На 14 септември Православната църква празнува Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен – Кръстовден. Тази година празникът носи особена историческа символика: навършват се 1700 години от 326 г., когато според църковното предание света равноапостолна царица Елена открива в Йерусалим Кръста, на който е бил разпнат Иисус Христос. От оръдие за едно от най-позорните и жестоки наказания в Римската империя Кръстът се превръща в главния знак на християнството – знак не на смъртта, а на победата над смъртта.

От Голгота до забравата

Разпъването на кръст е едно от най-жестоките и унизителни наказания в Римската империя. Именно така, според Евангелията, Иисус Христос е осъден и разпнат на Голгота, извън тогавашните стени на Йерусалим.

След смъртта и Възкресението Му мястото остава свещено за първите християни. През следващите векове обаче обликът на Йерусалим е радикално променен.

През 70 г. римските войски на Тит превземат града и разрушават Втория храм. След въстанието на Бар Кохба през 132–135 г. император Адриан преустройва Йерусалим като римски град под името Елия Капитолина.

Местата, свързвани с Голгота и Гроба Господен, постепенно се оказват скрити под по-късно римско строителство. Според свидетелството на Евсевий Кесарийски над мястото на Христовия гроб е било издигнато езическо светилище.

Но паметта за мястото не изчезва от християнското предание. Всичко се променя в началото на IV век.

Константин и краят на гоненията

През 313 г. императорите Константин Велики и Лициний постигат в Медиолан – днешно Милано – споразумението, останало в историята като Медиоланския едикт. То дава на християните и на последователите на останалите религии свобода да изповядват своята вяра и постановява връщането на конфискуваното християнско имущество.

Великото гонение срещу християните, започнало при Диоклетиан, престава да бъде политика на империята.

Самият Константин свързва една от най-големите си военни победи с небесен знак и с християнския Бог.

Разказите на ранните автори се различават в подробностите. Лактанций пише, че в нощта преди битката при Милвийския мост през 312 г. Константин получил насън заповед да постави небесен знак върху щитовете на войниците си. Евсевий Кесарийски предава по-късния и станал знаменит разказ, според който императорът видял над слънцето сияен знак на Кръста и думите:

„С този знак ще победиш.“

На 28 октомври 312 г. армията на Константин разгромява войските на Максенций при Милвийския мост край Рим.

Няколко години по-късно майка му – света равноапостолна царица Елена – предприема поклонническо пътуване до Светите земи.

Тя вече е на преклонна възраст. Но нейното пътуване ще промени облика на християнския свят.

326 година: света Елена пристига в Йерусалим

Според църковното предание през 326 г., в двадесетата година от управлението на Константин, света Елена пристига в Йерусалим с една голяма цел – да намери и почете местата, свързани със Страстите, смъртта и Възкресението на Христос.

Тя търси Голгота, Гроба Господен и Кръста.

По нареждане на Константин започва разчистването на мястото, където се намира езическото светилище. Разкопките разкриват скална гробница, която християнската традиция отъждествява с Гроба Господен, както и Голгота.

Църковното предание разказва, че са намерени и три кръста – Христовият и кръстовете на двамата разбойници, разпнати заедно с Него.

Но възниква въпросът: кой от тях е Кръстът Господен?

Тук различните версии на преданието се разминават в подробностите.

Според една широко разпространена версия Йерусалимският епископ Макарий наредил трите кръста да бъдат поднесени последователно до тежко болна или умираща жена. При докосването до единия от тях тя оздравяла.

Друга древна църковна традиция разказва, че край мястото преминавало погребално шествие и всеки от трите кръста бил последователно докоснат до покойника. При докосването на третия мъртвият оживял.

И в двете версии смисълът е един и същ – Кръстът е разпознат чрез чудо като Честния и Животворящ Кръст Христов.

Пред събраното множество епископ Макарий издигнал високо Кръста, за да могат всички да го видят. Народът се покланял и повтарял:

„Господи, помилуй!“

Именно от това издигане – въздвижение – идва името на празника.

Защо Кръстовден е на 14 септември

Намирането на Кръста е свързано в православната традиция с 326 г., но установяването на 14 септември като един от големите църковни празници е свързано и с изграждането на величествения християнски комплекс над Голгота и Гроба Господен.

По заповед на император Константин на мястото започва строителството на огромен храмов ансамбъл, включващ Голгота и Христовия гроб. Негов наследник е днешният храм на Гроба Господен в Йерусалим, наричан в православната традиция храм „Възкресение Христово“.

Храмовият комплекс е тържествено осветен на 13 септември 335 г. В освещаването участват множество епископи от различни части на империята, събрани след събора в Тир.

На следващия ден – 14 септември – Честният Кръст е тържествено издигнат пред народа за поклонение.

Така 14 септември остава в църковния календар като деня на Всемирното въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен.

В празника по-късно се вплита и още едно драматично историческо събитие.

През 614 г. войските на Сасанидска Персия превземат Йерусалим и отнасят Кръста като трофей.

След продължителна и тежка война византийският император Ираклий разгромява Персия. При сключването на мира светинята е върната на християните, а Ираклий тържествено я отнася обратно в Йерусалим в края на 20-те години на VII век.

Преданието свързва и това събитие с ново тържествено въздигане на Кръста.

Така намирането на светинята при света Елена и нейното завръщане след победата на Ираклий се съединяват в литургичната памет на празника, който се превръща в един от най-големите дни на християнския Изток.

От оръдие на смъртта до знака на Възкресението

Парадоксът стои в самото сърце на християнската вяра.

Кръстът е бил инструмент на мъчение и смърт. Християнството го превръща в знак на спасението и живота.

Той не заличава страданието и не го обявява за добро. Напротив – показва го в цялата му жестокост. Но твърди, че страданието и смъртта нямат последната дума.

Затова свети апостол Павел пише:

„Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.“

Именно този текст от Първото послание на свети апостол Павел до коринтяните – 1 Кор. 1:18–24 – се чете като апостолско четиво на светата Литургия на Кръстовден.

Християнският смисъл на Кръста е невъзможен без Възкресението.

Ако историята приключваше на Голгота, Кръстът щеше да остане само свидетелство за една екзекуция. Но след Възкресението той става свидетелство, че саможертвата е по-силна от насилието, любовта – от омразата, а животът – от смъртта.

Затова християнството не почита Кръста като инструмент на страданието, а като мястото, където според християнската вяра смъртта е победена чрез доброволната жертва на Христос.

„Кръсту Твоему покланяемся, Владико“

В православното богослужение Кръстовден е един от най-тържествените дни през годината.

Кръстът тържествено се изнася за поклонение, а при чина на Въздвижението се издига пред вярващите. По време на въздигането Църквата многократно повтаря древния призив:

„Господи, помилуй!“

Същият призив, който според преданието е звучал в Йерусалим, когато епископ Макарий издигнал намерения Кръст пред народа.

Църквата пее:

„Кръсту Твоему покланяемся, Владико, и святое Воскресение Твое славим.“

„На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение славим.“

Това е същността на празника – Кръстът никога не се отделя от Възкресението.

Не страданието само по себе си е предмет на поклонение. Кръстът се почита като знак на Христовата жертва и на последвалата победа над смъртта.

Затова и Честният Кръст е наричан Животворящ.

Строг пост в ден на велик празник

Кръстовден е особен и с още нещо – въпреки че е голям Господски празник, Църквата е установила строг пост.

Официалният календар на Българската православна църква отбелязва изрично 14 септември като ден на строг пост.Причината е, че в центъра на празника стоят Христовите страдания, Разпятието и жертвата на Голгота.

Денят не е траур в обичайния смисъл. Християнинът знае, че след Кръста идва Възкресението. Но Кръстовден носи дух на покаяние, молитва и съсредоточаване върху Христовата жертва.

Затова на 14 септември православните християни постят независимо от това в кой ден от седмицата се пада празникът.

И през 2026 г. църковният календар на Българската православна църква отбелязва Кръстовден именно като ден на строг пост.

1700 години

Между Йерусалим от 326 г. и днешния 14 септември 2026 г. стоят точно седемнадесет века.

Империи са възниквали и изчезвали. Граници са се местили. Народи и държави са сменяли имената си. Самият Йерусалим многократно е бил обсаждан, разрушаван, възстановяван и е преминавал от ръце в ръце.

Константиновата империя отдавна я няма.

Няма я и Сасанидска Персия, която през VII век отнася Кръста от Йерусалим.

Няма ги армиите, които са се сражавали за Светия град, нито владетелите, които са вярвали, че властта им ще бъде вечна.

Но Кръстът е останал.

От Голгота през света Елена и Константин, през император Ираклий и Византия, през средновековните храмове, манастири и катедрали, до поколенията християни, които са го носили на гърдите си, поставяли са го върху храмовете си и са се прекръствали преди най-важните мигове от живота си.

За едни той е бил безумство. За други – съблазън.

За християните – знакът, върху който унижението се превръща в слава, поражението – в победа, а смъртта отстъпва пред Възкресението.

1700 години след намирането на Честния Кръст според църковното предание посланието му остава същото.

Човекът вижда поражение – християнството вижда победа. Човекът вижда унижение – християнството вижда слава. Човекът вижда смърт – християнството вижда Възкресение. И затова на Кръстовден Църквата отново издига Кръста високо и повтаря думите, които поколения християни са произнасяли пред него:

„Господи, помилуй!“

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Източници:

Българска православна църква – Българска патриаршия, църковен календар за 2026 г. и Въздвижение на Честния Кръст Господен.

Greek Orthodox Archdiocese of America – Exaltation of the Holy Cross.

Orthodox Church in America – Elevation of the Cross.

Orthodox Church in America – Commemoration of the Founding of the Church of the Resurrection (Holy Sepulchre) at Jerusalem.

Евсевий Кесарийски – Животът на Константин.

Лактанций – За смъртта на гонителите.

Ранните църковни историци Сократ Схоластик и Созомен – за строежа и освещаването на храма в Йерусалим.

https://glasove.com/komentari/dnes-e-krastovden-1700-godini-ot-namiraneto-na-krasta-na-koyto-e-razpnat-hristos