До късно снощи депутатите обсъждаха на второ четене държавния бюджет за 2026 г. със заложен дефицит от 5,7%. Този бюджет е важната и първа стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс, заяви още Гълъб Донев.

Народното събрание ще гласува окончателно днес Държавния бюджет за 2026 г.

След ожесточените 13-часови дебати в вчера, които продължиха до късно вечерта, предстои народните представители да приемат бюджета на второ четене.

Според разчетите в бюджета приходите, помощите и даренията по държавния бюджет възлизат на 28,46 млрд. евро, а разходите са планирани в размер на 17,6 млрд. евро.

До късно вечерта депутатите обсъждаха на второ четене държавния бюджет за 2026 г. със заложен дефицит от 5,7%

Нетните трансфери са 16,89 млрд. евро, като вноската на България в бюджета на Европейския съюз е предвидена да достигне 1,28 млрд. евро. Залoжен е дефицит по държавния бюджет от 7,2 млрд. евро.

Заложените от финансовото министерство и управляващото мнозинство макроикономически показатели включват бюджетен дефицит от 5,7%, очакваната средногодишна инфлация е 4,3%, а прогнозният ръст на икономиката е 2,6 на сто.

Най-големи критики от страна на опозицията привлече текстът, според който управляващите залагат възможност страната ни да поеме нов държавен дълг, като изтегли заеми в размер до 10,1 млрд. евро.

Законът трябва да влезе в сила от 1 август.

Призовавам за реалистични нагласи и очаквания към бюджет 2026 г., заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в края на дебатите по законопроекта за държавния бюджет за тази година на второ четене в пленарната зала.

Най-сериозното качество на този бюджет е, че изважда наяве натрупаните задължения и погрешните управленски решения. Затова смятам, че в него има смелост и амбиция да се представи реалното състояние на публичните финанси, да се сложи край на неразумните финансови решения и да се смени посоката от бюджети с къс хоризонт до следващите избори към бюджети с визия за напредък, добави Донев.

Той отбеляза, че няма бюджет, който да бъде харесван от всички. Бюджетната процедура е благодатно време за политически сметки и лъжи. Обяснимо е поведението на една част от вас, за които беше важно да превърнете дискусията за бюджета в „шоу на пера“, недопустимо е обаче да използвате тревогите на уязвими групи в обществото и да ги превръщате в политическа мишена, коментира министърът.

По думите му, бюджетът е понесъл много критики заради дефицита от 5,7%. Най-възмутени и с най-много идеи за прекрояването му бяха тези, заради които стигнахме дотук, заяви Донев.

Ние от „Прогресивна България“ ще търсим справедлив подход за разпределение на обществените ресурси, чрез който да постигнем управленската си цел за ускорено икономическо развитие за цялото общество, така че да се усети като подобряване на качеството на живот от всеки, каза финансовият министър.

Този бюджет е важната и първа стъпка към стабилност, предвидимост и бюджетен баланс, заяви още Гълъб Донев.

Акцент в дебатите по бюджета бяха промените при общинските проекти, които правителството залага, и с които на практика премахва общинската инвестиционна програма и я трансформира в кандидатстване пред регионалния министър. Програмата бе приета през 2024 г. по време на кабинета с премиер Николай Денков. Цялата опозиция защити програмата като ГЕРБ припомни на "Продължаваме промяната", че и те бяха част от правителството, което я изготви.

Сред най-обсъжданите теми бяха и подготвяните промени при трудовия стаж, с които на работещите на 4 часа вече ще се начислява трудов стаж само върху тези часове, а не върху 8 часа, както бе досега. Цялата опозиция се изказа против тези промени като от ГЕРБ и "Продължаваме промяната" изтъкнаха, че на 4 или 6 часа работят основно хора с увреждания и студенти. Според представителите на "Прогресивна България" целта е борба срещу сивата икономика като в последните дни социалният министър на няколко пъти изтъкна практика хора да се осигуряват на 4 часа, а да работят 8.

Според изнесените от депутата на "Прогресивна България" Стефан Белчев данни 25% от работещите на непълно работно време са от сектор хотелиерство и ресторантьорство, 20% са от строителния сектор и 10% от сферата на автомобилния сервиз.

Сред обсъжданите точки от бюджета бяха рекордните разходи от 56.8 млрд. евро като според Мартин Димитров от "Демократична България" те може и да не се реализират. От "Продължаваме промяната" също се съмняват капиталовата програма да бъде изпълнена и изтъкнаха, че дефицитът изглежда да е търсен от управляващите. Димитров предупреди, че дефицит от 5.7% предвещава бъдещо вдигане на данъци.

"Демократична България" и "Продължаваме промяната" поставиха акцент върху ограничаване на хазарта със собствени предложения за по-голямо облагане на сектора и мерки срещу рекламата.