Вдигането на тавана на новия дълг с до 3,8 млрд. евро чрез промени в т.нар. удължителен закон за бюджета одобри на второ четене Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание.

Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2026 г. предвижда Министерският съвет да има възможност да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро (3 на сто от прогнозния БВП).

Предвижда се възможността правителството да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.

Вносителите от Министерския съвет посочват, че вдигането на тавана на дълга е във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и предвид рязката неочаквана промяна в геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите, което оказва негативно влияние върху ликвидната позиция на бюджета и допълнително утежнява разходите по него.

От опозицията в лицето на Мартин Димитров от „Демократична България“ и Асен Василев от „Продължаваме промяната“ повдигнаха въпроса защо Министерството на финансите не е предоставило в писмена форма точни разчети на очакваните приходи и разходи по бюджета, както и предстоящите плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), така че да бъде обоснована нуждата от нов дълг.

В отговор на това заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че фискалният резерв е намалял с 2,4 млрд. евро от началото на годината. По думите ѝ плащанията по проектите от ПВУ възлизат на 3,1 млрд. евро до края на август, като страната ни ще получи четвърто плашане от Европейската комисия в размер на 1 млрд. евро в края на юли, а петото плащане ще бъде чак в края на годината. Поради това, че страната ни трябва да разплати всички инвестиции по ПВУ до края на август, се формира недостиг от 2,1 млрд. евро, стана известно от думите ѝ.

Паралелно с това дългът ще бъде ползван и за финансиране на бюджетния дефицит, който се очаква да нараства през идните месеци.

Петкова посочи, че положението по отношение на бюджетните разходи се очаква да бъде критично през месеците август и септември с оглед и ежемесечните разходи за всички социални плащания в страната, поради което този дълг е необходим.

Заместник-министърът на финансите заяви още, че е наложително да се одобри тази поправка в закона, тъй като месец август не е подходящ период за теглене на дълг с оглед на това, че международните пазари са със занижена активност.

Асен Василев посочи след представянето на данните, че според него таванът трябва да бъде вдигнат с до 2,1 млрд. евро, а не с 3,8 млрд. евро, след като това е недостигът по разходите, свързани с ПВУ. Впоследствие Василев предложи тази поправка между първо и второ четене, но тя не беше приета от комисията.

Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че управляващите правят всичко възможно да скрият информацията с реалното състояние на финансите на страната, давайки си възможност да теглят дълг само на база изявления в медиите за „окаяното състояние на финансите“.

По думите на Константин Проданов от „Прогресивна България“ таванът от 3,8 млрд. евро е определен на база очаквания дефицит за тази година.

Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС заяви, че дебатите около вдигането на тавана на дълга щяха да бъдат излишни, ако управляващите бяха внесли проект за редовен бюджет за 2026 година, където е определен таванът на новия дълг.

Поправката в закона се налага, тъй като според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг.

Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 година е 1,41 млрд. евро, като нов дълг с този размер вече бе поет от началото на годината, чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, което на практика означава, че правителството не може да тегли нов дълг до приемането на редовен бюджет за тази година.

БТА