Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) принципно подкрепя проекта на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. Това каза вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев след края на становищата, изразени от членовете на НСТС по проекта в рамките на заседанието на Съвета. В дневния ред на заседанието са включени и проектобюджетите на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и на държавния бюджет на България за 2026 г.

Проектът за бюджет на НЗОК за тази година предвижда средствата да бъдат 5 256 677,2 хил. евро, което е увеличение с повече от 412 млн. евро в сравнение с миналата година, каза управителят на НЗОК в оставка доц. Петко Стефановски. От здравноосигурителни вноски се предвиждат 3 187 527,6 хил. евро. За здравноосигурителни плащания са заложени 4 933 102,8 хил. евро, което е ръст от 8,7%. По думите му този бюджет е консервативен и единствено възможен при така създалата се ситуация. Като нови политики, единственото, което сме си позволили, е лекарствата, заплащани от Касата, да са в две самостоятелни групи – за реферираните лекарства и за генеричните и биоподобните лекарства, каза доц. Стефановски и допълни, че това се прави за първи път и е опит за прогенерична лекарствена политики. Подадох оставка като управител и нямам моралното право да предлагам нови политики, което оставям за следващото ръководство на НЗОК, но този бюджет е единственият възможен в момента, каза още доц. Стефановски.

Министерството на здравеопазването подкрепя законопроекта, разработен в съответствие с допусканията на общата бюджетна рамка за 2026 г, каза министърът на здравеопазаването Катя Ивкова. В него са отразени и изразените от мен бележки и предложения, каза още тя и допълни, че заложените приходи, трасфери и разходи създават стабилна финансова рамка за здравноосигурителни плащания. Ръстът на разходите – с 412 млн. евро повече, ще даде възможност да бъде осигурено финансиране на пакета медицински дейности, съобразно реалностите и гарантираните дейности от бюджета на Касата по видове.

Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) каза, че от асоциацията не подкрепят проектобюджета на НЗОК и многократно са посочвали, че повишаването на средства не е гаранция за по-здрава нация. Системата се нуждае не просто от повече пари, а от по-ефективно разходване, с акцент върху профилактика, превенция и контрол, както и реална оценка на качеството, допълни Радев. По думите му бюджетът на Касата не променя финансирането, но следва положително да се оцени разделянето на двете групи лекарства. АИКБ смята, че проектобюджетът не дава достатъчно добър отговор как допълнителните пари ще доведат до по-добро здравеопазване и здравни резултати.

Добри Митрев от Българската стопанска камара каза, че не се променя философията на бюджета от предходните години и липсват политики за подобряване на достъпа и качеството на медицинското обслужване. Този бюджет е довършителен на удължителния закон. Не се предвижда значително повишаване на средствата за извънболнична помощ, липсват решения за ограничение на разходите за лекарства, продължава негативната тенденция съотношението на финансиране да бъде 90% за оригиналните лекарства, докато за генеричните е 10%, с приоритет се финансира болничната система, тревожно е финансовото и кадровото обезпечаване на общинските болници, каза Митрев. По думите му е необходимо да има законодателни мерки за стабилизиране на дейността на общинските болници. За осигуряване на нормалното функциониране на системата Митрев изрази принципна подкрепа на законопроекта от страна на Камарата, с очакване за 2027 г. да бъдат очертани мерки за реформиране на системата.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата каза, че не одобряват ниския ръст на средствата за профилактика. Това е един от секторите, които не са достатъчно реформирани и се нуждае от много и дълбоки мерки. Дигитализацията липсва, каза още Симеонов и допълни, че в болница във Великобритания, която са посетили, с помощта на дигитализираните процеси разходите са спаднали с 15% за една година. Ще дадем допълнителни бележки по проектобюджета и сме склонни да го подкрепим, допълни Симеонов.

Деян Денев, представител на КРИБ, изрази принципна подкрепа, тъй като законопроектът е много по-близо до реалността като числа, отколкото удължителният закон. Бюджетът е балансиран, относително консервативен. Ако изпълнението на бюджета се окаже по-добро от очакваното, допълнителните приходи да се използват за здравноосигурителни плащания, за които има най-голяма нужда, каза още Денев. Воденето на прогенерична политика ще позволи на системата лекарства да не отпадат от нея, посочи той. Да се акцентира върху контролните механизми, да се премахне конфликтът на интереси, да се наблегне на ефективността на спешната помощ, да се изплати надлимитната дейност, извършена от болниците, призова Цветелина Спиридонова от КРИБ.

Подкрепяме бюджета, защото е единственият възможен и е базиран на съществуващите правила и закони, каза Иван Кокалов, представител на КНСБ. Ако нещо трябва да се променя, то няма да се промени с този бюджет за пет месеца. Кокалов обърна внимание на липсата на кадри в системата, нуждата от повишаване на контрола, извършването на профилактика, долекуването. За да има реформа, тя трябва да бъде подплатена с бюджет, каза още Кокалов. По думите му трябва да се обсъди дали ще се променя моделът на финансирането в системата на здравеопазването, тъй като, ако сегашният продължи, ще има кражби. Крайно време е, допълни Кокалов, българинът да има здравноосигурителна карта, съдържаща цялата здравна информация.

В рамките на бюджет, който се прави за това време, не може да се решат проблеми, натрупвани повече от 20 г., каза Димитър Манолов, президент на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. По думите му моделът на финансиране непременно трябва да бъде променен. В момента системата финансира болния човек и няма никакво отношение към здравия, допълни Манолов. За възнагражденията в системата на здравеопазването Манолов припомни, че от три години липсва Колективен трудов договор в отрасъла, което е един от тежките пороци в системата на здравеопазването. Не подкрепяме категорично бюджета на НЗОК, каза още Манолов.

Всички организации, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), подкрепят под условие проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО). Това обобщи вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев след края на обсъждането на проектобюджета на ДОО по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

Проектобюджетът на ДОО беше представен от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова. В приходната част има увеличение със 742 млн. евро, посочи тя. По думите ѝ този ръст се дължи на увеличаването на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г., както и на ръста на максималния осигурителен доход на 2300 евро от 1 август 2026 г. и др.

Най-големият разход е този за пенсии, като е предвидено и осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2026 г., добави Караиванова и уточни, че 513 млн. евро е разходът за това осъвременяване. Весела Караиванова информира, че всички пенсионери с отпуснати пенсии до 31 декември 2025 г. ще получат новите си осъвременени размери. Тя увери, че в НОИ е създадена необходимата за това организация.

Министерството на труда и социалната политика (МТСП) подкрепя проектобюджета на ДОО, обяви ресорният заместник-министър Надя Клисурска. Гарантират се социалните права на хората, осигуряват се средства за редовното изплащане на всички социално осигурителни плащания – пенсии, болнични, обезщетения на майчинство и за безработица, посочи тя. Клисурска подчерта, че средната пенсия през 2026 г. се очаква да достигне 543 евро. По думите ѝ се предлагат мерки и за изсветляване на икономиката.

Въпреки че отчетоха по-добра балансираност, от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) смятат, че проектобюджетът на ДОО не решава структурни проблеми на системата. Въздържаме се от подкрепа, каза Румен Радев от АИКБ. Основната критика е, че разходите за пенсии растат. АИКБ не подкрепя предложеното увеличение на минималните осигурителни доходи. Те са архаичен инструмент, който следва да бъде постепенно премахван, каза Радев. Като положителна стъпка се приема поетапното изравняване на режима на осигуряване на държавните служители и на заетите по Закона за съдебната власт с работещите в частния сектор. По думите на Радев липсва политика, която да реши проблема с отпускането на ТЕЛК решения.

Българската стопанска камара (БСК) определи като чувствителен въпросът за увеличаване на осигурителните доходи. Даваме си сметка, че при намаляващ брой хора, които ги плащат, колкото и да ги увеличаваме, те винаги ще бъдат недостатъчни, коментира Мария Минчева от работодателската организация. Бихме подкрепили проектобюджета на ДОО, но се надяваме в хода на самата процедура да бъде преосмислено решението за минималните осигурителни доходи и за максималния осигурителен доход, така че в бъдеще те да дават повече стабилност, каза тя.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че подкрепят проекта на ДОО. По думите му е положително това, че правителството е показало посока за премахването на автоматизмите и за приемането на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Подкрепяме с условност, каза и Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) е склонна да подкрепи проектобюджета, обяви Ася Гонева. Намираме приходните параметри в бюджета на ДОО за положителни, посочи тя. По думите ѝ синдикатът подкрепя заложената мярка за нарастване на максималния осигурителен доход.

Президентът на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Димитър Манолов повдигна въпроса за гарантиране правата на държавните служители, след като се предвижда те поетапно да започнат да заплащат осигуровките си, които до този момент се поемаха от държавата. Синдикатът настоява за запазване и ръст на нетния доход на работещите в държавната администрация. КТ „Подкрепа“ вижда като положителна мярка увеличението на максималния осигурителен доход, както и на минималните осигурителни прагове по икономически дейности.

БТА