Да не си на мястото на обикновения българин: слуша Витанов от ПБ - и му се струва, че е научил истината. Сетне се появява Асен Василев - и пак му се струва, че му доставят нещо от Истината. Накрая схваща, че сякаш са му говорили за две Българии

От клетвата на правителството на Радев минаха почти два месеца - и сякаш всичко за пореден път ще се овъртоли по старата рецепта, доказано ефикасна. Ще се замерят с пустословия, докато омръзнат и на себе си - и накрая ще се прегърнат тайно.

По-важното е, че отново Народът няма да успее да се добере до Истината - ако все още иска това. И ще я кара някак - лишен от истинско познание за бедите си.

Той сякаш вече не е в състояние да съчини и да изпрати на властниците дори само един въпрос, важен за оцеляването му.

Стефан Гечев беше писал преди години за този негов недостатък, който е причина да се задоволява с вземането "на заем" на готови/чужди отговори. Според Гечев, единствено с богомилството Народът е успял да зададе един важен въпрос...

Днес вече всички виждаме, че тази негова неспособност го прави лесен опонент, прекалено лесен за всяка глупост или мерзост на властниците му.

Да не си на мястото на обикновения българин: слуша той по телевизията Витанов от "Прогресивна България" - и му се струва, че е научил истината.

Сетне обаче се появява Асен Василев - и пак му се струва, че му доставят нещо от Истината. Накрая обаче все пак схваща, че сякаш са му говорили за две Българии, които нямат нищо общо една с друга.

И тъй си потъва в неистините и лъжите - препълнен с фалшиво познание...

Телевизиите имат основната вина за това - те прибягват до най-евтиния си номер: да се чуят различни мнения и зрителят да си се оправя с Истината, ако изобщо стигне до нея. Тази хитрост е не само елементарна, но е и доста подла - така телевизиите се измъкват от ролята си на обективен посредник в един важен, а понякога дори съдбоносен за Народа дебат, а и тя очевидно не е по силиците им.

Най-близо до ума е да прибягнат към очната ставка на основните претенденти за Властта - този подход изглежда лесен, но съвсем не е: трябва да измъкваш фрагменти от "истината" на съперниците и да ги съпоставяш деликатно, без да вземаш страна, а това е по възможностите само на един-двама от водещите, които в момента се вихрят в телевизионния ефир.

"Очната ставка" обаче дава предимство на по-изпечения лъжец и не са редки случаите, в които банални типове биват приемани като Тръбачи на Истината, въпреки че са си само едни пробити флигорни, чието предназначение е единствено да издават фалшиви звуци.

Тези звуци понякога се превръщат в химн на народеца, те го подтикват да извърши една или друга глупост, да даде превес в дневния си ред на несъщественото, на незначителното.

А и този дневен ред най-често се съставя от други - гласът на Народа никога не се чува и накрая той се превръща в едно жалко скимтене.

Тази констатация изглежда обидна - но още по-обидно и грозно ще е, ако продължаваме да я пренебрегваме.

Отгоре на всичко, залъгван от властниците, Народът безропотно прие и идеята им за прочистване на Миналото, специално на неговите достижения - така те/властниците трябваше да получат едно незаслужено предимство. До голяма степен това се случи и три десетилетия от все по-скъсяващото се Българско Време минаха тъкмо под диктата на прочистването, понеже за нищо друго, свястно или истински важно за Народа, не се сещаха.

И той си остана единствено с очакването, че някой ден ще доживее и до прочистване на Глупостта властническа.

Междувременно, постепенно бе прочистена и немалка част от Народа, като бе обеднена до чудовищни размери.

Прочистена - изтръгната бе като отровен плевел - и връзката между поколенията, днес тя практически не съществува.

Децата безогледно унижават родителите си, като пренебрегват или осмиват усилията им да се трудят и живеят съвестно и почтено в Миналото.

В крайна сметка, наложи се немалка част от Народа да живее с офалшивена Памет.

В същото време, потулен бе въпросът, кога и как ще бъдат посочени и прочистени идеолозите и извършителите на Криминалната Приватизация.

И най-вече: ще бъде ли изхвърлена най-сетне от политиката показната глупост, неукостта и презрителната надменност.

Днес това вече изглежда като една нелепа фантазия - и най-одиозните разрушители се изживяват като почтени строители, най-натрапчивите лъжци са убедени, че окончателно са приватизирали и ролята на говорители на Историята, дори, че те самите са нейният Глас.

Тази налудност е направо плашеща и се опасявам, че няма лесно да се освободим от нея.

Освен това е и силно заразна и немалка част от обикновените хора изглеждат понякога повлияни от нея.

Дали нещо не се е случило с колективния разум на Народа - и той вече ще бъде лесна плячка за всеки властолюбец, който посегне към него - стига да е достатъчно изобретателен в лъжите си и, в същото време, и достатъчно уверен във фалшивата представа, която отглежда за себе си.

Остава да се запитаме, след всичко това: каква представа отглежда пък Народа за себе си?

Кеворк Кеворкян