В новата си история България и българите не сме били толкова на ръба на оцеляването си, както сме днес. Напълно сме разложени и като държава и като общество. Тези, които не го виждат, са или слепи, или много тъпи, или вече са нелечимо болни от отчаяние, гняв и омраза.

Вдигането на доходите и материалния стандарт по никакъв начин не могат да ни спасят, колкото и някои наши сънародници да вярват в това.

Потъването в пълна безидейност и бездуховност са виновни за сегашната ситуация и колкото и да станем богати, това няма да спре деградацията.

И, не, интелектуалното пропадане също не е основен виновник. Винаги е имало прости и необразовани хора, които, обаче, до смъртта си запазват човешкото, човещината.

При нас причините са други - налаганите от години, абсолютно чужди на общностния ни манталитет мантри “индивидуализъм, материализъм, рационализъм” направиха тъй, щото огромната част от българите изгубиха човещината си. Между нас няма емпатия, всеки гледа само себе си, парите, колите и къщите си и, разбира се, гледа да трупа още и още, колкото се може повече и по-бързо, без да се интересува от общност, общо благо, социум или някаква форма на справедливост.

Не сме движени от идея за общо национално или поне родово бъдеще, братя и сестри се карат за пари, а деца обират родителите си. Нямаме и общ дух, народностна душа, защото отдавна болшинството българи не вярват в Бога. Някой ни е отнел тези неща.

Не мечтаем да градим красиво, нормално и хармонично общество, защото се интересуваме само и единствено от себе си. Не се интересуваме дори от истините. Станали сме някакъв промит утилитарен тип, дълбоко попил философията на англичанина Джереми Бентъм, който писал - “Истина е това, което ми харесва, което е полезно…за мен”. Затова и всеки има мнение по всички въпроси и неговото мнение е единственото правилно. Абсолютна истина е само това, което той мисли, без значение дали изобщо е способен на такава дейност, и тръгва на бой с всеки, който не му ръкопляска, не му се възхищава и не му повтаря “ти си, ти си…”!

Всъщност, превърнали сме се в едно поангличанчено общество, без това изобщо да ни прилича. Превърнали сме се в следовници на англосаксонската философия и мироглед, без да имаме нищо общо с англосаксите. При тях е така отдавна, обаче им се получава, защото са други, различни. Ние сме балканци и южняци и при нас това води до споменатата пълна морална и духовна деградация.

Лекарят мисли как по-бързо да ни вземе повече пари за новото си джакузи и следващата си екскурзия. Той отдавна не е лекар, а алчен бизнесмен. Учителят се е примирил отдавна, че трудно ще научи децата на нещо, а е по- добре да кротува, да си взема заплатата и да не си създава проблеми. Същото се отнася за майстора в автосервиза, който се интересува само колко пари може да ви смъкне, за държавния или общински чиновник, за политиците, съдиите, полицаите или строителните предприемачи. Има, разбира се и изключения, хора със запазени сърце и душа, но са малко и бързо намаляват. Самото обществено битие ги тика да станат като всички останали, да станат и те бездушни,

Така загубихме напълно националната си душа - най-страшното нещо, което може да сполети един народ. Загуба на националната душа означава, че всеки поотделно губи душата, вдъхната му от Бог, а оттам и цялото общество се превръща в сбор от атоми и индивиди. Няма обща идея, няма обща кауза. Милиони българи гледат на другите българи единствено като на купувачи или продавачи на нещо, някога и някъде. А такова общество вече не е национално, а е пазар, на който всичко се купува и продава и всеки гледа да измами другите.

Два пъти България е преживявала подобни системни кризи. Първият път е в XIV век. Тогава черната чума унищожава половината население и масата хора губят вярата си в Бога или чинно приемат всичко случващо се като Божие наказание. В резултат на това губят духа си и основната си идея за колективно съществуване. Последвалото завоюване от османците е логичен завършек на кризата и почти фатален разгром на нацията.

Вторият път е след подписването на Ньойския договор в 1919. Тогава отново губим основната си идея - обединението на българските земи. Отново изпадаме в дълбока духовна и морална криза на ценностите. Обаче ги преживяваме сравнително леко, поради младостта и жизнеността на тогавашния ни народ, както и поради специфичната структура на обществото, в болшинството си съставено от дребни собственици.

Днес е друго. По дълбочина и мощ сегашната системна криза много повече прилича на онази от XIV век, макар, че времената са много различни.

Безспорният главен виновник, за да се докараме до това незавидно положение, не е никое конкретно правителство или партия, а е българската олигархия, управляваща в последните десетилетия, която стои зад и във всички правителства и други органи на властта. На практика днес е навсякъде - заема всички висши ръководни постове в държавната администрация и дърпа лостовете в частния бизнес. Тя отдавна се е обвързала с куп чужди служби, на които чинно прислужва, но пак на тях разчита да я пазят.

Същата олигархия управлява медиите и пропагандата, образованието и здравеопазването, енергетиката, съдебната система и службите за сигурност, за да работят те само в неин интерес и в интерес на чуждестранните и “партньори". Тя е виновна за разделението в обществото, за демографската катастрофа, за липсата на пътища и за всички останали гадости.

Подобни олигархии има в много държави, но там те се наричат аристокрация, а нашето е мафия (или дълбока държава - на кой както му харесва), създадена нарочно още преди разпада на социализма и съставена предимно от деца и внуци на висши комунистически функционери, офицери от комунистическата Държавна сигурност и техните доносници.

За разлика от многото други държави, нашата олигархия няма нито векове приемственост, нито нужния интелект. Затова и случилото се в България логично доказа, че тя е абсолютно некадърна да е елит на държавата и обществото. Просто не става за това.

Ерго - пътят да излезем от дълбоката пропаст и да се възродят България и българите, минава единствено през изгонване на олигархията от постовете, които заема, или, за по-сигурно - нейното маргинализиране.

Но, тъй като държи всички лостове в държавата, тази каста не може да бъде изцяло сменена по мирен път отвътре. Всеки опит ще бъде смазан още в зародиш. Възраждането на силната национална държава е най-добър начин за решаване на проблема, но олигархията и това няма да позволи. Тя се е вкопчила като кърлеж в националното тяло и този кърлеж може да бъде изваден само чрез някакви форсмажорни действия.

Това е много горчив извод. Затова и не може да се надяваме на никакви избори или смени на властта. Единствената ни надежда, макар и доста мрачна, е да бъдем сполетени от някакво бедствие, за да се превърне то в наше чистилище, което ще изчисти олигархията и ще ремонтира съзнанието на широки маси от народа, ще роди нови идеи и нов дух, ще ни събуди от дългия английски кошмар…

Дано не съм прав, но така мисля и не задължавам никого с мнението си.

Бог да пази България!

Иван Спирдонов

https://svobodnoslovo.eu/komentar/obshtestvoto-ni-e-v-dalboka-sistemna-kriza-koyato-mozhe-da-ima-fatalni-posledici/197978