България се нареди сред 50-те държави, които обявиха солидарност с Украйна, признаха правото ѝ на самоотбрана и поискаха Русия да приеме незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Вашингтон не подписа декларацията, въпреки че президентът Доналд Тръмп води отделни преговори с Москва и Киев. Сред присъединилите се няма нито една африканска или южноамериканска държава, а българското Министерство на външните работи не съобщи отделно за позицията на София. България е представлявана в Ню Йорк от външния министър Велислава Петрова, а постоянен представител в ООН е посланик Гергана Караджова.

България се присъедини към съвместна декларация на 50 държави и Европейския съюз, осъждаща „агресивната война на Русия“ срещу Украйна и призоваваща Москва да приеме пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня.

Изявлението беше представено на 23 септември в Ню Йорк преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН, посветено на Украйна. То беше огласено от върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, украинския външен министър Андрий Сибига и френския министър на външните работи Жан-Ноел Баро, чиято страна председателства Съвета за сигурност.

Подписалите държави заявяват, че остават солидарни с Украйна, докато тя е изправена пред руската война, и припомнят, че Уставът на ООН защитава суверенитета, независимостта и териториалната цялост на държавите, както и правото им на самоотбрана.

Искане за незабавно примирие

В декларацията се твърди, че през последните месеци руските удари срещу цивилни и гражданска инфраструктура са довели до рекорден брой жертви, отчетен от ООН. Подписалите настояват за спазване на международното хуманитарно право, защита на цивилното население и отговорност за извършените нарушения.

Те припомнят, че още през март 2025 г. Украйна е приела предложението за пълно, незабавно и безусловно прекратяване на огъня, и призовават Русия да направи същото като първа стъпка към преговори.

„Украйна иска мир. Ние искаме мир. Русия трябва да прекрати агресията си“, се казва в заключителната част на изявлението. Москва е призована да се включи в съдържателни преговори за всеобхватен, справедлив и траен мир, основан на международното право.

Декларацията съдържа и искане за незабавно, безопасно и безусловно връщане в Украйна на всички произволно задържани, принудително преместени или депортирани цивилни, включително деца. Настоява се и за връщането на всички военнопленници и интернирани лица.

България подкрепи обвиненията срещу Русия за Черно море

Отделно място е отделено на атаките в Черно море. Подписалите обвиняват Русия, че се опитва да блокира украинския износ на зърно и така застрашава световната продоволствена сигурност.

Държавите подкрепят договарянето на режим, който да гарантира свободата на корабоплаването, безопасността на търговските кораби и защитата на критичната инфраструктура.

Този текст съвпада с част от посланията в речта на президента Илияна Йотова пред Общото събрание на ООН. Тя определи войната срещу Украйна като основното предизвикателство пред европейската сигурност и предложи България да работи за превръщането на Черно море от зона на риск в зона на „споделена сигурност“.

Йотова обаче постави по-силен акцент върху дипломацията и преговорите. Тя призова конфликтът да бъде прехвърлен от военното към политическото поле и Европа да участва пряко в изграждането на следвоенната архитектура за сигурност.

САЩ останаха извън декларацията

Сред подписалите декларацията не са Съединените щати, Китай, Индия, Бразилия, Турция, Индонезия, Южна Африка, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.

Отсъствието на Вашингтон е най-същественото, тъй като САЩ продължават да водят отделни разговори с Русия и Украйна за прекратяване на войната. Ден преди представянето на декларацията Доналд Тръмп се срещна с Володимир Зеленски в Ню Йорк и заяви пред ООН, че американската администрация работи с лидерите на двете воюващи страни и очаква решение по-скоро, отколкото мнозина предполагат.

Вашингтон не е обявил публично защо не се е присъединил към документа. Отсъствието му не означава автоматично противопоставяне на призива за мир, но показва, че администрацията на Тръмп не желае да се обвърже с общата декларация на ЕС и Украйна.

Почти изцяло европейска коалиция

Въпреки представянето на документа като позиция на 50 държави, географският състав на подписалите показва ограничена подкрепа извън Европа и традиционните западни съюзници.

Нито една държава от Африка и Южна Америка не е подписала декларацията. От Латинска Америка участват само две централноамерикански държави – Коста Рика и Хондурас. Панама беше посочена в първоначалната информация на „Укринформ“, но не присъства в официалния списък, публикуван от италианското външно министерство.

От Азия са се присъединили Израел, Япония и Република Корея. Подписите си са поставили също Австралия, Нова Зеландия и Канада.

Сред европейските държави прави впечатление присъствието на Унгария, чието правителство нееднократно е оспорвало политиката на ЕС към Русия и Украйна.

Официално декларацията е подкрепена от Украйна, Европейския съюз, Албания, Андора, Австралия, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Канада, Коста Рика, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция, Хондурас, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Монако, Черна гора, Нидерландия, Нова Зеландия, Северна Македония, Норвегия, Полша, Португалия, Република Корея, Молдова, Румъния, Сан Марино, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария и Великобритания.

Българското МВнР не съобщи за подписа

Към момента на публикуването на информацията на сайта на българското Министерство на външните работи нямаше отделно съобщение, че страната ни се е присъединила към декларацията.

Ведомството публикува подробности за участието на външния министър Велислава Петрова в сесията на Общото събрание, срещите ѝ с представители на САЩ, Пакистан, ОАЕ, Сингапур и други държави, но не посочи участието на България в съвместното изявление за Украйна.

Така позицията на София стана публично известна не от българското дипломатическо ведомство, а от официалния текст, разпространен от участници в декларацията и от украинската страна.

Източници: Министерството на външните работи на Италия, Постоянното представителство на Норвегия в ООН, МВнР на България, БНТ, „Укринформ“, „Украинская правда“, „Дневник“, Белият дом