На 21 май Българската православна църква отбелязва един от най-обичаните празници – деня на светите равноапостоли Константин Велики и Света Елена. Денят съчетава християнска почит, древни вярвания и мистичната българска традиция на нестинарството.

Свети Константин Велики остава в историята като първия римски император, приел християнството. Именно той издава Миланския едикт през 313 година, с който дава свобода на християнската вяра. Неговата майка – царица Елена – е почитана заради поклонничеството си в Светите земи. Според преданието именно тя открива Кръста Господен и изгражда редица храмове и манастири.

Кой празнува имен ден днес

Името Константин означава „постоянен“ и „устойчив“, а Елена се свързва със „светлина“ и „сияние“. На този ден имен ден празнуват Константин, Костадин, Коста, Елена, Елка, Лена, Ленка, Еленко, Костадинка и всички производни на имената.

Празникът е свързан с едни от най-старите български обреди, в които огънят се смята за пречистващ и свещен.

Според народните вярвания на този ден огънят може да носи здраве, закрила и дори пророческа сила. Именно затова вечерта в много села се палят големи клади, около които хората играят хора и извършват ритуали за здраве.

Нестинарите влизат боси върху нажежените въглени, държейки икони на св. Константин и Елена. Под звуците на тъпан и гайда те изпадат в своеобразен транс и танцуват върху жаравата, без да усещат болка. Според вярванията светците ги пазят от огъня и им дават духовна сила.

Според народните вярвания работата на този ден е забранена, за да не се разгневят светците.

Хората вярват още, че празникът пази реколтата от градушки и природни бедствия. В някои райони се казва, че „Еленка и Костадин носят градушка в чувал“, затова денят се почита с особено внимание.

Традиционно се приготвя и курбан за здраве, а след ритуалите всички сядат на обща трапеза.

Празникът на св. Константин и Елена е един от най-ярките примери как в българските традиции се преплитат християнската вяра и древните народни ритуали.

Възнесение Господне

Отбелязваме и още един голям християнски празник Възнесение Господне, известен и като Спасовден.

На четиридесетия ден след Възкресението Си Господ Иисус Христос се явил на учениците си за последен път. Апостолите били събрани на молитва, Христос им се явил, беседвал с тях и ги извел край Йерусалим на Елеонската планина. Сред тях била и Божията Майка.

Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още до момента в който ги благославял Се отделил от земята и, подет от облак, Се издигнал последователно към небето при Своя небесен Отец, до момента в който станал незабележим (Лук. 24:50). Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат взор от чудната панорама. В този миг пред тях застанали двама ангели в бяло облекло, които им споделили " мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще пристигна по същия метод, както Го видяхте да отива на небето " (Деян. 1:11) в удостоверение на думите на Христа (Мат. 26:64) за Второто велико Негово пришествие и Всеобщ съд. Утешени от ангелите, апостолите се върнали в Иерусалим, зарадвани, с подготвеност да вестят Евангелското слово

Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от Църквата още от IV-V век и принадлежи към преносимите църковни празници.

С възнесението Си Иисус приключи делото на спасението, като откри небето за всички ни. Затова българският народ е нарекъл празника Спасовден. У нас отдадени на Възнесение Господне са Горновасилишкият манастир, Батановският манастир, Сопотският манастир „ Възнесение Христово “, Долнолозенски манастир " Възнесение Христово " или " Свети Спас ", Радомирският манастир, Големобучинският манастир и други.