Македонският президент Гордана Силяновска-Давкова призова за анулиране на Втория протокол между България и Северна Македония, чиито разпоредби са включени в преговорната рамка и в заключенията на ЕС, предаде БГНЕС.

С това си изявление властите в Скопие на практика се отказват от начало на преговори с ЕС. При посещенията си в македонската столица всички лидери на ЕС многократно повтарят, че единственият път за Северна Македония, към начало на преговорите, минава през изпълнение на преговорната рамка.

Силяновска каза още, че протоколът е източник на потенциални бъдещи блокажи по пътя на Скопие към ЕС. Тя добави, че конституционните промени сами по себе си не представляват гаранция, че няма да се появят нови пречки по пътя към ЕС.

"Пътят със сигурност ще се отвори за момент, но след това отново ще се появи нова пречка на пътя. Трябва да се анулира източникът на пречките, а това е Протокол 2", каза президентът в интервю за Канал 5.

Тя повтори, че Македония се застъпва за решение, което би предотвратило двустранността на процеса на европейска интеграция и оцени, че Европейският съюз разполага с механизми, чрез които може да предотврати блокажи, основани на въпроси, свързани с идентичността.

Силяновска посочи, че никой не може да гарантира, че в бъдеще няма да има ново вето от страна на държава членка, но че Съюзът може да установи правила, според които европейската интеграция няма да бъде възпрепятствана поради проблеми, които не са свързани с критериите за членство.

Тя подчерта, че страната остава ангажирана с програмата за реформи и оцени, че е готова да следва темпото на страните, които напредват най-бързо към членство в ЕС.

По отношение на отношенията с България, тя каза, че след последните контакти с българския президент Румен Радев вижда възможност за засилване на диалога и търсене на съвместни решения.

Тя подчерта, че България действа координирано по външните въпроси, независимо от политическите различия.

През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. "френско предложение", одобрено от всички държави членки на ЕС. Тоест не става дума за двустранен въпрос или блокада. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.

В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на "македонско малцинство" в България.

Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.