На 81-годишна възраст почина поетесата Надежда Захариева. Тъжната вест съобщи семейството й.

"С огромна болка съобщаваме, че нашата обичана майка и баба Надежда вчера пое по своя последен път. Тя остави след себе си следа в сърцата на много хора и ще продължи да живее в паметта ни! Ще ни липсва безкрайно! Благодарим на всички за обичта и уважението към нея! Поклон пред светлата ѝ памет!", пишат близките й.

Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в Радово. Тя е българска поетеса, писателка и преводач.

"На 3 ноември, преди 78 години, малко преди да изгрее слънцето, съм се появила на бял свят в селото на баща ми – Радово, Трънско. Нарекли ме Надежда. Няколко месеца след раждането ми баща се върнал от фронта, взел жена си и вече трите си деца и се върнал отново в гр. Светиврач (днес – Сандански), където се бил запознал с майка ми, потомка на бежанци от българското село Скрижово, Драмско. Там съм поела първата си съзнателна глътка въздух. Всичките ми безгрижни детски спомени са свързани с този град. И защото, както казват, първата любов ръжда не хващала, много обичам този град", разказва самата тя.

Завършва Френска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Омъжена е за поета Дамян Дамянов. Тогава в литературните среди предричат кратък живот на този брак. Той обаче продължава 35 години – до смъртта на поета.

Надежда Захариева е автор на повече от 17 стихосбирки и на три книги с белетристика. Писала е стотици текстове за песни на естрадни изпълнители. Сред тях са „Може би“ на група „Сигнал“, „Разпилей ме ти цялата“, “Сълза” на Лили Иванова, „Любовта е" на Хайгашот Агасян. Има много нейни текстове, по които Мария Нейкова е композирала балади. Двете заедно имат около 100 балади. Писала е песни и за Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Росица Кирилова, Бисер Киров, Стефка Берова, Райко Кирилов и Илия Луков.

През 1979 г. излиза първата ѝ стихосбирка „Непредвидени стихотворения". Следват „Живот като живот" (1983), „Ако не бързаш толкова" (1987), „Загубих си усмивката" (1995), „Казвам се Надежда" (1995), „Нелюбовно време" (1997), „Но млъкни, душо" (1998), „Горчивки" (1999), „Облачно" (2000), „Въже от свобода" (2002), „Гълъб ме споходи на Игнажден" (2004), „Пепел от страст" (2005), „Любов?!?" (2006), „Една Надежда" (2008).

През 1994 г. излиза автобиографичната ѝ книга „Сливи за смет“, в която тя разказва за 35-годишния си съвместен живот с Дамян Дамянов. Втората част на книгата излиза през 2001 г., а през 2003 г. - психологическият ѝ роман „Тя и тримата".

Работила е като технически сътрудник и редактор в две от изданията на Съюза на българските писатели. Водила е телевизионното предаване за литература „На ти с Надежда Захариева". От 12 септември 2005 г. до 27 юли 2009 г. Надежда Захариева е заместник-министър на културата.

На 12 юни 2015 г. е удостоена с наградата "Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовна култура.