Искането на правителството да получи право да поеме нов дълг в размер до 3,8 млрд. евро още преди приемането на държавния бюджет за 2026 г. ще бъде разгледано на първо четене от парламентарната бюджетна комисия като част от поредните промени в удължителния закон.

Първоначално идеята беше внесена от депутати от Прогресивна България, но след критики от опозицията, че подобна промяна не може да бъде направена по този ред и противоречи на Конституцията, текстовете бяха оттеглени.

Впоследствие предложението беше внесено официално от Министерския съвет.

До момента България вече е поела 1,41 млрд. евро дълг от вътрешния пазар, с който са покрити стари задължения.

В законопроекта на кабинета, подписан от премиера Румен Радев, се предвижда увеличение на лимита за външно финансиране. Като мотив е посочена необходимостта от осигуряване на средства за проекти по Плана за възстановяване и устойчивост.

Осигуряването на необходимия финансов ресурс е ключово условие, за да не бъдат забавени дейности, свързани с модернизацията на инфраструктурата, дигитализацията, енергийната ефективност и други приоритетни направления, заложени в плана.

Освен това парламентът ще трябва да се произнесе и по второ важно финансово предложение – възможността България да се възползва от заем по европейския механизъм SAFE. Предвижда се страната да получи до 3,2 млрд. евро от Европейската комисия, които да бъдат насочени към инвестиции в сферата на отбраната.

Механизмът SAFE е част от усилията на Европейския съюз за засилване на отбранителните способности на държавите членки чрез осигуряване на по-благоприятни условия за финансиране на проекти, свързани с модернизацията на въоръжените сили, придобиването на техника и развитието на отбранителната индустрия.

Очаква се предложенията да предизвикат сериозен дебат сред народните представители. Поддръжниците им изтъкват необходимостта от навременно осигуряване на средства за стратегически инвестиции и изпълнение на поетите ангажименти към Европейския съюз. Критиците обаче вероятно ще поставят въпроса за нарастващата задлъжнялост на страната и дългосрочното отражение върху публичните финанси.

След обсъждането в бюджетната комисия решенията трябва да бъдат разгледани и гласувани в пленарната зала на Народното събрание.