България е в ЕС. Само минималната ù заплата сякаш още е на кандидат-членство.

Графиката е безмилостна: 620,20 евро минимална месечна заплата през 2026 г. - последно място сред държавите от ЕС

Но има и по-любопитна подробност.

Пред нас са Сърбия, Черна гора и Турция - държави, които още чакат пред Голямата европейската порта.

Получава се своеобразен балкански парадокс: България е вътре в ЕС, но по минимална заплата някои от тези отвън вече са в по-предна позиция.

Разбира се, веднага ще се намери някой икономически фокусник, който да обясни, че това е само номиналният размер и че паритетът на покупателната способност променя картината. И действително - ППС дава по-различна перспектива. Но има един неудобен въпрос: „Защо, след като сме в ЕС вече толкова години, все още обясняваме защо най-ниската заплата в ЕС всъщност не е чак толкова ниска?“

И тук вече идва истинският парадокс. В ЕС спорят колко високо да вдигнат пода. В България спорим дали подът не е прекалено висок.

Работодателите казват: „Производителност!“

Синдикатите казват: „Доходи!“

Правителството казва: „Консенсус!“ А работещият с минимална заплата вероятно казва нещо много по-просто: „Хора, аз трябва да живея с това.“

И докато трите страни се опитват да намерят магическата формула, България продължава да държи една доста особена европейска титла: член на ЕС с минимална заплата, която е минимална и за ЕС.

Някои държави още кандидатстват за членство. Ние вече сме членове. Само че по заплатите май още сме на поправителен изпит.

Автор: Проф. Боян Дуранкев

trud.bg