Правителството прие Програмата за управление на Република България за периода 2026–2030 г. Документът очертава политиките и конкретните мерки на кабинета в 20 ключови области – от борбата с корупцията и реформата в правосъдието до икономиката, доходите, здравеопазването, образованието, енергетиката, отбраната, инфраструктурата и демографската политика.

В основата на програмата е заложена целта за „възстановяване на държавността, общественото доверие и способността на институциите ефективно да защитават националния и обществения интерес“. Според документа натрупаните дефицити в управлението са отслабили институционалния капацитет, задълбочили са социалните и регионалните неравенства, ограничили са икономическото развитие и са ерозирали доверието в държавата.

Програмата е основана на Програмата на „Прогресивна България“, като визията е страната да се развива като модерна европейска държава със силни институции, конкурентоспособна икономика, високо качество на живот и обществен модел, основан на върховенството на правото, социалната справедливост, знанието и иновациите.

Сред основните заявки е и промяна на икономическия модел – от развитие, основано на потребление, преразпределение и евтин труд, към ускорен растеж чрез инвестиции, по-висока производителност и експортно ориентирана високотехнологична икономика.

Демонтаж на „олигархичния модел“ и борба с корупцията

Първият и един от най-обширните раздели на програмата е посветен на т.нар. „демонтаж на олигархичния модел“. Правителството определя това като задължително условие за провеждането на политики във всички останали обществени и икономически сфери.

Предвиждат се мерки за прекъсване на достъпа на определени икономически кръгове до публични ресурси, противодействие на рекета върху бизнеса, борба със сивата икономика и финансовите престъпления, както и механизми срещу повторното „завладяване“ на институциите.

До декември 2026 г. е планирана ревизия на ключови обществени поръчки – на изплатените средства, сроковете и качеството на извършената работа, като при установени злоупотреби трябва да бъдат сезирани компетентните органи. Предвижда се и публичен регистър на компрометирани изпълнители.

Сред мерките са установяване на подставени лица в бизнеси и собственост, проверки за съответствие на имуществото с доходите, противодействие на картелите и монополите и определяне на референтни стойности за дейности и материали при строителството и ремонта на ВиК, транспортна и друга инфраструктура.

Заложено е изграждането на специализиран капацитет в ДАНС и МВР за финансови разследвания и проследяване на парични потоци по подхода „Follow the Money“. Предвиждат се и тестове за почтеност на държавни служители, заемащи длъжности с висок корупционен риск.

Друга основна цел е България да бъде извадена от „сивия списък“ на Групата за финансови действия – FATF. Кабинетът планира засилване на финансовите разследвания, конфискацията на имущество, придобито от престъпна дейност, и координацията между МВР, ДАНС, НАП, Агенция „Митници“, БНБ, прокуратурата и останалите компетентни институции.

Конституционна реформа: промени при служебните кабинети и гарантиране на плащанията в брой

Правителството предвижда и промени в Конституцията, като сред ключовите предложения е възстановяване на свободната преценка на президента при назначаването на служебно правителство. В същото време се предвижда Народното събрание да остане постоянно действащо и при управление на служебен кабинет.

Предложенията са част от по-широка конституционна реформа, за която в програмата се предвижда провеждането на мащабен обществен и професионален диалог. Според документа настоящата конституционна рамка създава ограничения пред възможностите за дълбока и последователна реформа на съдебната система и институционалния баланс. Предвижданите промени трябва да бъдат съобразени с правомощията на обикновено Народно събрание.

Друг съществен акцент е намерението правото на разплащания в брой да бъде гарантирано в Конституцията. В управленската програма това е определено като елемент от икономическата свобода. Като очакван резултат е посочена защитата на финансовата свобода на потребителите и гарантирането на достъп до алтернативни платежни средства чрез конституционна защита на плащанията в брой.

Конституционната реформа включва и сериозни промени, свързани със съдебната власт. Предвижда се реформа на Висшия съдебен съвет, при която съставът му да се обновява на ротационен принцип по модел, сходен с този на Конституционния съд. Посочената цел е да се гарантира приемственост и да се ограничи политическото влияние.

Заложено е и въвеждането на квалифицирано мнозинство от три пети при избора на членовете на ВСС, с цел постигане на по-широк институционален консенсус. Предвижда се създаването на конституционен механизъм, който да позволява актовете на ВСС да бъдат оспорвани пред независим орган, както и възможност за предсрочно освобождаване на членове на съвета от съответните квоти при тежки нарушения или при обективна невъзможност да изпълняват функциите си.

В програмата е записано още преосмисляне на ролята, мястото и правомощията на Инспектората към ВСС, включително дали той да остане в рамките на съдебната власт или да се премине към модел със смесена компетентност. Предвижда се и преразглеждане на статута, функциите и мястото на следствието в системата на съдебната власт с цел повишаване на ефективността на наказателното правосъдие.

Сред предложенията е и въвеждането на изрични основания и процедура за предсрочно освобождаване на съдия в Конституционния съд при тежки или системни нарушения, които са несъвместими със статута на длъжността.

Като очаквани резултати от конституционните промени правителството посочва по-голяма институционална приемственост и деполитизация, ограничаване на възможностите за еднократно овладяване на органите на съдебната власт от политически конюнктури, по-висок консенсус и легитимност при избора на ръководни органи, както и повече гаранции срещу кадрови произвол.

Медийна собственост и независимост на обществените медии

Правителството поставя като отделен приоритет и „оздравяването на медийната среда“. До края на 2027 г. се предвиждат законови промени за гарантиране на медийния плурализъм, редакционната независимост и прозрачността на собствеността.

Заложена е промяна на регистрите на медийната собственост с цел пълна прозрачност, както и концентриране на контрола върху тази информация в един държавен орган.

В програмата е записано и „изваждане на обществените медии от политически контрол“ чрез промени, които да гарантират независимо от текущото управление бюджетно осигуряване. Предвижда се и прозрачност при разпределянето на държавни средства за реклама.

Реформа на администрацията на три етапа

Реформата на държавната администрация е разпределена на няколко етапа. За 2026–2027 г. е заложена структурно-функционална оптимизация, през 2027–2028 г. – реформа на държавната служба с акцент върху професионализма, мотивацията и кариерното развитие, а през 2028–2029 г. – промяна на политико-административните отношения и преминаване към нов модел на публично управление.

Икономика с висока добавена стойност вместо модел на евтиния труд

Една от основните икономически цели е изграждането на икономика с висока добавена стойност, основана на знания, технологии и производителност.

Правителството заявява намерение да премине към проактивен модел за привличане на инвестиции, при който държавата сама търси потенциалните инвеститори и ги съпровожда до реализацията на проектите. Икономическата дипломация трябва да бъде използвана за привличане на инвестиции, насърчаване на износа и откриване на нови пазари

Предвижда се развитие на индустриални паркове и зони с модерна транспортна, енергийна, цифрова и ВиК инфраструктура, както и свързването им с университетите, науката и професионалното образование.

Сред ключовите структурни промени е приемането на нов Закон за публично-частното партньорство, чрез който да се мобилизира частен капитал за транспортна, енергийна, водна, цифрова, социална и индустриална инфраструктура.

Изкуствен интелект, високотехнологични инвестиции и дигитална държава

Сериозен акцент е поставен върху иновациите и цифровата трансформация. Сред заявените резултати са национална инфраструктура за изкуствен интелект BRAIN++ 2.0 и регионална мрежа от технологични паркове в Пловдив, Варна, Русе и Бургас.

Предвижда се Национален фонд за дълбоки технологии, който да мобилизира частен капитал за изкуствен интелект, биотехнологии, дълбоки и отбранителни технологии.

Планира се и национален One-Stop-Shop за стратегически инвестиции, като целта е регистрирането на бизнес и получаването на първо разрешително за инвестиционен проект да става до пет работни дни.

От 1 януари 2028 г. програмата предвижда пакет от данъчни стимули за иновации, включително режим „patent box“, данъчен кредит за разходи за научноизследователска и развойна дейност и регламентирано данъчно третиране на дяловите опции.

До декември 2027 г. трябва да бъде разработена и национална правна рамка за изкуствения интелект.

Публични финанси и контрол на разходите

Във финансовата политика кабинетът поставя акцент върху предвидима фискална политика, ефективно управление на публичните разходи, стабилност на финансовата система и по-добро използване на европейските средства.

Сред очакваните резултати са намаляване на неефективните публични разходи, освобождаване на ресурс за инвестиции в приоритетни сектори и по-добро усвояване на капиталовите разходи и средствата от ЕС.

Като цел е посочено и изпълнение на ангажиментите за стабилизиране на публичните финанси, така че след достигане на необходимите показатели да бъде прекратена процедурата по прекомерен дефицит. Правителството си поставя и цел за подобряване на кредитния рейтинг на България до висок инвестиционен клас.

Доходи, пенсии, социална политика и демографска криза

Социалната политика е обособена в седем направления. Сред тях са активна политика на пазара на труда и достойни доходи, адекватни пенсии и социални трансфери, намаляване на неравенствата, достъпни и качествени социални услуги и политики за младите хора.

Демографската политика е изведена като самостоятелен приоритет. Правителството свързва социалните мерки с целта повече млади хора да виждат бъдещето си в България.

Образованието да бъде обвързано с икономиката на бъдещето

В образованието програмата обхваща предучилищната и училищната система, приобщаващото образование, подкрепата за учителите, професионалното и висшето образование и развитието на науката.

Сред основните цели е професионалното и висшето образование да бъдат по-тясно обвързани с икономиката на бъдещето. Науката, научните изследвания и иновациите са определени като двигател на общественото развитие.

При приобщаващото образование са заложени ранно откриване и подкрепа за деца с обучителни затруднения, повече ресурсни учители, логопеди, психолози и социални педагози, както и безплатен транспорт с цел ограничаване на териториалните неравенства в достъпа до образование.

Здравеопазване: по-малко доплащане и по-голям достъп до медицинска помощ

Четири основни приоритета са заложени в здравеопазването. Първият е повишаване на разходната ефективност и намаляване на доплащанията от пациентите.

Втори акцент е по-балансираното географско разпределение на медицинската помощ и достъпът до здравни услуги в малките и труднодостъпни населени места.

Отделен приоритет е високото качество на детското здравеопазване, спешната помощ, системата HEMS и осигуряването на медицински специалисти.

Програмата поставя и цел за преход „от медицина на болестите към медицина на здравето“ чрез повече превенция и профилактика, високотехнологична медицина и развитие на електронното здравеопазване.

МВР, престъпност и защита на границата

В областта на обществения ред правителството си поставя за цел професионална, деполитизирана и отчетна система за сигурност.

Приоритетите включват противодействие на конвенционалната и организираната престъпност, подобряване на граничния контрол, както и развитие на пожарната безопасност и защитата на населението.

Отбрана: модернизация на армията и нови технологии

Програмата предвижда продължаване на модернизацията на Българската армия, развитие на военната инфраструктура и изпълнение на съюзническите ангажименти на страната.

Сред целите са подобряване на социалния статус на военнослужещите, увеличаване на разходите за отбрана, реализация на проектите за ново въоръжение и техника и изграждане на необходимата инфраструктура за експлоатацията им.

Специален приоритет е внедряването на съвременни технологии с „висок асиметричен ефект“. Предвижда се и повишаване на способностите на армията за реакция при бедствия, аварии и катастрофи.

Външната политика – ЕС, НАТО и икономическа дипломация

Във външната политика правителството залага на активно участие в ЕС, НАТО, Съвета на Европа, ООН и други международни организации, както и на засилена регионална политика.

Отделни приоритети са икономическата и инвестиционната дипломация, грижата за българските общности зад граница и изграждането на положителен образ на страната в чужбина.

Енергетика: ядрени мощности, сигурност на доставките и предвидими цени

Седем направления оформят енергийната политика – сигурност и системна адекватност, енергийна ефективност и диверсификация, развитие на ядрената енергетика, превръщане на България в регионален енергиен център, модернизация на държавните енергийни дружества, достъпни и предвидими цени и развитие на експертния потенциал.

При ядрената енергетика се предвижда продължаване на проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ с подготовка за вземане на окончателно инвестиционно решение.

До септември 2027 г. трябва да бъде направена национална оценка на възможностите за други нови ядрени проекти, включително малки модулни реактори, а до януари 2028 г. – пътна карта за тяхното развитие в България.

Инфраструктура, ВиК и регионално развитие

Регионалното развитие включва модернизация на транспортната система, ускорено изграждане и обновяване на сухопътната инфраструктура, развитие на ВиК сектора и намаляване на различията между регионите.

Специален акцент е поставен върху районите с безводие. Предвиждат се инвестиции в питейното водоснабдяване, национална платформа за водния риск и Регистър на загубите.

До края на 2029 г. трябва да бъде реализирана програма за интелигентно измерване с умни водомери в пет приоритетни района – Търговище–Омуртаг, Перник, Кюстендил, Ловеч и Плевен. Заложена е и система за ранно предупреждение и прогнозиране на водния риск.

В транспорта акцентът е върху стратегически инфраструктурни проекти, пътната безопасност, модернизацията на железниците, пълното авиационно разгръщане на HEMS, развитието на пристанищата и въздушния транспорт и стабилизирането на „Български пощи“.

Околна среда: принципът „замърсителят плаща“ и кръгова икономика

В областта на околната среда се предвижда въвеждане на принципа „замърсителят плаща“ при определянето на такса „битови отпадъци“, разширяване на системите за разделно събиране и изграждане на инфраструктура за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъците.

До края на 2029 г. са планирани инвестиции във ВиК и екологична инфраструктура, мерки за подобряване на качеството на въздуха и развитие на зелена инфраструктура.

Програмата предвижда и политики за опазване на биологичното разнообразие, защитените територии и възстановяване на деградирали екосистеми.

Земеделие, младежи, спорт, култура и туризъм

В земеделието основната рамка е „жизнеспособно земеделие, хранителна сигурност и развитие на селските райони“.

Младежката политика и спортът са обединени около задържането на младите хора в България, развитието на масовия и детско-юношеския спорт, подкрепата за елитните спортисти, модернизацията на спортната инфраструктура и повече прозрачност и дигитализация в управлението на спорта.

В културата е заложено изработването на Национална стратегия за култура 2027–2037 г., която да обвърже дългосрочните цели с бюджетното планиране, конкретни планове за действие и измерими показатели. Целта е културната политика да има приемственост отвъд рамките на отделен управленски мандат.

Туризмът е последната от 20-те области. Приоритетите включват реклама и международно позициониране на България, повишаване на качеството на услугите и квалификацията на кадрите, дигитална туристическа екосистема, развитие на четирисезонен туризъм и „изсветляване“ на сектора.

20 области и конкретни срокове до 2030 г.

Цялата управленска програма е структурирана в 20 основни области: демонтаж на олигархичния модел и антикорупционни политики; правосъдие; финансова политика и европейски средства; ефективна администрация; икономика и инвестиции; иновации и дигитална трансформация; външни работи; обществен ред и сигурност; отбрана; заетост и социална политика; образование и наука; здравеопазване; регионално развитие и благоустройство; транспорт и съобщения; енергетика; околна среда и води; земеделие; младежки политики и спорт; култура и туризъм.

Голяма част от мерките имат конкретни срокове през 2026, 2027, 2028, 2029 и 2030 г., а отделни дългосрочни политики надхвърлят рамките на управленския период.

Общата цел, формулирана в документа, е до края на периода да бъде изграден модел на „модерна, социална, сигурна и високотехнологична европейска държава“ с устойчиви институции и конкурентоспособна икономика.

Правителството обвързва постигането ѝ с разграждане на корупционните и олигархичните зависимости, възстановяване на върховенството на закона и доверието в институциите, по-прозрачно разходване на публичните средства и ускорена икономическа и технологична модернизация на страната.