Европа избра войната. Това е любопитна, отчасти въображаема война, т.е. тя няма да умира, а ще предостави на украинците всичко, от което имат нужда, за да убият възможно най-много руснаци. Изглежда, че Европа и САЩ са решили да се бият до последния украинец. Всеки ден се моля руснаците да не се изнервят. Мисля, че руснаците са интелигентни, мисля, че иранците са интелигентни, мисля, че китайците са интелигентни и мисля, че са разбрали правилата на играта, която трябва да играят. Така че логично те трябва да играят за рухването на системата на противника, за да бъдат спокойни, казва френският историк, демограф и антрополог Еманюел Тод.

И още:

- Украйна е приключена. Това е страна, която няма да съществува. Украйна е страна, която дългосрочно ще изчезне. Голямата разлика между западняците и руснаците, е, че нямат една и съща концепция за време. Тоест руснаците мислят дългосрочно, като историците на дългото време. Сега руснаците очакват окончателната криза на Европейския съюз. И от момента, в който Европейският съюз влезе в криза - тя би могла да бъде криза от страна в страна или вътре в различни общества, украинският режим ще бъде оставен сам на себе си, той ще рухне и това ще бъде краят на Украйна, на Украйна такава, каквато я познаваме.

- Това, което хората виждат, е, че Русия влезе в Украйна, че е имало инвазия и разбирам защо хората реагират така, т.е. има пряка видимост на инвазията. Но реалността, причината за тази инвазия, е, че украинците искаха да завоюват отново целия Донбас, който, разбира се, беше в административните граници на съветска Украйна, но беше населен с руснаци. Следователно в етнополитически термини ние, западняците, подкрепяме една агресивна война. В Иран САЩ са агресорът. Първо изпратиха израелците, след това отидоха с израелците, но реалността е, че има един болен, изключително насилнически Запад, който много зле изживява своя световен залез като икономическа сила и който се държи по много опасен начин. Но трябва да се молим Путин, иранските лидери и китайците да останат спокойни

10 юни 2026 г.

- Добър ден, добре дошли във Fréquence Populaire! Отново сме с Еманюел Тод за ново предаване. Добър ден, Еманюел Тод!

- Добър ден!

- Как сте?

- Добре, връщам се от Бретан, както обикновено.

- Били сте на почивка в Бретан?

- Не точно почивка. Преминавам през интелектуално обръщане. След много лутания в един тягостен момент, когато излизам от един изследователски проект и мисля за друг, намерих пътя си и работя върху синтез на историята на семейните структури и историческия материализъм на Маркс и Енгелс за нов прочит на историята.

- Това е много мащабен проект.

- И да, и не, защото историческият материализъм съществува, има много литература. За мен една от най-завършените форми, които съм чел досега, е моделът на Гордън Чайлд, австралийски археолог и историк, който е написал между 30-те и 50-те години на ХХ век много синтезиращи и популяризиращи книги. Така че има съществуващи модели, както и текстовете не толкова на Маркс, а на Енгелс - имам слабост към Енгелс. В къщата си в Бретан имам маслен портрет от съветския период на Енгелс, той е там, мой приятел, много симпатична личност. Свърших известна работа, която свързва семейните структури и политическите разделения, проследих отново произхода на диверсификацията на семейните системи. Трябва да поработя върху възникването на цивилизацията в Месопотамия, върху индианските култури в Северна Америка. Като цяло проблемът е по-скоро да поставя един модел в друг, грубо казано, това е работа на водопроводчик.

- Това е прецизна механика.

- Това е водопроводна работа. Трябва да препрочета и да преподредя всичко, включително моята работа, но изобщо не е огромна.

- Тоест това ще включа вашата работа върху семейните структури, но в по-широка рамка.

- Ще призная, че след ожесточената борба на един живот, посветен на унищожаването на марксизма, приемам превъзходството му и вместо да се опитвам да въвеждам икономическата променлива, за да направя моите модели по-цивилизовани и многофакторни, ми се стори по-просто да тръгна от доброто описание на историята - техническа, икономическа и останалото, защото при Чайлд го има понятието “набор от инструменти”, но също и понятието “духовен набор” и изключително проницателни неща за религията. Това ми се стори по-ефикасно, по-скромно и по-малко уморително.

Честно казано, в живота си посветих толкова много енергия да демонстрирам полезността на семейните структури за разбирането на определени неща, че се отдалечих от самия себе си. А и това беше антикомунистическият дух на епохата. Това наричам също ефекта на “Монополи” - когато час и половина играеш на “Монополи” и си като полудял, напълно истеричен, защото е трябвало да превърнеш един хотел в две къщи и си обзет от играта, след това губиш и си казваш “Но какво ме сполетя?”. Всъщност, когато си зает с изграждането на модел, който поставя в центъра семейните структури, влагаш в него цялата си енергия. Вразуми ме един анализ на моята работа от един американски историк на идеите, чието име не помня, но беше озаглавен The Anthropological Turn: French Political Thought After 1968 (Антропологичният обрат: Френската политическа мисъл след 1968 г., Джейкъб Колинс, 2020 г.), за еволюцията на френската мисъл. Имаше сравнителни анализи за Марсел Гоше, Режис Дебре, Ален дьо Беноа и мен и всъщност той отлично беше забелязал, че в дисертацията си в Кеймбридж изучавах семейните структури, но винаги държах да ги поставя в аграрната системата. Впрочем конфликтите с научния ми ръководител Питър Ласлет бяха за това, защото той не искаше и да чува за тази следа от марксизма от моето детство. И ако вземем изобретяването на Европа, когато потърсим диференциацията на региони с родово семейство и региони с нуклеарно семейство, всъщност има аграрна променлива и икономически предопределеност.

- Те не са изолирани.

- После се върнах назад и написах книгата Les Luttes de classes en France au XXIe siècle (Класовите борби във Франция през ХХI век), вдъхновена от Маркс и марксисткия модел технология-икономика-социално разслояване-класи и т.н., и тази визия за историята, която бих казал, че е оптимистичо-катастрофистична. Има визия за прогреса, който все пак е реалността на човешкия опит, но посредством кризите и повтарянето на грешките, т.е. последователност от драми, несправедливости, но в тази поредица от лоши неща, все пак го има този факт, че се отива нанякъде. Това е идеята за противоречието, което ще бъде разрешено, което е великолепен модел, така че поставих моите неща вътре в него.

- Значи това е голям проект.

- Нямам намерение да правя нещо много дълго, ще напиша около 270 страници. Това е водопроводен проблем - става дума за поставянето на една система в друга, но има няколко стратегически момента, защото съм изостанал по въпросите на технологичната еволюция. Имам огромна библиотека за Месопотамия, но не съм гледал в нея как се извършва последователността на различните изобретения - грънчарското колело, самото колело, търговското плаване, изпечената тухла, меда, бронза, писмеността, тези неща. Трябва да наваксам.

- Значи това е огромно начинание. Днес ще се върнем малко назад, към новините и съвременните конфликти. Бих искала да поговорим за войната в Украйна, която се разпали отново и стана по-интензивна с руските атаки срещу Киев, Харков, с украинската атака срещу ученическо общежитие в Донбас, която отне живота на много хора и рани много други. Дрон падна в Румъния и се оказа, че е украински. Виждаме, че реториката в Русия се втвърдява. Имаше изявления на Караганов например, дискурсът на Лавров към НАТО също стана по-суров. Наред с това видяхме, че Зеленски отдава почит на една нацистка фигура в Украйна, което му костваше много критики, поляците бяха много ядосани и това шокира почти навсякъде. Една от бившите му сътруднички изобличи всеобщата корупция в Украйна. Зеленски написа писмо на Путин, което беше отхвърлено. А виждаме, че в ЕС има много войнствени изявления - в Германия, във Великобритания, както и изпращането на помощ от 90 млрд., които по-рано бяха блокирани от Унгария, но след последните избори там тази пречка беше премахната, така че това ще бъде направено. Какво е мнението ви за развитието на тази ситуация - в каква посока може да тръгне?

- Най-напред трябва да се опитаме да видим какво се случва глобално. Имаше сплотяване и втвърдяване на западния блок. Украинците са във война, но не могат да излязат от нея, защото, както имах повод да напиша в “Поражението на Запада”, Украйна съществува срещу Русия. Освен това населението ѝ толкова много намаля и всички хора, които си тръгват от Украйна, смятат, че войната вече няма никакъв смисъл и трябва да потърсят по-добър живот другаде, така че фактически има феномен на кондензация на националистическата идея за самоубийствена война срещу Русия, заради която украинците са във война, и докато им дават средства да воюват, те ще воюват. Самият смисъл на украинската нация е войната, понастоящем те не могат да си представят мира. Това е постоянен елемент, константа. Има и голяма промяна, която е приемането от Германия на идеята не за директна военна атака срещу Русия, която исторически те знаят как се прави, но вече нямат човешките средства, а за финансиране на войната и мобилизиране на индустрията им за тази война. Докато англичаните и французите се нахъсваха срещу Русия, това не беше много сериозно за руснаците, имайки предвид състоянието на британската военна индустрия и тази на Франция, но индустриалните средства на Германия са нещо друго и избирането на Мерц промени ситуацията. То промени и американското поведение. Тръмп не знаеше накъде отива - дали излиза или не от войната, но скоро след избирането на Мерц той даде заповед на ЦРУ - това излезе в “Ню Йорк таймс” - да помогне на украинците да насочват ударите си срещу Русия. Тоест американските стратегически средства за прицелване в Русия са напълно активни и бих казал, че на ниска цена американците отново са ангажирани с войната. Следователно има форма на хомогенизация на поведението, не са само германците, а целият Европейски съюз.

- Британците също.

- Да, но те винаги са участвали. А ЕС все пак е организъм, който е на ръба на колапс. Преди малко казах, че Украйна няма друга причина да съществува, освен да се сражава срещу Русия, но Европейският съюз загуби причината за съществуването си и се вкарва във войната като причина за съществуването си. Самото назначаване на Кая Калас, бивш естонски политик, за представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността през 2024 г. беше знак, че европейският проект сега е война и това беше силно подкрепено от страните от Централна Европа и напълно одобрено от германците и французите. Тоест Европа избра войната. Това е любопитна, отчасти въображаема война, т.е. тя няма да умира, а ще предостави на украинците всичко, от което имат нужда, за да убият възможно най-много руснаци. Изглежда, че Европа и САЩ са решили да се бият до последния украинец. Вярно е, че е малко тежко за руснаците, защото руската територия е атакувана, поразени са рафинерии, военни съоръжения. И, както отбелязахте за училището в Донбас, това има терористично измерение с ударите срещу цивилно население, а виждаме, че фронтът вече не мърда особено. Както обикновено, това се интерпретира като руски провал, трудности за руснаците.

Трябва да направим това, което не правим, защото западняците са като шахматисти, които не гледат какво прави противникът. Руснаците са истински шахматисти, т.е. те гледат какво прави противникът и мислят какво да направят. А ние не гледаме. Бих искал да се опитам да мисля като руснаците. Не специално като Путин, защото около него има цял екип. Те си задават въпроси. Неговият съветник по международните въпроси Ушаков каза съвсем наскоро “Да, фундаментално поведението на американците не се е променило от времето на Байдън”. Това е много меко, но констатира същото, което казах преди малко, а именно, че американците са напълно ангажирани с борбата и руснаците добре знаят кой направлява украинските удари, добре знаят, че американците са във войната. Но ако си руснак, не може да не виждаш световната ситуация като цяло, защото сега американците са ангажирани на два фронта - на украинския и на иранския, между които има много голяма връзка. Иран и Русия си взаимодействат много повече, отколкото нацистка Германия и Япония са си взаимодействали по време на Втората световна война, тъй като иранците им доставиха дронове, а сега руснаците си връщат на американците, като насочват иранските удари срещу американски мишени, защото благодарение на безразсъдната атака срещу Иран, Тръмп постави Америка в положението да бъде атакувана директно, дори и това да не е в толкова голям мащаб като онова, което понасят руснаците във войната срещу Украйна. Така че смятам, че тази ситуация трябва да се разглежда като цяло и не може да се мисли за това, което сега се случва в Украйна, без да се мисли за онова, което се случва в Ормузкия проток. “Гениалната” стратегия на Тръмп доведе до блокиране на Ормузкия проток, до повишаване на цените на петрола, на торовете, алуминия, което води световната икономика към криза. И най-уязвимите, най-изложените на тази криза страни, са всички васали на Америка. Това са европейците, японците, южнокорейците и страните от Залива и арабските страни. Така че, вижте: вие сте руски ръководител и си казвате “Войната в Украйна става все по-скъпа, заразена от дронове. Ясно е, че американците използват украинците, за да ни накарат да кървим, защото имаме демографски проблеми, със задаващите се кухи възрастови групи”.

- В Украйна също.

- Украйна е приключена. Това е страна, която няма да съществува. Украйна е страна, която дългосрочно ще изчезне. Голямата разлика между западняците и руснаците, е, че нямат една и съща концепция за време. Тоест руснаците мислят дългосрочно, като историците на дългото време, а американците, Тръмп…

- Може би мислят за междинните избори.

- Те си променят мнението всеки ден. Самите европейски лидери са непоследователни и колебаещи се. Така че вие сте руската ръководна група, виждате ситуацията в Украйна, която става или може да стане все по-скъпоструваща, какъв е вашият интерес всъщност? Да продължите ли е вашият интерес? Това е напълно умозрително, в действителност нямам никаква лична информация. Гарантирам ви, че нямам специални източници за това, което се случва в Москва (смях). Така че трябва да се воюва, превземат няколко села, може би губят други, тъй като украинците, за разлика от руснаците, са готови да губят хора. Когато имаме данни за загубите от двете страни, мисля, че западняците ще бъдат ужасени от това, което са причинили на Украйна, но войната трябва да продължи. И за да отговорят на украинските удари срещу петролни рафинерии, военни обекти или граждански мишени в Русия, руснаците нанасят все по-тежки ракетни удари срещу Украйна, гарантирайки на украинците, че животът никога повече няма да бъде същият. Все повече хора бягат, дезертират, но най-твърдото ядро на съпротивата остава там и използването на дроновете прави напредъка невъзможен. Какво да се прави и какво рискуваме в този случай? В този случай виждаме, тъй като западната, европейската икономика по мнението на всички наблюдатели е слабото звено в световната икономика и страда най-много от иранската криза, руснаците очакват провалянето на Европа. За ударите срещу Иран винаги се говореше за “смяна на режима”, това, което искат е смяна на режима. А сега руснаците очакват окончателната криза на Европейския съюз. Те мислят дългосрочно, не са притиснати. И очевидно когато тази криза достигне…

- Те са по-добре въоръжени, за да устоят.

- Всички спекулации за крехкостта на руското общество излизат периодично от началото на войната. Това не съществува. И от момента, в който Европейският съюз влезе в криза - тя би могла да бъде криза от страна в страна или вътре в различни общества, украинският режим ще бъде оставен сам на себе си, той ще рухне и това ще бъде краят на Украйна, на Украйна такава, каквато я познаваме. Мисля, че сме в този тип ситуация. Европейците и американците не мислят дългосрочно. Руснаците и иранците са майсторите на играта. И тъй като мислят дългосрочно, ги устройва безкрайната война, в която навлизат САЩ и ЕС. Има нещо от този порядък, но е вярно, че сме в преломен момент.

- Безкрайна война означава, че няма надежда да се стигне до обрат на ситуацията, а просто ще продължи.

- Това е много любопитно, защото е форма на ескалация на крайностите, но ескалация по-скоро посредством икономиката, отколкото чрез войната на фронта. Но бих казал, че това е оптимистичният възглед, защото дебатите в Русия не са дебати дали да продължат войната или да сключат мир. Дебатите са дали войната да продължи по разумно контролиран начин, избягвайки военна ескалация на крайностите или точно обратното - да отидат по-далеч, а да отидат по-далеч не означава да удрят повече или да убиват повече хора в Украйна. Това би означавало не да изстрелват ядрени заряди, а да стрелят все повече срещу заводите, които произвеждат военна техника за Украйна, а тези заводи са в Германия или в различни индустриални сателити на Германия, т.е. руснаците да изстрелят “Орешник” срещу “Райнметал” някъде. Тогава вече не знаем накъде отиваме.

Това, което хората виждат, е, че Русия влезе в Украйна, че е имало инвазия и разбирам защо хората реагират така, т.е. има пряка видимост на инвазията. Но реалността, причината за тази инвазия, е, че украинците искаха да завоюват отново целия Донбас, който, разбира се, беше в административните граници на съветска Украйна, но беше населен с руснаци. Следователно в етнополитически термини ние, западняците, подкрепяме една агресивна война. В Иран САЩ са агресорът. Първо изпратиха израелците, след това отидоха с израелците, но реалността е, че има един болен, изключително насилнически Запад, който много зле изживява своя световен залез като икономическа сила и който се държи по много опасен начин. За хора като мен, аз съм ляв либерал, нямам никакви симпатии към авторитарните режими, е много странно да бъда в психологическа ситуация, в която да си казвам “Да се надяваме, че диктатурите ще останат спокойни! Да се надяваме, че рационалността на една държавна авторитарна система няма да бъде въвлечена в неконтролирани конфронтации от страни, които бяха демократични и либерални и които се превръщат в нещо друго и са въвлечени в процес на разпад”. Но идеята, че трябва да се молим Путин, иранските лидери и китайците да останат спокойни, все пак е много странна.

- Това наистина е обезпокоително. Виждаме, че от страна на Европейския съюз има някакво бързане за присъединяването на Украйна. Виждаме, че във Франция имаше цяла разобличителна кампания срещу журналистката Ксения Фьодорова. Виждаме, че в ЕС наистина има някакъв спазъм, който вероятно ще се засилва.

- Затъваме във войната, но не воюваме. Доставяме на другите, за да воюват. Добре, ако кажат например “Да започнем процеса по присъединяване на Украйна към ЕС”, преди време руснаците щяха да приемат това, но не и сега, защото сега за тях европейците, американците, ЕС, НАТО, всичко това е едно и също. Знаем, че руснаците никога няма да го приемат. Следователно предложението към Украйна да се присъедини към ЕС, означава да я обрекат окончателно на смърт. Тоест да я посочат още повече като мишена за руснаците. Това е цинизъм или безсъвестност, жестокост, която надхвърля въображението! Но това ще се обърне срещу нас. Това е много любопитна ситуация, защото нямаме средствата да воюваме истински, освен това руснаците никога няма да ни нападнат. Доказателството впрочем е, че в този контекст на повсеместни военни призиви солидарността между французите и германците е нула, те току-що се разделиха за производството на оръжие…

- Да, за проекта за изтребител SCAF.

- Това е доказателство, че никой не се страхува от руснаците, във всеки случай от конвенционална атака. Ако така продължаваме и ако руснаците се изнервят - казвам ви, че всеки ден се моля руснаците да останат спокойни, да останат в тази дългосрочна визия, която предполагам, че имат, но ако се изправим през възможността за война, не война на шега, а истинска война, та погледнете Франция, погледнете състоянието на нашата политическа система, на икономическата ни система…

- Което ще се влошава, защото сме едва в началото на последиците от войната в Иран.

- Ако германците, които са в много любопитна траектория на милитаризация поради икономически причини, нещо като специфична маниакална лудост, предложат на французите международна война, мисля, че те ще предпочетат гражданска война, защото все пак е по-малко опасно да се изправиш срещу “Флашбол”*, отколкото срещу “Орешник”. Те не си дават сметка какво правят! Пак казвам, говоря като миролюбив, разумен човек, който би искал либералната демокрация да оцелее, която впрочем вече не съществува. Но ситуацията стана наистина много тревожна, защото европейците не са способни да мислят във военни термини. “Поражението на Запада” ще бъде преиздадена в джобен формат и ще трябва да преразгледам тази ситуация.

- Две години и половина по-късно.

- Имам и предговор, който използвах и за английското издание през февруари 2027 г.

- Три години по-късно!

- След дълготрайната история привиквам към дълготрайния период на публикуване. И едно от заключенията, до които стигам, преразглеждайки всичко това, е, че централният концепт нихилизъм в “Поражението на Запада” прилагам най-вече към Америка. Честно казано, това беше по времето на Байдън, но като гледам Тръмп с Иран, като виждам Израел, полето се разширява, употребата на концепта нихилизъм се разширява. Думата се появява навсякъде сега и то не защото хората са чели книгата ми, а защото нихилистичните действия и нихилистичното поведение стават все по-чести и нямат друг смисъл, освен да унищожават неща, хора, реалността. Но самокритиката, която си правя в този предговор, е, че не съм приложил достатъчно този концепт нихилизъм спрямо Европа. Приемането на Меркосур, твърдейки, че това е заради Европа, е нихилистичен акт.

- Като цяло само Франция е против, останалите са доволни.

- Едно правителство, каквито и да са институциите, защитава гражданите си. Има правила, има някакво гражданско и човешко благоприличие. А нашите управляващи класи…

- Това ще има кумулативен ефект, защото има риск от криза в селското стопанство с торовете, която вероятно ще се съчетае с криза във вноса от други страни. Рискуваме повече да не можем да произвеждаме тук и повече да не можем да внасяме.

- Именно за това се отнася концептът нихилизъм. Първият стадий на анализа е, че наистина сме преминали към олигархична система. Вярно е, че има много богати, много защитени хора. В крайна сметка, влизането икономически във война срещу Русия е пресъздаване на проблемите, които бяха създадени на “жълтите жилетки” с увеличението на акциза върху горивата, но сега поставяйки хората, които са на ръба на оцеляването, в ситуация да умрат. Но да имаш управляващи класи, които ни държат и ни хвърлят в конфликт, държат ни в него, противно на всичките ни интереси, лишавайки ни първо от руска енергия, а след това от енергията от Персийския залив, и на които не им пука и се подчиняват на американците, защото идеята за несъгласие на европейците е шега, НАТО все още се ръководи от американците, това е игра на марионетки, една марионетка е НАТО, друга марионетка е ЦРУ и европейците все още се подчиняват на американците. Никога не е ясно дали нашите, френските ръководители, се подчиняват на американците или на германците. Ясно е, че не се подчиняват на французите. Питам се как е възможно. И това не е въпрос на интерес, не е за да спечелят повече пари.

- Има сервилност.

- Има сервилност, садизъм, думата нихилизъм е форма на самоунищожение и тук се връщаме към историята за религиозното разложение. Това, което идва след етапа на активната религия и на зомби етапа на религията е нулевата религия, а нулевата религия означава и нулев патриотизъм. Така че това, което всъщност трябва да се обясни за Франция и за много страни, е липсата на патриотизъм. Явно хората са забравили, че патриотизмът е бил икономическа сила. Толкова по-зле.

- И за да се върнем към ЕС, имаше оценка на международната общност, защото видяхме например, че Германия беше кандидат на изборите за непостоянен член на Съвета за сигурност, който обикновено печелеше, а сега загуби.

- Аз бях доволен (смях).

- Всъщност това е оценка. Португалия и Австрия, които имат много по-неагресивно поведение, спечелиха на тези избори.

- Германия се ангажира с всички лоши каузи и следователно е съдена, а хубавото е, че тя започна да бъде съдена от себе си. Французите се мислят за много хитри, те се мислят за по-неефикасни и по-недисциплинирани, но по-хитри и по-ловки от германците, а това е напълно невярно. Германците са много ловки и начина, по който Германия използваше европейската идея - първо, както много смешно казваше един английски сериал от 80-те години “реинтегрирани в човешката раса след нацизма”…

- Кой беше този сериал?

- “Да, господин министър”, беше изключителен, и там имаше нещо за причините страните да бъдат в Европейския съюз - Франция, за да защити селското си стопанство…

- Виждаме резултата.

- А за германците беше, за да бъдат реинтегрирани в човешкия вид. Но всъщност това се превърна в невероятна игра, в която Германия, поела финансовия и политически контрол в ЕС след финансовата криза през 2008 г., използва европейската идея като марионетка, а френските ръководители ѝ позволяват, защото не могат да признаят, че вече не са нищо като политическа тежест спрямо Германия, защото Франция загуби икономическата си тежест заради еврото. Френските лидери не могат да го признаят, неспособни са да признаят своето подчинено положение. И с този последен парадокс, че германците, противно на онова, което смятах, предпочетоха да държат Европа, оставайки подчинени на САЩ, и то въпреки Тръмп. Това наистина е нихилизъм.

- За да се върнем сега към Иран, видяхме, че там също конфликтът се разпали. Имаше многократни нарушения на прекратяването на огъня в Ливан. Като наказателна мярка имаше атака на Иран срещу Израел.

- Първият удар беше на Иран. Това беше интерпретирано като израз на новата иранска доминация.

- Тоест той се представя като закрилник?

- Да, точно така. Преди това той се задоволяваше да отговаря на удари, а сега нанесе първия удар, което е знак за чувството на придобито превъзходство. От това, което чета в американската или английската преса, Тръмп не може да приеме идеята за истинска, пълна война срещу иранците. В Европа има определен тип война. Единствените, които наистина воюват напълно в Европа, са украинците. Дори не и руснаците, защото Путин не е включил цялото руско общество във войната. Впрочем то не би го приело. Европейците воюват чрез прокси война, предоставяйки финансови средства и оръжия. Но може би това, което наблюдаваме около Персийския залив, е отказ или неспособност на страните, освен Израел, да се включат напълно във войната, което е логично. Едно от нещата, които ме поразиха някога в двете световни войни - днешната е третата , е, че причиниха смъртта на милиони хора с пълното въвличане на обществата, с военни касапници, с пълно индустриално отдаване. Първата световна война е ужас, Втората световна е друг ужас. Ние сме много далеч от това. Данните за първата фаза на войната в Иран са приблизително 3000 убити. В Ливан вече са повече. Франция, по време на войната през 1914 г., е имала 1,5 млн. убити. Американците не искат повече смърт. Те имаха няколко убити, 10-20, не знам точно, а освен това страните нямат индустриалните средства да водят много интензивни войни.

- Ангажиментът на САЩ започна да става много дълъг, защото те са там вече няколко месеца.

- Да, но им липсват ракети, преди всичко противоракетни ракети. А иранците им показаха, че ако бомбардират диво Иран, ще настъпи апокалипсис в Персийския залив и всичко ще приключи. Това беше почти ядрена ситуация. Така че поразителното, освен че има индустриални дефицити, е липсата на желание да се избиват взаимно, което има смисъл, защото всички страни навлизат в период на нисък демографски натиск. Страните преди 1914 г. или преди Втората световна война са имали значителни демографски резерви, които са им позволявали да предвиждат стотици хиляди, милиони убити с течение на времето. Сега сме с нисък демографски натиск, руснаците, както и другите, да не говорим за китайците, но дори американците имат сриващ се коефициент на плодовитост. Всъщност силите, които се конфронтират, не са пълни с енергия и може би е нормално да се установят в странна война, по-скоро във война на шега. И според това, което казват, американците се опасяват най-много да се ангажират.

- Как може да се деблокира тази ситуация? Те не могат да спечелят, не могат и да се откажат, не искат да дадат гаранции за сигурност.

- Отново трябва да се вземе предвид гледната точка на руснаците, иранците и китайците, които, противно на онова, което казват много журналисти, сега са много взаимосвързани и действат заедно. Малко е сложно да се анализира, защото всички лъжат. Лъжите на Тръмп са най-малко проблематични, защото са толкова очевидни, че будят смях. Руснаците - Ушаков, за когото говорих преди малко, казваше “Американците, които дойдоха, са в същата ситуация като Байдън”. Това е любезен да каже “Отдавна знаем, че Тръмп размахва думи, а ЦРУ продължава да помага на украинците да ни нанасят удари”. В известен смисъл те не лъжат, а грешат поради пропуск, в духа на голямата католическа традиция. Китайците не казват какво правят и как са помогнали на иранците. Европейците лъжат, всички лъжат. Затова е доста трудно. Но е сигурно, че руснаците, иранците и китайците са разбрали едно нещо и то е, че не може да се подписва договор с американците, защото дори когато подписват, това нищо не значи. Познавам ирански дипломати, разказвал съм за това, които са изключително проницателни. Иран е страна, която ми се струва все по-изключителна. Те знаят, че когато американците кажат, че искат общо уреждане, това нищо не значи. Затова мисля, че за руснаците, иранците и китайците единственият възможен край на на конфликта е колапс на западната система, който би бил срив на френската политическа система или французите и германците да се сбият отново, или американската политическа система да излезе извън контрол, части от икономиката да се сринат. Не знам кога, може би не, докато съм жив, страните могат да останат във война в продължение на 10-20-30 години, не знам. Аз не съм като стратезите на телевизионния канал LCI. Мисля, че руснаците са интелигентни, мисля, че иранците са интелигентни, мисля, че китайците са интелигентни и мисля, че са разбрали правилата на играта, която трябва да играят. Така че логично те трябва да играят за рухването на системата на противника, за да бъдат спокойни.

(…)

Като говорим за демография, има нещо, което изключително много ме шокира и е много важен факт - това е намаляването на плодовитостта в Иран. Отдавна съм наясно с факта, че Иран не е религиозната страна, за която ни говорят, защото плодовитостта падна от две деца на една жена на 1,5, много сходна с тази във Франция. Пред агенция “Тасним” здравният министър съобщи, че коефициентът на иранската плодовитост е спаднал до 1,35. Това е много ниско и много опасно, и много модерно. Тоест по отношение на плодовитостта сега Иран е близък до страни като Германия или Япония. Това е случай на ранна модерност. Това не е единствената страна в преход. Южна Индия е на същото ниво. Тамил Наду е също като Иран щат, който създава невероятно количество инженери. До него е Карнатака, столица на информатиката, Бангалор, цяла Южна Индия, дравидите със смесена система на бракове между братовчеди, напълно чужда на западния дух, тя също навлиза в тази демографска хипермодерност. Все повече мисля за това, което се случва в момента между Иран и Запада. Приемам Израел сякаш е западна страна. Направихме предаване в самото начало на войната и мисля, че изразих възможността иранците да се измъкнат, но те надхвърлиха всичко, което съм си представял, т.е. те имат креативен капацитет. Тази система, която издържа шока, след като бяха елиминирани всичките ѝ ръководители, и която спечели войната, не е забравила патриотичното чувство, а, както казах, то е икономически ресурс.

Тази сутрин проверих обучението на инженери. Сред завършилите висше образование във Франция има само 15% инженери, в САЩ е 7%, в Иран са 30%, повече отколкото в Русия, Япония, Германия. Това е сериозна тема. Ходя често в Япония, това е интересна страна, не е била колонизирана, модернизирала се е, имаше Мейджи. Има големи страни, които не са били колонизирани, понякога са попадали в зони на противоречиво влияние, такива са Япония, Тайланд и Иран, който е бил под руско или английско влияние, с държавни преврати, организирани от британците или американците, и също като Япония е страна-цивилизация. Това се случва доста по-късно, но има феномен на подем на иранското общество към нещо, което е било деформирано от западната агресия, израелската агресия, но което несъмнено по-късно ще бъде поставено в категорията на незападния подем, като Япония. Трябва да започнем да мислим какво правим в този момент. Когато казват “Иранците нямат право да работят по гражданска ядрена програма”, това е незаконно. Тази сутрин направих една малка сметка: знам, че иранското население е малко по-голямо, но всяка година те създават три пъти повече инженери, отколкото Франция. Значи ще наложат на една страна, която създава три пъти повече инженери от Франция, да няма правото да се докосва до определени научни теми. Като се замислиш, това е изключително! Това е сериозна тема и, следвайки до моето градивно обръщане към историческия материализъм, смятам да направя едно изследване върху Иран.

- Ще имате бели пари за черни дни.

- Да живее пенсията!

- Това ще бъде последната дума!

- Тъкмо навреме!

- Много благодаря, Еманюел Тод! Благодаря на всички, които гледаха това предаване!

* “Флашбол” е несмъртоносно френско оръжие, използвано от полицията и силите за борба с безредиците, вкл. срещу “жълтите жилетки” и демонстрации (бел. пр.).

Превод от френски: Галя Дачкова

https://glasove.com/novini/emanyuel-tod-vseki-den-se-molya-rusnatsite-da-ne-se-iznervyat-evropa-ne-osaznava-kakvo-pravi-ukrayna-e-priklyuchena