозна дестабилизация на държавата, непредсказуеми ще са последствията.

– Преди време в интернет от един коментатор и такава теория чух, че всъщност целта е да се предизвика гражданска война, която окончателно да реши проблема с неатлантическите настроения в България.

– Те с настроенията няма да се справят и не могат да избият всички, които са в опозиция.

– Но всички, които да кажем са активни.

– Активните може, но има доста неактивни, които са с глави на раменете си и които са България, и те ще оцелеят. Това също е историческа логика, това е било, случвало се е в България. Не давам примери с други държави, с нашата. Така че да не лежат на тази кълка, казано по-грубо, а да спрат този неистов бяс, който в момента наблюдаваме. Просто да се спре това нещо би било най-най-разумното. Дали ще го направят, не знам.

– Предстои да видим и може би до някъде от нас зависи, в крайна сметка, като общество, от нашата реакция на действията им.

– Да.

– Благодаря Ви много за анализа.

– И аз благодаря.

Автор: Симеон Миланов, Pogled.Info

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев