КНСБ изрази подкрепа за навременното стартиране на бюджетната процедура за 2026 г., но се противопостави категорично на предложеното 10-процентно намаление на разходите за персонал в обществения сектор. Това става ясно от официалната позиция на синдиката по рамката на политиката по доходите в проекта на държавния бюджет за 2026 г.

От конфедерацията подчертават, че приемането на редовна финансова рамка в кратки срокове е ключово, за да може страната да разполага със стабилен бюджет веднага след 1 юли 2026 г. Според КНСБ оптимизацията на разходите трябва да се извършва така, че да бъдат защитени интересите на работещите и социалният мир.

Синдикатът заявява принципна подкрепа за идеята за единен подход в политиката по доходите, който да намали различията в заплащането между отделните системи в публичния сектор. КНСБ настоява да продължи методологията от 2024 г. за изравняване на възнагражденията при сходни длъжности и да бъде изготвен ясен средносрочен план за това.

Най-сериозните критики са насочени към предложението за линейно намаление с 10% на разходите за заплати и осигуровки от 1 септември 2026 г., което да действа и през периода 2027 – 2028 г. Според КНСБ мярката е трудно приложима в сектори с остър недостиг на кадри и средни възнаграждения около 1000 евро.

От организацията смятат още, че изключването на определени публични сфери от мярката създава усещане за несправедливост и подкопава идеята за обща ефективност. КНСБ припомня и че подобни механични съкращения в миналото не са довели до реални структурни реформи или устойчиви бюджетни спестявания.

Синдикатът подкрепя увеличението на максималния осигурителен доход до 2300 евро от 1 август 2026 г., но настоява ръстът да бъде още по-висок и трайно обвързан с увеличението на средния осигурителен доход в страната.

В заключение КНСБ подчертава, че възнагражденията трябва да бъдат предмет на договаряне чрез колективните трудови договори на всички равнища – от предприятията до национално ниво. Според организацията именно това е механизмът, който може да обвърже ръста на заплатите с инфлацията и реалната издръжка на живота.